Определение № 36212 от 30.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36212 гр. София, 30.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от С. Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110108534 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, срещу С. Й. Д. с ЕГН:**********, е адрес: гр. София, п.к.1124, oбл. София, общ. Средец, ........., за топлоснабден имот: гр.

София, п.к.1124, oбл. София, общ. Средец, ........., с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: за сумата от 2 619,48 лева, от които 2 108,39 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със закониата лихва от 30.03.2023г.до окончателното изплащане на вземането, сумата от 460,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.03.2023г., както и суми за дялово разпределение сумата от 40,34 лева — главница за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,07 лева — лихва за периода от 31.03.2020r. до 14.03.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса – 52.39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19347 по ч.гр. дело № 16709/2023r., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 16709/2023г.,. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, и за задължаване на третото лице – помагач да 1 представи намиращи се у него документи по делото.

С Разпореждане от № 10677/17.01.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 27.01.2025г. лично на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. Изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на възникнало облигационно отношение между страните , както и достатъчно доказателства за дължимост на сумите. Посочва се, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно, кое дружество извършва услугата за разпределяне на топлинна енергия за процесния адрес, както и липсва договор между Етажна собственост и ищеца, така и приложения и ОУ към.Твърди се, че по делото липсват каквито и да било договори, подписани между ищеца и EC, уговарящи условията на извършването и заплащането на процесната услуга, вкл. и описаните Приложения. Т.е. по някакъв начин не е доказано какви са разходите на ФДР, по каква методика се изчисляват, каква е обоснованата норма на възвръщаемост на капитала и най - вече съобразно, кой договор следва да се извърши това остойностяване. Посочва се, че не са ангажирани доказателства как се определя размера на дължимите суми и кога настъпва падежа, съгласно чл.36, ал.2 от ОУ. Ищецът не ангажира доказателства за формиране на цената по ал.1 на чл.36 от ОУ, нито за начина на заплащане. Твърди се, че в останалата част исковата претенция е недължима на поради липса на облигационна връзка между страните, липса на доставка в претендирания размер.ОСПОРВА СЕ ИЩЕЦА ДА Е УСТАНОВИЛ КАЧЕСТВОТО НА ПОТРЕБИТЕЛ НА ОТВЕТНИКА ,К. С. , ЧЕ претендираното от ищеца вземане не съществува по отношение на ответника, тьй като по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, задължено за това вземане е лице, кoетo има качеството потребител на топлинна енергия, каквото не се установява да е ответника.

На самостоятелно основание се прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция, без посочване на период , като се твърди сторнирането и префактурирането от страна на ищеца са пречка да се приложи института на давността към момента на изискуемостта на всяко едно вземане.

Оспорва се иска и по отношение посочения размер на дължимите суми , тъй като няма ясни данни по делото, как се извършва и остойностява разпределението на топлинна енергия изобщо в процесната сграда, поради което твърди , че за процесния период не е налице доставка на топлинна енергия в претендирания размер, както и сумите претендирани за мораторна лихва. По иска за мораторна лихва с правно оспование чл. 422/ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1/ЗЗД, претендирана върху главни за за ДР , се посочва , че в ОУ на ищцовото дружество НЯМА предвидена уговорка за 2 начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2/ЗЗД.Друго възражение е посочено с позоваването на разпоредбата на чл.33,ал.2 от Общите условия, според която клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,т.е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури.Оспорва дължимост на сумите за дялово разпределение, след като трето лице, води дяловото разпределение.За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.□

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 16709/2023г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за основателни, доколкото страните спорят по обстоятелствата, предмет на експертизите.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „ТЕРМОКОМПЛЕКТ “ ООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово 3 разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

„ТЕРМОКОМПЛЕКТ “ ООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в за топлоснабден имот: гр. София, п.к.1124, oбл. София, общ.

Средец, .........,, аб. №27722, по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът □

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от 11.45, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, п.к.1124, oбл. София, общ. Средец, .........,, аб. №27722, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. С., че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на срещу С. Д., с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: за сумата от 2 619,48 лева, от които 2 108,39 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със закониата лихва от 30.03.2023г.до 4 окончателното изплащане на вземането, сумата от 460,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.03.2023г., както и суми за дялово разпределение сумата от 40,34 лева — главница за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,07 лева — лихва за периода от 31.03.2020r. до 14.03.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса – 52.39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19347 по ч.гр. дело № 16709/2023r., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и да е собственик или ползвател на процесния имот. Счита за неоснователна и претенцията за лихва за забава, доколкото твърди, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата дялово разпределение, доколкото същата се извършва от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, без да се посочва период .