Определение № 68 от 30.01.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 68/30.01.2024 г. по вчнд № 59/2024 г. по описа на СлОС Въззивното производство е образувано по частна жалба от адв. П.Н. от АК - С., в качеството му на защитник на Й.Х.С., обвиняем по досъдебно производство .........730/2023 г. по описа на РУ на МВР - С. срещу определение .........15/25.01.2024 г. постановено по ЧНД .........21/2024 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваното определение е оставено без уважение искането на адв. П.Н. от АК – С. в качеството му на защитник на обв. Й.Х.С. за изменение на взетата по отношение на последния мярка за неотклонение „Домашен арест" в по-лека и е потвърдена взетата по отношение на обвиняемия С. по досъдебно .........730/2023 г. по описа на РУ на МВР - С. мярка за неотклонение „Домашен арест".

С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване, определението на Районен съд – С. се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при липса на мотиви. Заявява се, че за да остави без уважение искането за промяна на мярката за неотклонение първостепенният съд крайно необосновано е приел, че все още е налице обосновано предположение, че обв. Й.Х.С. е извършил умишленото престъпление, за което е обвинен, извод който е направен от предходните съдебни състави, взели атакуваната МНО, като са добавени и съждения, според които деянието било извършено с особена дързост и цинизъм, както и че „буди недоумение как човешки същества могат да са толкова жестоки към друго човешко същество“. Оспорва се извода, че е налице опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление, който извод се налагал от приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - разпечатка от фейсбук страницата на пострадалата, където е снета на хартиен носител кореспонденцията между обвиняемия и нея, където той я заплашва. Тези изводи се определят като категорично несъстоятелни, при което възприетите факти са не само недоказани, но и съществено дискредитирани, а възприетата от съда теза е в дълбоко отклонение от обективния анализ на събраните по делото доказателства, както и несъобразени с острия дефицит на такива доказателства, които да определят обвиняемия като извършител на деянието, в което е обвинен. Във връзка с това най-напред се сочи, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за деяние /каквото той не бил извършвал/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години т.е. не за тежко умишлено престъпление и съгласно нормата на чл.63 ал.4 изр.2 от НПК, предвидената най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ не може да продължи повече от два месеца. Оспорват се изводите на съда за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и че доказателствата по делото сочели, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Заявява се, че по делото има събрани доказателства, които установяват, че извършители на побоя над пострадалата И.Ч. са двете сестри на обвиняемия - Я.С. и Р.С., като съдът се упреква, че изобщо не е коментирал това обстоятелство. Изразява се несъгласие с тезата, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление с аргументи, че изцяло е игнориран факта, че по гр. дело N: 20232230104811/2023 г. на Районен съд - С. има издадена заповед за незабавна защита с определени защитни мерки, което е сторено единствено и само по голословната молба на бившата съпруга на обвиняемия, че не са взети предвид и обстоятелствата относно образуваното против нея гр. дело N: 4303/23 г. по описа на PC - С. с предмет - предявен иск за промяна на родителските права над малолетните деца, а така също и внесената изрична жалба в РП - С., имаща за предмет разследване на осъществено от нея престъпление по чл.286. ал.2 от НК – набедяване. По отношение на 1 приетото от съда за наличие на писмени доказателства и доказателствени средства разпечатка от фейсбук страницата на пострадалата, където е снета на хартиен носител кореспонденцията между обвиняемия и нея, се заявява, че пострадалата е създала фейсбук профила на обвиняемия, ведно с паролите за достъп и се твърди, че именно тя е влизала и ползвала нерегламентирано профила му в социалната мрежа „Фейсбук“. В жалбата се навеждат доводи свързани със здравословното състояние на обвиняемия, с имущественото му състояние и липсата на доходи поради ограниченията на взетата спрямо него мярка за неотклонение, както и с естеството и достоверността на съдържащите се в делото доказателствени материали, уличаващи го в съпричастност с деянието, за което той е привлечен към наказателна отговорност. Цитира се разпоредбата на чл.31 ал.4 от Конституцията, според която: „Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.“ Във връзка с това се обосновава извод, че взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение не само ограничава правата му, но тези ограничения определено надхвърлят необходимото и разумното за осъществяване на правосъдието. Настоява се за отмяна на определението на СлРС и за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение в най-леката такава – „Подписка“, като се твърди ч, всяка друга мярка за неотклонение, включително и поради липсата на извършено от подзащитния ми физическо и/или друго насилие над горепосочената, макар и пострадала от други лица Ив. Ч. би била законово и фактически несъобразена, неподходяща и неприемлива.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият Й.С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният поддържа оплакванията против атакувания съдебен акт, като определят същия за неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Възпроизвежда доводите изложени в писмената жалба.

Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест“ в „Подписка“. Самият обвиняем също настоява за определяне на най-леката мярка за неотклонение.

Представителят на Окръжна прокуратура – С. намира жалбата за принципно неоснователна. Изразява несъгласие с доводите изложени в частната жалба, които касаят това дали е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и направените изводи от досегашните съдебни състави в производството по мерките за неотклонение, че е налице опасност той да извърши престъпление. Същевременно заявява, че мярката спрямо обвиняемото лице следва да бъде изменена и с оглед на събраните доказателства счита, че адекватна мярка за неотклонение се явява „Парична гаранция в размер на 1500 лв.“.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемата в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за неоснователна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Й.Х.С. е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно производство .........730/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., като с постановление от 02.12.2023 г. му у повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 от НК, затова, че на 01.12.2023 г. в гр. С. е причинил лека телесна повреда, в условията на домашно насилие на И.Р. Ч..

Бил е задържан за срок от 72 часа, тъй като прокуратурата е внесла искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение .........106/04.12.2023 г. постановено по чнд .........647/23 г. на СлРС е оставено без уважение 2 искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и по отношение на обв. Й.Х.С. е била взетга мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 лв..

С определение № 520/11.12.2023 г. по вчнд № 718/2023 г. на СлОС, по протест на прокурора мярката за неотклонение взета по отношение на обв. Й.Х.С. е изменена от „Парична гаранция“ в размер на 1500 лв. в „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: с. Н., ул. „Р.К.“ ..........

Разпитан в хода на досъдебното производство, обв. Й.С. е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение, като дава подробни обяснения относно факта на извършеното престъпление, отричайки участието си в него.

До настоящия момент по досъдебното производство са проведени редица разпити на свидетели и са изготвени съответните назначени по делото експертизи.

Обв. Х. не е осъждан.

По делото е приложена разпечатка на хартия, за която е посочено, че представлява кореспонденция по приложението „Месинджър“ между пострадалата и обвиняемия, като в подкрепа на това е и извършения оглед на веществено доказателство – мобилния телефон на пострадалата, където е налична тази кореспонденция и за което са изготвени фотоснимки на екрана на телефона.

Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искането на защитника на обвиняемия за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да го остави без уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Домашен арест”.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за обоснован и законосъобразен.

И към настоящия момент са налице законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане респ. за продължаване на действието на мярката за неотклонение „Домашен арест“ - когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Въз основа на приетите и правилно установени факти районният съд е заключил, че продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. В тази връзка следва да се отбележи, че разследването по делото все още не е приключило и предстои събирането на допълнителни доказателства.

Неоснователни са възраженията в жалбата относно коментираните от съда обстоятелства съдържащи се в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК. Действително същите принципно са относими към вземането на най-тежката мярка за неотклонение – „Задържане под стража“, но от друга страна в нормата на чл.57 от НПК е предвидено, че мерките за неотклонение се вземат за да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Следователно при всички случаи, когато се определя конкретната мярка за неотклонение следва да се съобрази и това дали е налице реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.

Неоснователни са и възраженията относно максималния срок на задържане предвид разпоредбата на чл.63 ал.4 изр.второ от НПК, доколкото видно от материалите в досъдебното производство двумесечния срок към настоящия момент все още не е изтекъл.

Обвиняемият Й.С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години. Настоящият състав напълно споделя констатацията на първата инстанция, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за съществуването на обосновано предположение, 3 че именно обвиняемият е съпричастен към извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Налице са достатъчно гласни и писмени доказателствени материали свързващи обв. С. с конкретното инкриминирано деяние и с оглед на това не би могло да бъда възприета тезата на защитника на обвиняемия, че не може да се направи обосновано предположение за участието му в извършването на престъплението.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че в производството за вземане на мярка за неотклонение, а и в настоящото производство за изменение на взета вече такава мярка не е необходимо доказателствата да са такива и в такъв обем, че по несъмнен начин да установяват виновното поведение на обвиняемия. Достатъчно е от тях да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието по повдигнатото му обвинение.