Решение № 146 от 13.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600382 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.

С решение № 255/30.07.2024 г. по ЧНД № 1119/2024 г. Пловдивският окръжен съд е ДОПУСНАЛ ПРЕДАВАНЕ на гражданина на Република * А.

А. - роден на ********** година в *, област * - Република *, с известен адрес квартал *, улица „*” № 5, Вътрешна врата № 26 -*, с * паспорт *, издаден на 11.07.2017 г. и валиден до 11.07.2027 г., с * лична карта № *, *, * гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, от Република България в Република * за съденето му по наказателно дело № 2024/60 на Наказателен съд за тежки престъпления –*, 21 наказателен състав, образувано по обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на Главна прокуратура – *, за извършено престъпление - внасяне на наркотици или стимуланти, по смисъла на чл. 188/1, 188/4-а, 188/5 и 53/1 от * наказателен кодекс, при спазване принципа на особеността по чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция, като на основание чл. 19 т. 1 от ЕКЕ и чл. 18 ал. 1 от ЗЕЕЗА е ОТЛОЖИЛ 1

ПРЕДАВАНЕТО на А. А. на компетентните съдебни власти на Република *, до приключване на воденото в Република България наказателно производство срещу исканото лице - НОХД № 3089/24г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

Недоволен от така посочения съдебен акт е останало исканото лице, което го е обжалвало, чрез своите защитници, с искане то да бъде отменено и се откаже предаването му на * власти.

Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че предложението на Окръжна прокуратура Пловдив е изготвено въз основа на постъпилата молба за екстрадиция по дело № 2024/60 на Наказателен съд за тежки престъпления *, 21 наказателен състав. С нея е отправено искане за връщане на обвиняемия А. А. в Република * за съдене по воденото срещу него в молещата държава наказателно производство на този съд по обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на Главна прокуратура * - гр. *.

С основание е преценено, че към молбата са приложени изискуемите в нормата на чл. 9 ал. 3 т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕЕЗА документи и посочената в чл. 12 ал.

2 от ЕКЕ информация.

Внесен е в превод и обвинителен акт, изготвен от Главна републиканска прокуратура * под № 2024/596, с основен № 2024/2850 по разследване № 2023/140174.

Посочени са съставите на престъплението, за които се води наказателното производство срещу исканото за предаване лице, с описание за самите тях. Наред с това са отразени и данни за исканото лице с ксерокопия от документите му, както и е приложена изготвената от ЦЕКИ към НИК - МВР експертна справка, даваща информация за идентичност.

В молбата изрично е посочено, че при уважаване на направеното искане за екстрадиция, ще бъде спазен принципът на особеността, така както е 2 предвиден в нормата на чл. 14 от ЕКЕ. В тази насока е обсъдено и направеното от исканото лице желание за ползване от този принцип.

И настоящата инстанция намира, че искането за екстрадиция на А. А. е процесуално допустимо, отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от ЕКЕ.

Същият е бил задържан под стража с постановление от 12.04.2024 г. на Върховна прокуратура на Република България, по повод на международното издирване с червен бюлетин №* г. на Интерпол *, с цел арест и последваща екстрадиция и Заповед за задържане на съда *, касаещо настоящото производство. В изпълнение нормите на чл. 13 ал. 7 и чл. 15 от ЗЕЕЗА са проведени съдебни производства по ЧНД № 863/24 г. и ЧНД № 1106/24 г. - и двете на Окръжен съд Пловдив, съответно, с протоколни определения от 15.04.2024 г. и от 22.05.2024 г., вследствие на които исканото лице е задържано под стража и до настоящия момент.

Не може да бъде споделен доводът в жалбата пред настоящата инстанция за разминаване в отразената Заповед за задържане с цел арестуване, посочена в обвинителния акт от 28.11.2023 г. на 3-ти следствен съд * и представената по делото Заповед за задържане на Наказателния съд за тежки престъпления * от 29.04.2024 г. Очевидно е, че тази последваща заповед е актуална и тя следва да се преценя при обсъждане искането за екстрадиране на * гражданин. Това е така, понеже приложената Заповед за задържане е издадена именно от съда в * и то точно по дело № 2024/60. Този номер е посочен в искането за екстрадиция.

Междувременно, по повод на подозрение за извършено от А. А. общественоопасно деяние, свързано с държане на наркотични вещества на територията на България, същият е бил задържан на 11.04.2024 г. от органите на реда към * РУ на МВР-*. Образувано е досъдебно производство № 229/24г. по описа на горепосоченото полицейско управление, за което по искане на Районна прокуратура Пловдив е била взета от Районен съд-Пловдив постоянна мярка „Задържане под стража“ на А., с протоколно определение от 14.04.2024 г. по ЧНД № 2111/2024 г., потвърдено с протоколно определение от 23.04.2024 г. по ВЧНД № 923/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив.

В приложения към молбата за екстрадиция обвинителен акт № 2024/596, въз основа на който е образувано наказателно производство в Наказателен съд за тежки престъпления *, 21 наказателен състав, е описано по предвидения в чл. 9 ал. 3 т. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 12 т. 2 б. “b” от ЕКЕ ред престъплението, за което се води наказателно преследване в Република * спрямо исканото за предаване лице. Касае се за престъпление по чл.188/1, 188/4-а, 188/5, 53/1 от * наказателен кодекс, за внасяне на наркотици или стимуланти в страната. В молбата е посочено, че предвиденото наказание е „лишаване от свобода”, чийто размер съответства на изискванията на чл. 5 ал.

1 от ЗЕЕЗА, чл. 2 ал. 1 от ЕКЕ - от 20 до 30 години.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че в искането не са 3 посочени конкретните действия и бездействия при осъществяване на престъплението. В молбата и в обвинителния акт се съдържа и подробно описание на мястото, времето и начина на извършване на престъплението - на 10.11.2023 г. на пристанище * в * е разтоварен контейнер от кораб, идващ от *, в който са открити наркотици от типа на кокаина - нето тегло 89,587 килограма кокаин. Арестуваният * гражданин там М. Й. посочва като съучастници исканото лице А. А., както и друг * гражданин М. Н..

Предоставил е на разследващите органи в * и записите от разговорите в телефона си с А. А., а последният е имал и пътувания отпреди до * и *.

Правилно, обсъждайки обстоятелствата, посочени в чл. 5 ЗЕЕЗА, е преценено, че е налице двойна наказуемост за престъплението, за което е образувано наказателното производство спрямо А. А. - както по НК на Република *, а така също и според нормите на НК на Република България.

Отделен е въпросът, че действително описаното деяние касае внос на наркотични и стимулиращи вещества и по-скоро съответства на такова по чл.

242 ал.2 НК на България, а не на престъпление по чл. 354А ал. 2 от НК, както е посочено в мотивите на атакуваното решение. Това обаче не променя извода за наличието на двойна наказуемост. Поради това и доводът на защитата в тази насока не може да се приеме за основателен.

Не може да бъде приет за основателен доводът на защитата, който е подробно развит във въззивната жалба, че е налице хипотезата, регламентирана в чл. 7 т. 5 ЗЕЕЗА, а именно налице е основание за отказ, понеже лицето, чиято екстрадиция се иска, ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, респ. не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство. В искането за екстрадиция изрично е декларирано, че при провеждане на наказателното преследване по отношение на А. А. ще бъдат гарантирани всички възможности за защита. Той има всички законови права, предвидени в международните конвенции и националното право, по които Република * е страна. Гарантирано е, че той ще може да подаде молба до Европейския съд по правата на човека срещу окончателните решения, които бъдат взети предвид съдебните или административни органи в *.

С основание първостепенният съд е приел, че са налице и достатъчно данни за установяване самоличността на лицето, чието предаване се иска, включително и експертна справка по изследване на дактилоскопни отпечатъци и фотоалбум.

Законосъобразно е преценено, че не са налице предвидените в разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА основания за отказ за предаване на гражданина на Република * А. А.. Давностният срок за преследване на деянието изтича на 10.11.2043 год., т. е. с оглед данните за момента на извършване на деянието, за което се води наказателното производство в Република * срещу исканото лице, не е изтекла давността за наказателно преследване, като то не е от политически или военен характер, а липсват 4 каквито и да са данни за преследване по дискриминационни подбуди. За деянието не е предвидено налагане на смъртно наказание. Както беше посочено по-горе, липсват данни, че лицето ще бъде подложено на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение, като съдът, който е компетентен да го разгледа и да се произнесе по основателността му, не е извънреден.

По делото няма данни при задържането на лицето да са иззети вещи и предмети, които подлежат на предаване по реда на чл. 17 ал. 8 от ЗЕЕЗА, като следва да бъде приспаднат периода на задържането му във връзка с настоящото производство, считано от 12.04.2024 г. до фактическото му предаване на молещата държавата.

Напълно правилно първостепенният съд е констатирал наличието на основанията за изпълнение на ЕЗА под условие по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЕЕЗА и чл. 19 т. 1 от ЕКЕ. Установено е, че спрямо исканото лице А. А. се води в България наказателно производство за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА, което налага отлагане предаването на лицето на * власти.

Спрямо него е предявено обвинение по досъдебно производство № 229/2024 г. по описа на * РУ на ОД на МВР-*, за извършено от него престъпление на територията на България по чл. 354А ал. 3 т. 1 от НК. По това досъдебно производство спрямо обвиняемия у нас - исканото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като лицето е било физически задържано от 11.04.2024 г. В Районен съд – Пловдив е внесен обвинителен акт на 06.06.2024 г., за което е образувано НОХД № 3089/2024 г. по описа на този съд по горепосоченото обвинение, като е предстояло разглеждане на 20.08.2024 г. И настоящата инстанция намира, че присъствието на обвиняемия А. А. е необходимо, с оглед извършване на процесуалните действия за приключване на наказателното дело. Поради това е правилна преценката, че при наличието на всички предпоставки за изпълнение на ЕЗА, предаването на исканото лице на * власти следва да стане едва след приключване на наказателното производство, водено в България.

С основание не е възприета защитната теза, че липсват достатъчно доказателства за извършени от А. А. престъпления в *. Действително този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото производство, а същият е от компетентността на * съдебни органи.

По повод нормата на чл. 14 от ЕКЕ исканото лице е изразило съгласие да се ползва от принципа на особеността.

Предвид на гореизложеното е напълно законосъобразен изводът на първостепенният съд, че няма пречка да се допусне предаването на * гражданин А. А. на компетентните съдебни власти на Република *, с цел провеждане на наказателно преследване, но с отлагане на предаването, което да се извърши след приключване на наказателното производство по воденото в Република България НОХД № 3089/24г. на Районен съд-Пловдив.