Решение № 249 от 13.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. П., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т Гражданско дело № 20221720104586 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.*** чрез адв. К. срещу Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и адрес: гр. П., ***, чрез неговия попечител В. Б. Ц., по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г., сключен с „***“ ЕАД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1094.31 лева, представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит № ***, сключен на 18.03.2021 г. между ответника и „***“ ЕАД, сумата от 186.97 лева, представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 14.04.2021 г. (датата на първата погасителна вноска), до 14.05.2022 г. (датата на последната дължима вноска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 01.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1993 от 03.06.2022 г. по ч.гр.д.

№ 3228/2022 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Г. Б. Ц., действащ със 1 съгласието на своя попечител В. Б. Ц., чрез пълномощника адв. В. Б., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора твърди, че процесният договор за стоков кредит е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, поради липса на съгласие. В условията на евентуалност е противопоставил възражение за унищожаемост на процесния договор, като твърди, че последния е сключен от лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД, респ. от лице, което е било поставено под ограничено запрещение, и не е могло да извършва правни действия без съгласието на попечителя си съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че с влязло в сила на 02.04.2010 г. решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г. на ПОС ответникът е поставен под ограничено запрещение, тъй като страда от психично заболяване „***. ***“, като със Заповед № 1284 от 09.06.2010 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община П., на ответника бил учреден попечителски съвет, и за попечител била определена неговата майка Н.М.Ц., а за зам. попечител- Б.А.Ц.. Сочи, че със Заповед № 632 от 19.04.2021 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община П. на ответника е бил учреден нов попечителски съвет, с попечител В. Б. Ц. и зам. попечител А.В.К.. Твърди, че към момента на сключване на договора за стоков кредит, ответникът е бил с влошено здравословно състояние, като с решение № 260218 от 18.05.2021 г., по ч.н.д. № 567/2021 г. на РС-П., влязло в сила на 26.05.2021 г., ответникът бил настанен на задължително лечение за срок от три месеца, при стационарна форма, в Д.П.Б. К., община Л.. Излага доводи, че не била обявена предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което обосновава с обстоятелството, че не е настъпил падежът на всички погасителни вноски. По подробно изложените в отговора доводи и съображение, моли съда да отхвърли предявените искове, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. К. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът Г. Б. Ц. в съдебно заседание се представлява от адв. В. Б., която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявените искове са по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1993 от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3228/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

2

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 03228/2022 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „***“ ЕООД с вх. № 11172 от 01.06.2023 г., е издадена заповед № 1993 от 03.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Б. Ц. от гр. П. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

От приложения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „***“ ЕАД, с ЕИК:

***, е прехвърлило на ищцовата страна „***“ ЕООД вземанията си към Г. Б. Ц., произтичащи от Договор за стоков кредит № *** от 18.03.2021 г. за главница в размер на 1094.31 лева, и лихва в размер на 186.97 лева. В чл.3, т.3.2 от Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), страните са постигнали съгласие, че цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чийто вземания се прехвърлят, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Доколкото между страните няма спор, че Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. е породил действие, и доколкото към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, то и следва да се приеме, че ищецът е носител на спорното право по силата на Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г., и Приложение № 1 към същия. В тази връзка следва да се има предвид и това, че доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането (включително чрез пълномощник), но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се от отговорността по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. След надлежното връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното към него уведомление за цесия следва, че извършеното прехвърляне на процесните вземания по Договора за стоков кредит в полза на ищеца „***“ ЕООД е противопоставимо на длъжника - ответник в настоящото производство.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: наличие на облигационно правоотношение между „***“ ЕАД и ответника по договор за стоков кредит № ***, сключен на 18.03.2021 г., както и реално изпълнение по същия; наличие на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г., сключен с „***“ ЕАД, по силата на който вземането по сочения договор за стоков кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за 3 извършената цесия; установяване съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за стоков кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за стоков кредит № *** от 18.03.2021 г., се установява, че на 18.03.2021 г. между „***“ ЕАД, ЕИК *** като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за стоков кредит, съгласно който „***“ ЕАД е отпуснало на ответника стоков кредит за закупуване на спортни продукти и аксесоари в размер на 1014.00 лева, със застрахователна премия от 80.31 лева, и общ размер на кредита от 1094.31 лева, който е следвало да бъде погасен на 18 месечни погасителни вноски всяка в размер на по 72.46 лева, с падеж на първа вноска 14.04.2021 г., и падеж на последна вноска – 14.09.2022 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 25,59 %, и лихвен процент (ЛП) от 23,00 %. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 1304.28 лева. Няма спор, че сумата от 1014.00 лева, е преведена от „***“ ЕАД по сметка на „***“ ЕООД, съгласно даденото от Ц. съгласие за директен дебит, което се установява от приложената към исковата молба фактура от 18.03.2021 г. и съгласие за директен дебит от 18.03.2021 г. Не се спори, че въз основа на отпуснатия кредит на ответника, същият е закупил и получил спортни стоки и аксесоари до посочената стойност от 1014.00 лева.

Спорни по делото са обстоятелствата действителен ли е сключения между „***“ ЕАД и ответника Договор за стоков кредит.

В тази връзка в отговора на исковата молба, ответникът е противопоставил възражение за нищожност на договора за стоков кредит по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, поради липса на съгласие, като в условията на евентуалност е противопоставил и възражение за унищожаемост на договора, с твърдение, че последния е сключен от лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД, респ. от лице, което е било поставено под ограничено запрещение, и не е могло да извършва правни действия без съгласието на попечителя си съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД.

4

Съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, е налице когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.

От приложеното и неоспорено от ищеца решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г. на ПОС се установява, че ответникът Г. Б. Ц. е постановен под ограничено запрещение. Следователно последният е дееспособно лице, тъй като дееспособни лица са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено запрещение (какъвто е настоящия случай), когато сключват сделките по чл.4, ал.2 от ЗЛС – „обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“. Предвид този извод на съда, и с оглед противопоставените от ответника възражения, следва да се отговори на въпроса дали при сключване на процесния Договор за стоков кредит, ответникът е бил в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи постъпките си.