Решение № 20104 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20104 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110110096 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД, по чл.92, ал.1, вр. с чл.121 ЗЗД и по чл.86, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД.

Ищецът БАНКА АДСК АД моли съда да признае за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците Д. Б. А. и З. О. И. са солидарно задължени да му платят следните суми: - на осн. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД - 7133.44 евро /13951,81 лв./, представляваща главница по договор за кредит Експресо - Смарт/Карта от 11.3.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г. до изплащане на вземането; на осн. чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД – 1845,65 евро /3609,79 лв./ – договорна лихва по договора за кредит от 11.3.2016 г. за периода от 28.2.2017 г. до 29.10.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г. до изплащане на вземането; на осн. чл.92, ал.1, вр. с чл.121 ЗЗД – 860,49 евро /1682,98 лв./ – наказателна лихва по договора за кредит от 11.3.2016 г. за периода от 12.4.2020 г. до 19.10.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г. до изплащане на вземането; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 27,73 1 евро /54,25 лв./ - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД за периода от 30.10.2020 г. до 12.11.2020 г., и да ги осъди да му платят направените разноски по настоящото и по заповедното ч.гр.д. №56535/20 г. на СРС.

Ответниците Д. Б. А. и З. О. И. молят за отхвърляне на исковете. Правят възражение за погасяване на вземА.ята на ищеца по давност.

Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:

Не се спори по делото, че на 11.3.2016 г. между стрА.те е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът се е задължил и е предоставил на ответника Д. А. кредит в размер на 15000,00 лв. срещу насрещното задължение заедно с договорената лихва на 84 равни месечни вноски.

Ответникът З. И. се е задължил като солидарен длъжник. Не се спори също и се вижда от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че сумата е усвоена от отв.Д. А. с превода й от 11.3.2016 г. по нейна сметка в Сосиете Женерал Експресбанк АД. Вещото лице изяснява още, че в периода 11.3.2016 г. – 20.4.2017 г. по договора са платени задължения в общ размер на 2296,24 лв., които се разпределят на 1048,19 лв. главници, 1135,89 лв. лихви за периода 11.3.2016 – 29.2.2017 г. и 18,70 лв. наказателни лихви към 3.3.2017 г.

Последната вноска е платена на 20.4.2017 г. Общият размер на задълженията по договора към 13.11.2020 г. /датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на банката, което е послужило за основА.е за претенцията по чл.417 ГПК/ е в размери, които са равни на претендирА.те от ищеца суми.

На 10.8.2020 г. до ответниците са връчени уведомления-покА., с които на осн. чл.10,2 Част II от договора за кредит банката предвид повече от 90 дневната забава на длъжниците е направила изявление за предсрочната изискуемост на частите от вземА.ята си, чиято изискуемост без това изявление би настъпила след тази дата до крайния период на договорения срок през 2023 г.

На 13.11.2020 г. ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, който е върнат от заявителя предвид молбата му за допълване на заповедта. С определение по чл.250, ал.1 ГПК заповедта е допълнена и е издаден нов изпълнителен лист, а 2 старият е обезсилен. Въз основа на това е образувано изпълнително дело, в рамките на което на длъжниците са им връчени преписи от заповедта по чл.417 ГПК, срещу която са възразили. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите установителни искове.

При така установените факти съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД.

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата събрано уговореното и да я върне след изтичането на срока чл.430, ал.1 ТЗ; на този текст заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката (чл.430, ал.2 ТЗ); договорът за банков кредит се сключва в писмена форма (чл.430, ал.3 ТЗ). Съгласно чл.121 ЗЗД освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква сама когато е уговорена.

Ето защо, искът е обусловен от доказването от страна на ищеца на договора за банков кредит, предоставянето на заемателя – ответник, сумата предмет на договора и настъпването на падежа, както и предвид възражението на ответника в процесния случай по чл.110 ЗЗД за погасяването на задължението по давност – фактите, обуславящи спирането или прекъсването на давността преди изтичането на петгодишен срок от настъпването на изискуемостта на вземането.

В случая, договорът за кредит и изпълнението му от страна на банката е безспорен. Безспорно е и че ответниците са преустановили плащА.ята на задълженията си на 20.4.2017 г. Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно. Заявлението по чл.417 ГПК е подадено преди изтичане на давността, срокът за която по отношение на вземА.ята по чл.430, ал.1 ТЗ е пет годишен - чл.110 ЗЗД. С подаване на заявлението давността е прекъсната – чл.116, б.Б ЗЗД и не тече докато трае съдебният процес относно вземането – чл.115, ал.1, б.Ж ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че издаденият изпълнителен лист от 2020 г. е поставил начало на нова давност поради твърдяното бездействие на ищецът/заявител, който не се е ползвал от 3 изпълнителния лист, защото преди изтичане на давността /отново 5 годишна/ същият е върнат в оригинал по делото с молба по чл.250 ГПК за допълване на заповедта и издаване на нов изпълнителен лист и след определението по чл.250 ГПК заявителят своевременно се е ползвал от изпълнителния лист без да допусне погасяване на вземА.ята му по давност. Ето защо, искът е изцяло основателен и следва да се уважи.

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Банката има право да иска плащане на договорна лихва с доказването на фактите по главния иск по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и изтичането на уговорения срок, за който е договорено плащането на лихва и размера на лихвата. При доказване на тези факти, ответникът носи тежестта да докаже, възражението си, по отношение на които вече се изложиха аргументи.

В случая главният иск е доказан по основА.е, а по размер – до непогасената по давност част – чл.111, б.В ЗЗД. Възраженията на ответниците за погасяване на задълженията им по давност са частично основателни - по отношение на частите, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, т.е. преди 13.11.2017 г., тъй като заявлението е подадено на 13.11.2020 г. В настоящия случай, видно то ССчЕ лихвите в периода преди 13.11.2017 г. се равняват на 795,84 лв., която част от задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се приеме че е погасено по давност. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи за сумата от 2813,95 лв. /3609,79 лв. – 795,84 = 2813,95 лв./, което се равнява на 1438,95 евро, представляваща задължение за плащане на договорна лихва за периода 13.3.2017 – 29.10.2020 т. /от първия момент, който не попада в давностния период до края на исковия период/. А, за разликата над този размер – до пълния предявен размер на иска – 3609,79 лв. и за периода 11.3.2016 - 12.3.2017 г. – да се отхвърли.

Относно иска по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК. По този иск ищецът носи тежестта да докаже фактите по главния иск, уговорката на неустойка за забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава. Всички тези факти са безспорни, а по отношение на възражението за изтекъл срок по чл.111, б.Б ЗЗД Ответниците не доказаха да са платили задълженията си.

4

В случая главният иск е доказан по основА.е, а по размер – до непогасената по давност част. Периодът на забава е функция от падежите, които са настъпили за всички вноски по договора за кредит, както е безспорно, че са договорени от стрА.те.

Възражението на ответниците за погасяване на задълженията им по давност са основателни по отношение на частите, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, т.е. преди 16.11.2017 г., тъй като заявлението е подадено на 16.11.2020 г.

В настоящия случай, видно то ССчЕ лихвите в периода преди 16.11.2017 г. се равняват на 665,45 лв., която част от задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се приеме че е погасено по давност.

Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи за сумата от 1017,53 лв. /1682,98 лв. – 665,45 = 1017,53 лв./, което се равнява на 520,25 евро, представляваща задължение за плащане на наказателна лихва за периода 13.11.2020 г. до 19.10.2020 т. /от първия момент, който не попада в давностния период до края на исковия период/. А, за разликата над този размер – до пълния предявен размер на иска – 1682,98 лв. и за периода 12.4.2020 г. до - 12.11.2020 г. г. – да се отхвърли.

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 изр.1 ЗЗД). Когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД). Ето защо, този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на фактите обуславящи главно вземане, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава. В случая главният иск е основателен, ответникът е в забава за плащане на задълженията от момента на обявяване на вземА.ята за предсрочно изискуеми с изтичане на срока на поканата-уведомление от 10.8.2020 г. до ответниците за обявяване на предсрочната изискуемост на вземА.ята по договора за кредит/ - от 30.10.2020 до подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 12.11.2020 г.

Относно направените по делото р1азноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца обезщетение за направените разноски, съразмерно на уважените части от исковете 82,72 % от 549,59 евро 5 за разноските по настоящото дело и 222,91 евро – по заповедното, тоест 454,62 евро, съответно 184,39 евро.

Предвид изложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците Д. Б. А. с ЕГН ********** и З. О. И. с ЕГН ********** солидарно са задължени да платят на ищеца БАНКА АДСК АД с ЕИК ********* следните суми:

- на осн. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД - 7133.44 евро /13951,81 лв./, представляваща главница по договор за кредит Експресо - Смарт/Карта от 11.3.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г., до изплащане на вземането;

- на осн. чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД - 1438,95 евро /2813,95 лв./ – договорна лихва по договора за кредит от 11.3.2016 г. за периода от - 13.11.2020 г. до 29.10.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г., до изплащане на вземането;

- на осн. чл.92, ал.1, вр. с чл.121 ЗЗД - 520,25 евро /1017,53 лв./ – наказателна лихва по договора за кредит от 11.3.2016 г. за периода от - 13.11.2020 г. до 19.10.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.11.2020 г. до изплащане на вземането;

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 27,73 евро /54,25 лв./ - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД за периода от 30.10.2020 г. до 12.11.2020 г., като

ОТХВЪРЛЯ частично исковете по чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.121 ЗЗД – само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1845,65 евро /3609,79 лв./ и за периода 28.2.2017 г. до - 12.11.2020 г., както и иска по чл.92, ал.1 ЗЗД – само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 860,49 евро /1682,98 лв./ 12.4.2020 г. до - 12.11.2020 г.