Решение № 11212 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11212 гр. С., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110157211 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д., с която е предявен срещу „Д. осъдителен иск за заплащане на сумата от 6128,86 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му за вредите по л.а. „А., причинени вследствие на ПТП от 07.01.2022г., настъпило в гр. С. по вина на водача на л.а. „Р., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника.

Ищецът „Д. твърди, че на 07.01.2022 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Х.” и ул.

„Ц.”, Ф. К., управлявайки автомобил „Р.“ с рег. № ., собств.ст на същия, отнел предимство и реализирал ПТП, като ударил лек автомобил „А.“ с рег. № ., управляван от К. С., собств.ст на същия. В резултат на настъпилото ПТП, реализирано вследствие виновното поведение на Ф. К., били причинени имуществени вреди на лек автомобил „А.“ с рег. № . - повреда на броня, спойлер, фар и други в размер на 6113,86 лева, формирани от стойността на вложените при ремонта нови части, ремонтираните такива, материалите за ремонта и труда по ремонта. Твърди, че към датата на събитието – 07.01.2022 г., собственикът на увредения лек автомобил „А.“, рег. № ., е имал за автомобила сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+” с „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД със застрахователна полица № ./21.09.2021 г. и със срок една година, считано от 28.09.2021 г. до 27.09.2022 г. Във връзка с настъпилите увреждания била образувана преписка № ./2022 г. по щета № ., по която за повредите по застрахования автомобил било определ. застрахователно обезщетение в размер на 6113,86 лева и разноски за определянето му в размер на 15 лева, което обезщетение било заплат. на сервиза, извършил ремонта по възлагане от застрахователя на 02.03.2022 г. Твърди, че виновният за произшествието водач по време на събитието е имал сключен договор за „Гражданска отговорност”, обективиран в полица № BG/08/521002301937 с „Дженерали Застраховане” АД, която е била валидна за периода от 19.08.2021 г. до 18.08.2022 г. Посочва, че поканил ответника да заплати доброволно 1 дължимата сума с писмо с изх.№./14.03.2022 г, като с писмо вх. № ./09.05.2022 г. ответникът отказал плащане. С оглед излож.то, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 6128,86 лв., представляваща изплат. застрахователно обезщетение от ищеца и разноски по определянето му. Претендират се законна лихва от подаване на исковата молба и сторените по делото разноски.

Ответникът „Д. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и противоправността на действията на застрахования при него водач. Оспорва причинната връзка между твърдените от ищеца щети и настъпилото ПТП. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществ. застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и твърденията си за факти, водещи до извод, че единствена причина за ПТП е станало поведението на водача, управлявал застрахования при ищеца автомобил.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени фактите, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответника и собственика на л.а. „Р., валидна към момента на настъпване на процесното събитие, както и валидно правоотношение по „КАСКО“ на МПС между ищеца и собственика на л.а. „А.“, рег. № ..

Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица № ./21.09.2021 г. със срок на действие от 00:00 часа на 28.09.2021 г. до 23:59 часа на 27.09.2022 г. лек автомобил „А.“ с рег. № . е имал сключена застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество по клауза „Пълно Каско“, която съдът, при липса на спор между страните, приема, че покрива риска от възникване на вреди на застрахованото имущество, причинени вследствие на пътно-транспортни произшествия.

Не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор по имуществената застраховка в гр. С., на 07.01.2022г. е настъпило ПТП с участието на застрахования л.а. „А.“ с рег. № ., което представлява покрит по застраховката риск.

Установява се от представените документи по преписката по щета № . по описа на „Д., образувана на 10.01.2022г., че при ищеца е заяв. настъпването на застрахователното събитие, извършен е опис и оценка на щетите, като ремонтът за отстраняването им е възложен на сервиз „В., на когото чрез извършване на директен превод (преводно нареждане на л. 35 от делото) ищецът е заплатил дължимото застрахователно обезщетение за вредите по застрахования лек автомобил в размер 6113,86 лв.

Между страните няма спор, че размерът на обичайните ликвидационни разноски по щетата се равнява на сумата от 15 лв.

2

Основният спорен между страните въпрос е относно механизма на настъпилото ПТП, както и по чия вина е настъпил инцидентът. Във връзка с доказването на механизма на настъпилото ПТП са събрани писмени доказателства (двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022г., копие от проект за организация на движението), гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022г. и изобразената на него скица на пътната обстановка и ПТП се установява, че произшествието е настъпило в гр. С., на кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „Х.“, като към момента на удара л.а. „Р.“ с рег. № . се е движил по ул. „Ц.“, а л.а. „А.“ с рег. № . е предприемал маневра за завой наляво от ул. „Х.“ към ул. „Ц.“. На скицата е изобраз., че мястото на удара е в самото кръстовище, а л.а. „А.“ е бил навлязъл в него преди ПТП-то. В протокола като виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на лек автомобил „Р.“ с ..

По делото е прието като доказателство копие от проект за организация на движението в района на кръстовището между ул. „Х.“ и ул. „Ц.“, съгласно което същото е нерегулирано с поставяне на специална маркировка, указваща предимство на някой от движещите се по пресичащите се на кръстовището улици. Дирекция „Управление и анализ на трафика“ не разполага с данни за промяна в организацията на движение към 07.01.2022г. съгласно писмо на Столична община,

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двамата водачи на автомобилите, между които е настъпило процесното ПТП. Свидетелят С., водач на лек автомобил „А.“ посочва, че се е движил по еднопосочната улица „Х.“ по посока улица „Ц.“, към която е щял да завие. При завоя наляво е бил ударен от идващия от дясната му страна от улица „Ц.“ лек автомобил „Р.“. Свидетелят посочва, че към момента на удара бил извършил част от маневрата и се намирал в кръстовището, като другият автомобил се движел твърде бързо и нямал време за реакция. Свидетелят си спомня, че по улицата е имало множество кофи и автомобили, които ограничавали видимостта му. Посочва, че на кръстовището нямало пътни знаци, освен знак, забраняващ движението му напред. Споделя, че се огледал при извършването на маневрата, като се движил със скорост 1-2 км/ч.

Свидетелят К. посочва, че си спомня за процесното ПТП, като същото се случило на пресечката между ул. „Ц.“ и ул. „Х.“, като другият автомобил бил черно „А.“. Посочва, че другата кола идвала от лявата му страна, като инцидентът настъпил в средата на кръстовището, като счита, че най-вероятно другият водач завивал наляво. Посочва, че се подписал в графата за виновен в подписания между страните двустранен констативен протокол, което осъзнал на следващия ден. Посочва, че се движел със скорост 20-30 км/ч., а другият автомобил с още по-ниска скорост от 5-6 км/ч. Посочва, че кръстовището е нерегулирано, като съответно се върнал да провери този факт. Свидетелства, че се подписал като виновен, тъй като се притеснил понеже в другата кола имало жена и малко дете.

Посочва, че е нямало никаква видимост, тъй като имало множество паркирани коли и кофи за боклук, с оглед на което нямало видимост от улицата вляво. Сочи, че по време на удара предната част на лекия автомобил „А.“ е била отчасти в кръстовището, тъй като иначе би било невъзможно ударът да настъпи. Споделя, че го видял секунди преди да се случи удара като натиснал спирачка, но не успял да предотврати удара.

Налице е противоречие между свидетелски показания относно фактите, относими към вината за настъпване на инцидента, но не и относно механизма на произшествието в цялост.

Между страните не се спори, че водачът на лек автомобил „Р.“ е идвал от път с предимство, както и че водачът на лек автомобил „А.“ е бил започнал извършването на маневрата по завой наляво от ул. „Х.“ към ул. „Ц.“. Обстоятелството, че процесното кръстовище е било нерегулирано към датата на ПТП се установява и от приетото и неоспор. от страните копие от проект за организация на движението по него.

Във връзка с механизма на настъпилото ПТП е приета и съдебно-техническа 3 експертиза. Според заключението на вещото лице на 07.01.2022 г., около 08:40 часа, лек автомобил „Р.”, с рег.№ ., се движил по ул. „Ц.“ (улица без изход в единия си край), с посока към ул. „Г.“, и на кръстовището с ул. „Х.“, настъпило съприкосновение с идващия от лявата му страна и извършващ маневра за завой наляво лек автомобил „А.”, с рег.№ .. Вещото лице посочва, че съгласно приложената по делото скица на организацията на движението в района на процесното кръстовище, ул. „Ц.“ е улица без изход, като платното за движение се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока и не се наблюдава поставена хоризонтална маркировка. Лек автомобил „Р.“ се е движил срещу пътен знак Г1 - „Движение само направо след знака“. В обратна посока се наблюдавал поставен пътен знак Ж13 - „Път без изход“. Ул. „Х.“ е еднопосочна (в посоката на движение на лек автомобил „А.) и се състои от една лента за движение (лентата за движение е с ширина около 7 метра и отдясно по посоката на движение паркират автомобили). Лек автомобил „А.“ се е движил срещу пътен знак ГЗ - „Движение само наляво след знака“ и пътен знак Ж12 - „Пресичаният път е без изход“. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „А.“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е бил изчакал преминаването на лек автомобил „Р.“ през кръстовището и след това е извършил своята маневра за завой наляво.

При така събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 47 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.