Решение № 167 от 27.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000741 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от П. ЦВ. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.Вардар № 78 А и ИВ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.Добротица № 44, вх.В, ет.1, ап.2 в качеството им на родители и законни представители на П. П. П. с ЕГН ********** срещу решение № 260062/29.04.21г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.

№ 15/2020г. в частта, в която е отхвърлена предявената от него искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 26.12.2019г., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението за горницата над 90 000лв до 130 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Размерът на присъденото обезщетение е значително занижен и определен в противоречие с принципа за справедливост, константната и задължителната съдебна практика. Излага подробни аргументи за това. Моли решението в обжалваната част да бъде 1 отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена до размер на 130 000лв., както и да бъде присъдена законна лихва, считано от 15.01.2020г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената претенция до окончателно плащане на присъдената сума, ведно с разноски по делото.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.София против същото решение, но в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищците следните суми : на ИВ. СТ. П. сумата над 40 000лв до присъдените й 80 000лв; на П. ЦВ. П. сумата над 15 000лв до присъдените 25 000в; на П. П. П. сумата над 45 000лв до присъдените му 90 000лв и на ЯН.

П. П. сумата над 5 000лв до присъдените й 15 000лв, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.12.19г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 15.01.2020г. до окончателното им изплащане. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска от съда решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което исковите претенции, ведно със законната лихва, бъдат редуцирани до посочените размери.

Въззиваемите считат жалбата за неоснователна и молят съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.432 ТЗ.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е настъпило на 26.12.2019г., по пътя от гр.Добрич зо гр.Варна, като в посока гр.Варна се е движил л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от П. ЦВ. П.. В посока гр.Добрич се е движел микробус „Форд Транзит“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от П Т А и л.а.“Опел Корса“с рег.№ ТХ 3888 АТ, управляван от Д М П.. На около два километра след с.Стожер, движейки се с превишена скорост, л.а.“Опел Корса“ удря с предната си част задната част на движещия се пред него микробус, в

2 резултат на което водачът на автомобила губи контрол над управлението, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се в същата лента л.а.“Шкода Октавия“, с водач П. ЦВ. П. и пътуващите в автомобила ищци И.П., Я.П. и П. П. П..

За произшествието е образувано ДП №338/2019г.на Второ РУ“Полиция“ на МВР гр.Добрич.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а.“Опел Корса“, причинил процесното ПТП, е застрахована по риска “Гражданска отговорност“ при ответното дружество по силата на Полица BG /02/119000412510, валидна от 04.02.2019г.до 03.02.2020г.

По подадена е претенция пред застрахователя по чл.380 от КЗ е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Механизмът на процесното ПТП е подробно изяснен в първата инстанция. Същият не се оспорва в настоящото производство, поради което съдът приема за доказани всички елементи от ФС за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците морални болки и страдания.

Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалите са транспортирани с линейка и приети по спешност в СО при МБАЛ Добрич АД, гр.Добрич.

Безспорно установени са и получените от ищците в резултат на ПТП увреждания :

Ищцата И.П. на 27.12.19г. е настанена в хирургичното отделение на МБАЛ Добрич, с болки в гърдите и ниско в областта на корема, оток и палпаторна болезненост на дясна глезенна става, изправена поясна лордоза и фрактури по предните повърхности на телата на прешлени Л3 и Л4.

Поставена е гипсова имобилизация за 30 дни. На 28.12.2019г. ищцата е транспортирана в Неврохирургичната клиника на МБАЛ Св.Анна –Варна, където е установена изгладена поясна лордоза и фрактури по предните повърхности на телата на прешлени Л3 и Л4. Извършена е вертебробластика с костен цимент на тялото на Л4. На 01.01.20г. е изписана с подобрение.

Според СМЕ получените от нея травматични увреждания са : охлузвания в областта на гърдите и билиачно, оток и балпаторна болезненост на дясна глезенна става, фисура на медиалния малеол дясна глезенна става, 3 фрактури по предните участъци на телата на прешлени Л3 и Л4.

Оздравителният период за този вид травми е няколко месеца. Към момента на изготвяне на експертизата ищцата се придвижва самостоятелно, оплаква се от периодични болки и тежест в кръста, особено при продължително ходене или стоене права.

Ищецът П. ЦВ. П. е бил с оплаквания от болки в левия лакът, гърдите и корема, имал е кръвонасядане в долната трета на корема и охлузване на лявото рамо. При извършената рентгенография на лява лакетна става е установена фрактура на главичката на лъчевата кост на лявата ръка. Отказал е хоспитализация, за да помогне на останалите членове на семейството си.

По-късно му е поставена гипсова имобилизация на левия лакът за четири седмици. При прегледа от в.лице няма субективни оплаквания, неврологичният му статус е в норма.

Ищецът П. П. П., на 6г. по време на ПТП, е получил тежка гръбначномозъчна травма-множествена фрактура на тялото и процеси спинози на Л2 с белези на задна дислокация, тип фрактура на Chance. Според в.лице тази фрактура е изключително рядка при дете и особено в лумбална област, в повечето случаи водеща до много неприятни последици. Транспортиран е веднага с линейка до спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна –Варна“ и е приет в Неврохирургичната клиника на лечебното заведение, където на 27.12.2019г. е опериран в спешен порядък. Намерена е разкъсана траколумбална фасция, с кръвонаседнала паравертебрална мускулатура, с разкъсани лигментите, придържащи бодиловидните израстъци и дъгите и декапсулирана фасетна става на ниво Л2 в дясно. Установена е лекостепенна ликворея, осъществена е декомпресивна ламинектомия на ниво Л2 и алиенация на гръбнака. За фиксиране на сегмента е осъществен триточков телен серклаж през дъгите и спинозните израстъци на Л1 и Л3. За заздравяване на тялото на фрактурирания прешлен след изписването му се е наложило да лежи на легло минимум един месец. Според медицинския експерт често при подобен вид травми се стига до инвалидизация и понякога до смърт.

При прегледа от в.лице детето се е придвижвало самостоятелно, но се е оплаквало от периодични болки в кръста. Оперативната рана в лумбалната област е зараснала първично. Не се установяват патологични отклонения в 4 неврологичния статус ,но при ходене леко е замятало едното си краче.

Ищцата Я.П. на 27.12.2019г. е приета в Хирургичното отделение на МБАЛ Добрич, където е установена е разкъсно- контузна рана с дължина 1213 см.в дясна ингвинална област, охлузвания по гърдите от обезопасителния колан. Изписана на следващия ден. Във връзка с оплаквания от главоболие и гадене същия ден е приета с диагноза „мозъчно сътресение“. След проведено консервативно лечение на 01.01.2020г. е изписана за лечение в домашни условия. При прегледа от в.лице няма субективни оплаквания.

Основните спорни въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, се свеждат до определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение и основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите П. П. П. и Я.П., изразяващо се в неизползване на системите за обезопасяване на децата в лекия автомобил.

По размера на застрахователното обезщетение:

Страните не спорят и по критериите, въз основа на които следва да бъде определено това обезщетение, а по съобразяването на събраните по делото доказателства с тези критерии.

За разрешаването на този въпрос съдът изхожда от следното : В т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, проведеното лечение, степента на възстановяване към момента, прогнозата на заболяванията, психологически последици от произшествието за увредените лица, тяхната възраст, социално положение.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащото 5 законодателство през съответните периоди, които обаче следва да бъдат ползвани само като ориентир, а не като съизмерими към обезщетението величини. Процесното ПТП е настъпило на 26.12.2019г., към която дата лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка ГО е 10 000 000лв, по аргумент от чл.492 т.1 КЗ. За периода от 1997г. до 2018г. този лимит е увеличен съответно от 25 000лв до 10 000 000лв. През 2010г. лимитът беше 700 000лв, през 2011г. – 1 000 000лв, през 2012г. беше увеличен двойно – до 2 000 000лв, а през 2016г. беше увеличен до сумата от 10 000 000лв.

Икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с нивата на МРЗ, която през 2011г. е 240лв, през 2012г. – 270 - 290лв, през 2013г. – 310лв, през 2014г. – 340лв, през 2015г. – 360 – 380лв, през 2016г. – 420лв, през 2017г. – 460лв, през 2018г. – 510лв, през 2019г. – 560лв , през 2020г. – 610лв, през 2021г. – 650лв.

Прилагайки тези критерии по отношение на ищцата И.П. съдът съобразява претърпяната от нея оперативна интервенция-вертебропластика с костен цимент на тялото на Л4, поставената й гипсова имобилизация за тридесет дни, силните болки непосредствено след инцидента в гърдите, ниско в областта на корема, в крака и кръста. Съобразява и силния стрес, който ищцата е изживяла не само за себе си, но и за децата си.

Възстановяването й е добро, понастоящем може да работи, отсъстват сериозни психологически последствия от претърпяната катастрофа.

Полученото разстройство на здравето й е било временно и неопасно за живота, поради младата й възраст и липсата на съпътстващи заболявания възстановителните процеси са протекли успешно.

Оценявайки всички тези критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението за тази ищца се явява сумата от 80 000лв. В този смисъл жалбата на застрахователя се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.