Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 03.12.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 403/2025
Вид
Решение № 233
Подписан
03.12.2025
В сила
05.01.2026
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Ихтиман, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20251840200403 по описа за 2025 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„ПРОФИЛ-И“ ООД ЕИК 160103671 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като администартивнонаказателната му отговорност е погасена по давност. Сочи се, че наказващият орган не е дал възможност на жалбоподателя да заплати компенсаторна такса и да се освободи от отговорността за допуснатото нарушение. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на фиша.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 18.05.2022 г. в 08,03 часа с устройство № 20022, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на АМ „Тракия“, км 24+288 е бил заснет товарен автомобил с рег. № ********, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Впоследствие е установен собственикът на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била 1 заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за товарния автомобил с рег. № ******** е имало подадена тол декларация, но платената категория е помалка от измерената.

По делото е представено извлечение от историята на обработката на нарушението, от която се установяват фактическите действия на наказващия орган във връзка с издаването на обжалвания електронен фиш.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на издадения електронен фиш.

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е погасена по давност, тъй като в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими. Това е така, защото тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на АУАН, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на НП, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове , в съответствие с разпоредбата на чл.

11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на обикновената и абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. В чл. 81, ал. 2 НК е предвидено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната давност съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.

Както бе посочено, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било извършено на 18.05.2022 г. След генерирането на доклада за извършеното нарушение от електронната система за събиране на пътни такси наказващият орган е предприел фактически действия по установяване на собственика, респ. ползвателя на превозното средство, след което електронният фиш е издаден на 20.06.2022 г. С подписването на електронния фиш е прекъсната давността, и е започнала да тече нова тригодишна давност, която отново е прекъсната с изпращането на фиша за връчване на 03.06.2025 г., а към настоящият момент не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.

По същество обаче съдът приема, че жалбата е основателна.

За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

2

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 ЗП е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б ЗП е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

От обективна страна се установи, че на 22.05.2022 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № ********, който се е движел по АМ „Тракия“, която е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол декларация за преминаването, но декларираната категория е различна от измерената.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила от страна на собственика му при преминаването през платената пътна мрежа, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Това е така, защото предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда 3 налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице технически проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъства на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Въпреки че по делото няма данни за избегнатият размер на дължимата тол такса и нарушителят е юридическо лице, не може да се пренебрегне обстоятелството, че реализирането на държавна принуда не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на засягане на обществените отношения, които са защитени по административен ред.

Затова и според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.