Решение № 494 от 26.07.2021, Районен съд - Пазарджик

АНД № 1026/21 год.

МОТИВИ:

Обвинението против обв.ИВ. З. С. от гр.Пазарджик, ЕГН: ********** е за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро от НК за това, че 13.01.2021 г. в гр.Пазарджик е причинил на малолетния Л. АНГ. ЮРТ., тогава на 13 години, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

Производството е по реда на Глава 28 от НПК. Образувано е по предложение на РП-Пазарджик с внесено предложение по реда на Глава 28 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност на обв.ИВ. З. С. с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро от НК.

Макар че престъплението, с оглед неговата правна квалификация се преследва по тъжба на пострадалия (арг.от чл.161, ал.1 от НК), досъдебното производство е било образувано служебно от прокурора на основание чл.49 от НПК, при следните факти: родителите на пострадалия Л.Ю., който е бил малолетен към инкриминираната дата, били починали. За настойник на пострадалия бил назначен от органа по настойничество и попечителство към Община Пазарджик обвиняемия И.С., който бил е единственият, който се грижил за отглеждането и възпитанието на пострадалия малолетен.

Последният живеел в дома на обвиняемия и изцяло бил зависим от настойника си.

При тези факти съдът намира, че е изпълнено изискването на закона (чл.49, ал.1 от НПК) пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба па пострадалия, да не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението и че прокурорът законосъобразно е упражнил законовите си правомощия по чл.49, ал.1 от НПК и в съответствие с чл.101 от НПК е назначил на пострадалия малолетен особен представител - адвокат Крум Иванов от АК-Пазарджик, който е участвал в досъдебното производство като негов процесуален представител и на който са били предявени материалите по разследването.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба в минималния предвиден от закона размер .

1

Служебно назначения на обвиняемия защитник адв.з.м. от ПАК пледира за минимално наказание. Пледира обвиняемия да бъда освободен от разноските, направени на досъдебното производство, тъй като нямал финансова възможност да ги плати.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК прие за установено от фактическа страна следното :

Пострадалият св.Л.Ю. бил роден на 27.02.2007 г., т.е. към инкриминираната дата бил на 13 години. Майката му Ф. Ю.а била починала на 20.02.2017г., а бащата му А. Ю. бил починал още на 19.05.2012 г.

Обв.И.С. живял известно време на семейни начала с Ф. Ю.а, докато тя била омъжена и имала валиден граждански брак с А. Ю.. От връзката им се родил пострадалия св.Л.Ю.. Обв.С. не бил оспорил презумцията за бащинство и като баща на св.Л.Ю. бил записан в акта за раждане съпруга на майката Ф.

Ю.а. Обв.С. се самоопределял като биологичен баща на пострадалия, без последното да е доказано по предвидения законов ред.

След смъртта на майката и бащата на пострадалия св.Л.Ю., обвиняемият И.С. предприел стъпки, с които да бъде определен за негов настойник. На основание чл.153, ал.3 и чл.156 от СК с протокол № 129/03.04.2017г. и с решение на органа по настойничество и попечителство към Община Пазарджик, бил учреден настойнически съвет, в който за настойник на пострадалия св.Л.Ю. бил определен обвиняемия И.С..

Обвиняемият И.С. поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на пострадалия св.Л.Ю., като се грижел напълно сам за него и двамата живеели в къщата на обвиняемия, находяща се в гр.Пазарджик, на ул.

„Д.“ № 4, като на същия адрес имало още няколко къщи, в които живеели братята на обвиняемия със семействата си.

На 13.01.2021 г. около 21,00 часа, обв. И.С. бил в дома си, заедно с постр. свидетел Л.Ю. и племенника си св.З.М., който бил син на брат му.

Обвиняемият пиел бира, марка „Пиринско“ с вместимост от литър и половина. Св.Л.Ю. играел на карти с братовчед си св.З.М.. Обв.С. помолил св.Л.Ю. да сложи в телевизора флашка с предварително записани на нея любими негови музикални видеоклипове. Пострадалият св.Л.Ю. казал, че е изгубил флашката, което вбесило обв.С., който започнал да крещи и да го псува. Св.Л.Ю. се изплашил и избягал. Обв.С. и св.З.М. тръгнали да го търсят. Обв.С. го търсил около половин час, след което се прибрал в дома си, а племенника му св.З.М. продължил да търси пострадалия. Св.М. успял да го намери до трансформатор в квартала, в който живели и да го убеди да се прибере вкъщи. Тъй като пострадалият св.Л.Ю. се страхувал от обвиняемия, 2 св.М. решил да го придружи и двамата заедно се върнали в дома на обвиняемия. Когато влезли в стаята, обв.С. започнал да удря св.Л.Ю. с шамари по лицето, а след това с юмруци по корема и гърдите. Пострадалият Л.Ю. поемал ударите безмълвно, като през цялото време стоял прав, без да се съпротивлява. Въпреки липсата на съпротива от страна на пострадалия, обвиняемият го хванал за ръката и го извел на двора. Сложил го на подпряна на оградата метална решетка, след което го завързал със синджир през краката и гърдите за решетката. Обвиняемият заключил синджира с катинар и продължил да удря пострадалия, докато бил вързан за решетката, като му нанасял ударите с пръчката, с която си палел печката. Удрял го в областта на раменете, гърдите и краката. Пострадалият заплакал от болка. Молил обвиняемият да го отвърже.

Изплашен от действията на обвиняемия, св.М. отишъл в къщата, в която живеел с родителите си, която се намирала в същия двор. Майката на св.М. – св.М. М.а и баща му веднага отишли в дома на обвиняемия. Когато приближила къщата на обвиняемия, св.М.а, заварила в двора пострадалия, който бил сам и завързан със синджир за метална решетка, подпряна на оградната мрежа. Св.М.а веднага влязла в къщата на обвиняемия. Заварила го видимо пиян. Казала му да отвърже детето, при което обвиняемият взел туба с вода и с нея полял пострадалия. След това го отвързал, вкарал го в къщата и започнал да го преоблича.

Междувременно свидетел на побоя, нанесен на пострадалия след завързването му със синджира станал св.И.Т. син на сестра на обвиняемия, който по същото време бил на гости на роднините си, които също живеели на ул. „Д.“ № 4 и случайно минавал покрай дома на обвиняемия. Изплашен от случващото се, св.Т. подал сигнал в полицейския участък „Изток“ при РУПазарджик за побоя. Сигналът бил приет от св.В.К. и св.С.К. - полицейски служители в ПУ „Изток“ при РУ-Пазарджик, които незабавно посетили посочения от св.Т. адрес в гр.Пазарджик, на ул. „Д.“ № 4, където на место заварили пострадалия св.Л.Ю. да лежи на леглото в къщата, оплакващ се от силни болки в областта на глезена на единия крак. Полицейските служители незабавно повикали екип на спешна помощ при МБАЛ-Пазарджик.

Пристигналият на място лекар - св.Дора П. прегледала пострадалия св.Л.Ю., като установила оток и зачервяване по лявата част на челото. Св.П. установила при прегледа и кръвонасядания по двете страни на шията на пострадалия, болки в корема и гръдния кош, оток на лявото бедро с охлузена вътрешна страна, оток на левите глезен и лакът. Пострадалият обяснил на св.П. че е бил бит от обвиняемия заради флашка. Тъй като св.П. се усъмнила, че пострадалият има фрактура на крака, той бил отведен в спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик, където бил прегледан от хирург и ортопед, като му били направени рентгенови снимки. След това пострадалият бил приет за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ-Пазарджик.

3

Видно е от изготвената на досъдебното производство СМЕ, приобщена към доказателствения материал по реда на чл.378, ал.2 от НПК, на пострадалия малолетен Л.Ю. са били причинени контузия на главата, тялото, корема и крайниците, отчупване на малък откършек от ядрото на олекранона на лявата лакетна става, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Същите са били получени в резултат на действието на твърди, тъпи предмети чрез удар или притискане с или върху такива и добре отговарят да са получени при на нанесен побой с ръце, юмруци и ритници на инкриминираната дата.

Видно е от изготвената на досъдебното производство психиатричнопсихологична експертиза , приобщена към доказателствения материал по реда на чл.378, ал.2 от НПК, обвиняемият С. не страда от психично заболяване и не се води на психиатричен отчет. В периода на изследването обвиняемият е в еквивалент на психично здраве. Има ясен спомен за причиненото от него на пострадалия и разбира неговия смисъл и значение. Обвиняемият е запознат с фактите от действителността и не проявява склонност към преиначаването им. Към момента на извършване на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия е била достатъчна да доведе до просто алкохолно опиване, в което състояние обвиняемият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на обвиняемия, възприети непосредствено от съда в проведеното открито съдебно заседание, както и от тези, дадени пред разследващ полицай на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, изцяло от показанията на свидетелите Л.Ю., В.М., З.М., М. М.а, И.Т.

В.К., С.К., Дора П. и Ирина Борисова, дадени пред разследващ полицай на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, от заключенията на изготвените СМЕ и СППЕ, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.378, ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства по делото.

Относно главния факт на доказване: причинил ли е на 13.01.2021 г. обвиняемият описаните телесни увреждания на пострадалия малолетен към тази дата Л.Ю., доказателствата са абсолютно непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро от НК за това, че 13.01.2021г. в гр.Пазарджик е причинил на малолетния Л. АНГ. ЮРТ., тогава на 13 години, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

4

От обективна страна обвиняемият И.С. е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е съзнавал, че причинява лека телесна повреда на пострадалия, който не е бил навършил 14 години, т.е. биле малолетен, удряйки го по описания горе начин.

Обвиняемият И.С. е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си: действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед времето, обстановката (зимна, студена вечер) и начинът на извършване на деянието.

Обвиняемият И.С. е с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, и не е криминално проявен, като доказателствата по делото сочат че процесното деяние се явява инцидентно, провокирано от непослушанието на малолетния. В този смисъл са и показанията на последния, а и на свидетелите М., М.а и Борисова.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия и недостатъчната му способност за психо физически самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на обвиняемия, искреното му разкаяние, както и факта, че полага добри грижи за отглеждането на малолетния, което се установи от обясненията му, подкрепени от показанията на св.Ю., св.М.а и св.Борисова.