Решение № 34 от 01.06.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 83 гр. Габрово 01.06 2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и осми май

, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : В. Генжова при секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдията Генжова дело по несъстоятелност №97 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят

АД”РИЕТУМУ БАНКА” регистрирано съгласно законите на Р.Латвия, вписано във фирмения регистър на Р. Латвия с ЕР№ 40003074497, със седалище и адрес на управление –Латвия, гр Рига, ул.Весетас 7, LV-1013, представлявано от г-жа Е.Б., в качеството й на член на СД, чрез адв.

О.Т.- САК, със съдебен адрес, и адрес за призоваване- ***, че „БиоАгро Ингридиънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.”Ст.Пешев” № 78, представлявано от г-н Е. – Д.Г. - управител му дължи 1 293 123,31 евра- главница, по договор за кредитна линия № 014/2017т- 27.03.2017г. и законната лихва върху тази сума в размер на 1 214 256,99 щ.долара, както и сумата от 10 036,64 евра-разноски по проведено арбитражно производство във връзка с неизпълнение задължението на длъжника по договора за кредит.Иска се с решението по чл. 630, ал.1 от ТЗ да се открие производство по несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, с начална датата на неплатежоспособността – 25.04.2018г. или по-ранна, да се насрочи първо събрание на кредиторите и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „БиоАгро Ингридиънтс” ЕООД, ЕИК

*********– Севлиево ,призован при условията на чл. 50, ал.4 ГПК, не е взел становище по иска.

Съдът, като прецени доводите в исковата молба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеният заверен препис от справка, извършена на 03.12.2018г. от фирмения регистър на Република Латвия- Дирекция за изпълнение на функции- Информационен отдел на Рижки регион се установява, че ищецът е АД вписано в ТР на Р Латвия на

11.11.2004г.

По делото е представен /в преписи оригинал и заверен превод/подписан от молителя и ответника договор за кредитна линия № 014/207 от 27.03.2017г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит от 500 000 щ.д., равняващи се към датата на договора на 1 390 691,64 евра .Срокът на договора, според записаното в него е 27.03.2018 г. В чл.9.1 от договора е предвидено споровете между страните породени от действието на договора да бъдат разрешавани от Районния съд на Видземе в гр. Рига или от Балтийския международен арбитражен съд в Рига, по избор на ищеца. Ако спорът е отнесен пред Арбитражният съд, то същият се разглежда от един арбитър, решението не подлежи на обжалване и е задължително за страните.

Към исковата молба е приложено и

Изменение № 1 на договор за кредитна линия № 014/207 от 27.03.2017г., подписано между страните на 27.03.2018г, съобразно който е изменен чл. 1.2 от договора, като кредитния лимит е определен на 987 040.31 евро, а срокът за погасяване е определен на 1 юни 2018г.

Представен е и заверен препис от арбитражно решение от 27.09.2018г. по дело № С-981/270618 на Балтийски международен арбитражен съд, от което се установява, че ищецът АД”РИЕТУМУ БАНКА” регистрирано съгласно законите на Р.Латвия, вписано във фирмения регистър на Р. Латвия с ЕР№ 40003074497, със седалище и адрес на управление –Латвия, гр Рига, ул.Весетас 7, LV-1013 е предявил против „БиоАгро Ингридиънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.”Ст.Пешев” № 7, представлявано от Е. – Д.Г. общ иск за сумата от 1 491 269,48 щ.д., който е с равностойност към 19. юни 2018г. от 1 292 933,49 евра и допълнителни искове в размер на 198,82 евра, разходите за арбитража и законната лихва от 8% годишно върху дължимия размер на дълга до деня на изпълнение на арбитражното решение.

Делото е било разгледано в открито производство, на което е записано, че са присъствали: - упълномощен представител на ищеца АД”РИЕТУМУ БАНКА” -С.П. и упълномощените представители на ответниците ЕООД

„БиоАгро Ингридиънтс” – Севлиево и Е.- Д.Г. , а именно : - М.Б. и заклет адвокат У.Ф.. В мотивите към решението е записано, че участвалите в производството представители на ответниците са потвърдили, че „БиоАгро Ингридиънтс” ЕООД– Севлиево е получило от ищеца и не е погасило заема в размер на 1 214 256,99 щ.д., както и факта, че срокът за погасяване на заема е настъпил./ст. 72,79 и 97 от д./ С решението си арбитражният съд е осъдил „БиоАгро Ингридиънтс”ЕООД – Севлиево и Е.-Д.Г. да заплатят на АД”РИЕТУМУ БАНКА” дълга произтичащ от Договор за кредитна линия № 014/2017 от 27.03.2017г./ с изменения № 1 към него/ и Договор за гаранция № 014/2017 от 27.03.2017г. в размер на 1491 269,48 щ.д., които в равностойност към 19.06.2018г. се равняват на 1 292 933,49 евра и допълнителни искове в размер на 198,82 евра или общо 1 293 123,31 евра, както и други суми.

Представено е и удостоверение за решение на арбитражния съд № 1/14122018 от 14.12.2018г. и приложения към него, като в същото е записано, че решението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 27.09.2018г., като срокът за доброволно изпълнение е определен до 19.10.2018г..

Представена е справка от имотния регистър, от която се установява, че ответникът няма недвижими имоти,а в удостоверение от 02.05.2019г. на ЧСИ В. Ц. с район на действие ГОС се съдържат данни, че от направена справка ответното дружество няма авоари по сметките си във всички банки действащи на територията на РБългария.

За изясняване делото от обективна страна бе допуснато, изслушано и прието заключение СИЕ изготвено от в.л. Д. П., което не бе оспорено от страните. В заключението си в.л. П. сочи, че е изготвила експертизата възоснова на данни от документите приложени към исковата молба, от данните намиращи се в ТД на НАП-В.Търново, офис – Габрово, подадените декларации по чл. 92 от ЗКПО и СД и дневници към тях по ЗДДС за периода 2014-2019г., тъй като ответникът не е намерен на адреса по седалището си и съответно не е представил доказателства. Съобразно дадените от дружеството отчети , то същото е обявявало ГФО в Търговския регистър за 2014г.,2015г.,2016г., които са заверени от експерт –счетоводител, съобразно изискването на закона. В ТР не е подаден отчет за 2017г., но е регистриран в срок такъв за 2018г., съставен от счетоводител К.К., но без одиторска заверка.

Поради липса на първични счетоводни документи, в.л. П. не може да установи, дали счетоводството на ответника през проверявания период е водено съобразно ЗС и счетоводните стандарти. Съобразно заявените и публикувани в ТР ГФО, ответното дружество е обявило за съответните години текущи пасиви: - за 2016г. – 371;

2017г. 908 и 2018г. 2418, а текущи и търговски и други задължения : - за 2014г.

- 416; 2015г. – 1575; 2016г.-4036; 2017г. -8712; и 2018г. – 4909. В заключението вещото лице е посочило, че съобразно обявените баланси ответника няма дълготрайни активи, а притежава само краткотрайни такива. Към последния обявен баланс – 31.12.2018г. ,обявените активи са съответно : - 2014г.-626;2015г.-1892; 2016г. – 4945; 2017г. -10206; 2018г. – 7758.Тъй като липсва текуща счетоводна информация, в това число и инвентаризация на активи и пасиви през периода, както и правен анализ за събираемостта на вземанията, невъзможността да бъде осъществен контакт с представляващия дружеството,обстоятелството, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 02.11.2017г. и в НАП няма актуални регистри за покупките и продажбита, както и това, че за 2019г. няма подадени данни в НАП и ТР експертизата не е могла да даде информация за налични и ликвидни активи на ответника. Съобразно заключението, изготвено на база наличните публични данни за ответника, вещото лице П. е посочило коефициента на общата ликвидност за : 2014г.-.-1.43; 2015г.1,20;

2016г.-1,12; 2017г.-1,05; 2018г. – 1,06. Коефициентите на бърза и незабавна ликвидност за проверявания период са : 2014г. – 0.94; 2015г.-1,08; 2016г.

-0,82; 2017г- 0.97; 2018г. 0.94, а коефициента за абсолютна ликвидност за : - 2014г. е 0,63; 2015г.- 0,29; 2016г.

0.09; 2017г. – 0,05 и за 2018г. – 0.00. Съобразно експертизата, коефициента за финансова автономност по баланса е съответно към : 2014г. -0.30; 2015г.-0.17; към 2016г. – 0,11; 2017г. – 0.06 и към 2018г.- 0,05. Коефициентите на финансова задлъжнялост са: 2014г. 3.31; 2015г.-5.97; 2016г.-9,42, 2017г.-17.60 и 2018г. – 18.25, а коефициента за рентабилност на приходите е установен от експертизата под единица за последната обследвана година – 2018г., а именно на – 0.07.

Същевременно, вещото лице е посочило, че ответното дружество не е с отрицателна стойност на собствения капитал, като е изчислило същия за 2018г. на 425, което сочи, че активите на дружеството превишават размера на пасивите към края на 2018г.

Поради липса на достатъчна счетоводна информация, вещото лице П. твърди в заключението си, че не може да даде точни данни, кога дружеството е спряло плащанията си,и съобразявайки се само с данните по делото е приело, че това е станало, когато е спряло плащанията към ищеца- т.е. м. март 2018г.

Същевременно е изчислило, по метода на проф Алтман, че ответното дружество е могло да изпадне във фалит през 2018г., когато посоченият от професора коефициент е паднал под 2,а именно на 1,02, съобразно направените от вещото лице по този метод изчисления.На база на всички направени изчисления, в.л. е записало, че ответното дружество е изпаднало в неплатежоспособност през 2018г. Заявило е също така, че липсват средства за покриване първоначалните разноски по несъстоятелността.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съобразно приложеното по делото решение на Балтийски международен арбитражен съд –Рига от 27.09.2018г.,постановено по дело № С- 981/270618 ответникът е осъден с влязло в сила решение да заплати на ищеца сума в размер на общо 1 293 123,31 евра, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредитна линия № 014/2017 от 27.03.2017г./ с изменения № 1 към него/ и Договор за гаранция № 014/2017 от.

27.03.2017г. Вземанията на ищеца произхождат от търговски сделки – договор за кредит и обезпечение.

Съдът намира, че така описаните суми са изискуеми и дължими на молителя, така както са посочени в молбата му за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по търговски сделки и той се явява активно легитимиран по молбата по чл. 625 от ТЗ.

При преценка дали длъжникът е в неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легалното определение за нея е дадено в чл. 608,ал.1 ТЗ. Съгласно това определение, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, свързани с търговската му дейност. Презумпцията на чл. 608, ал.2 ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под “спиране на плащанията” по смисъла на цитираната разпоредба, следва да се разбира не спиране на плащанията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброени в ал.1, на чл. 608 от ТЗ. В настоящият случай, ответникът е спрял плащанията по търговски сделки с молителя , поради което на основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл. 608, л.2 ТЗ като това може да стане на базата на анализ на имущественото състояние на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи, към краткосрочните /текущи/ задължения на предприятието.

В конкретния случай, според заключението на ССЕ показателя за абсолютна ликвидност/ установяващ възможността на предприятието да поеме плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е. съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения / за 2018г. е 0.00. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент “1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поеме плащанията си по тях. Коефициентът на абсолютна ликвидност на ответника в случая е 0,00 при норматив “1”, което сочи, че предприятието не може да поеме плащанията си. Ето защо въз основа на коефициента за обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ.В този случай следва да се съобрази и обстоятелството, че вещото лице е работило само по публично известни икономически данни за ответника, доколкото последният не бе намерен на обявения в ТР адрес и обективно не участва в процеса и в изясняване на финансовото му състояние, чрез представяне на актуални счетоводни данни.

Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dd70e76-84f1-47f6-ae1b-ddb9029f698b