Решение № 390 от 04.11.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 501/2024
- Вид
- Решение № 390
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 390 гр. Благоевград, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Екатерина П. Н. при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20241210200501 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „МАКС КАНСТРЪКШЪН“ ЕООД, с ЕИК 200497878 със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1612, район Красно село, ж.к.“Лагера“, бул.“Цар Борис III“ № 56, ет.4, ап.1, представлявано от управителя си М....П..... М...., депозирана чрез адв. Н. Х. К., срещу Наказателно постановление № 01-2300690 от 22.02.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Б..... с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, във връзка с административно нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че не е извършено твърдяното нарушение , а ако се приеме за извършено от съда, се поддържа, че вмененото нарушение е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП.
Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно и апелира за потвърждаването му като такова.
РП-Б-...... надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в законовият срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено на 20.03.2024г., на законният представител на жалбоподателя –управителя М.... П.... М....а жалбата срещу него е подадена 03.04.2024г. / 1
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, при следните аргументи:
При извършена проверка по работни места на 10.11.2023г. около 17.25 часа, от страна на свидетелите Л. Д. и В. Н. /двамата на длъжност „инспектори“ в Дирекция “Инспекция по труда” – Б.... относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект „.....R.“, находящ се в гр. Благоевград, ул.“Тракия“ № 1, стопанисван от „МАКС КАНСТРЪКШЪН“ ЕООД, с ЕИК 200497878, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1612, район Красно село, ж.к.“Лагера“, бул.“Цар Борис III“ № 56, ет.4, ап.1, представлявано от управителя М.... П.... М...., е констатирано, че процесното дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на параграф I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснало на същата дата, лицето Б. М., да извършва трудова дейност в обекта като „готвач“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни, ведно с копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. М. бил възприет на мястото на проверката да полага труд в обекта, а след предоставена му декларация от проверяващите лица за наличие на трудово правоотношение по КТ, в нея собственоръчно удостоверил, че работи в проверявания обект с работодател „Макс канстракшън“ЕООД, считано от 10.11.2023г., с работно време от 108.12.00 часа и на сменен режим след това от 16.00 часа до 20.00 часа, с 2 почивни дни и почивка за хранене през работно време от 30 минути, с физиологическа почивка 2 пъти то по 10 минути за деня. В декларацията М. е посочил също, че уговореното с работодателя трудово възнаграждение е 5.00лв. на час, както и, че не е сключен трудов договор с работодателя и не му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от сключен такъв писмен трудов договор. За проверката бил изготвен и нарочен протокол от същата дата.
Тези квалификации обосновали извода за извършено нарушение от жалбоподателя на трудовото законодателство по чл.63, ал.2 от КТ, заради което св. Н., в присъствието на колегата й Д., издала на 14.12.2023г., процесия АУАН №01.23000691. Акта е връчен чрез пълномощник на дружеството на 15.12.2023г./ чрез пълномощника Росица Георгиева Забунова, която представила изрично пълномощно за процесното дружество с рег. № 20874 от 23.11.2023г./ В предоставеният му срок след издаването на АУАН, жалбоподателят изпратил и възраженията си срещу него./
Въз основа на АУАН, на 22.02.2024г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Б.......... след като не приел за основателни възраженията на жалбоподателя, е издал срещу него обжалваното Наказателно постановление № 01-2300690, с което е наложил на „МАКС КАНСТРЪКШЪН“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 2000.00лв. на основание чл.416 ал.3, вр. с чл. 63, ал.2 от КТ. НП е връчено на 20.03.2024г. на законният представител на жалбоподателя–управителя М....... П.... М....
От представената и приета като доказателство по делото писмена Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, попълнена и подписана от Б. М., се потвърждават изведените от нея фактически констатации в АУАН.
Изложените в АУАН фактически констатации, се потвърждават и при разпита на 2 свидетелите В. Н. и Л. Д. Същите установяват, че участвали лично при проверката на място в проверения обект, стопанисван от жалбоподателя, където възприели на работното си място и да изпълнява възложените му трудови функции, работника Б. М. /правел сосове в кухнята/. Потвърждават също, че при предоставена му декларация по КТ, удостоверил собственоръчно в нея, че има трудово правоотношение с жалбоподателя и съгласувани конкретни клаузи на трудов договор, но няма такъв, нито връчено му уведомление от НАП за регистрация на този трудов договор с екземпляр за него. Преди издаването на акта, свидетелите извършили Справка в база данни на НАП, където констатирали, че действително към датата и часа на проверката, не е бил регистриран в тази агенция, трудов договор, сключен между процесното дружество и Б. М.. Потвърждават също, че акта бил съставен след покана за явяване на представител на жалбоподателя и връчен на упълномощено от него лице.
Видно от представеният по делото трудов договор на Б. М. с №439/10.11.2023г., сключен с жалбоподателя, същият е подписан от страните и връчен на работника на 15.12.2023г. В него е посочено, че М. се назначава на длъжност“готвач“, с работно време от 4 часа и едновременно като безсрочен и като срочен такъв със срок на изпитване от 6 месеца , съгласувано е трудово възнаграждение и платен годишен отпуск на работника. Представена по делото е и длъжностна характеристика на работника, връчена му отново на 15.12.2023г.
Изготвен е Протокол за постъпване на работа от 10.11.20213г. и Служебна бележка за проведен с Б. М. начален инструктаж отново на дата 10.11.2023г. Видно от Справка на НАП /л.23 от делото/, този трудов договор е регистриран в тази Агенция по електронен път на 10.11.2023г. в 20.07 часа.
Видно от Удостоверение за актуално състояние на „МАКС КАНСТРЪКШЪН“ ЕООД, с ЕИК 200497878 е със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к. 1612, район Красно село, ж.к.“Лагера“, бул.“Цар Борис III“ № 56, ет.4, ап.1 и се управлява и представлявано от управителя М..... П........ М....
Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП в процесният казус се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката, Заповед №30693/15.08.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
Изведената фактическа обстановка се обосновава с посочените гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, логични и кореспондиращи по между си, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина.
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП, законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.
В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява / проверки по работни места и по документи, както и със свидетели/, 3 отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерено определената имуществена санкция.
АУАН и НП са и надлежно връчени на адресата и това не е спорно обстоятелство за страните по делото /от тях АУАН е връчен на упълномощено лице от жалбоподателя, а НП е връчен лично на законния му представител. /Ето защо, съдът приема, че обжалваният акт е процесуално законосъобразен и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни.
Наред с това, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При това положение и след като в казуса се установи /с декларация на работника Б. М., приложен сключен трудов договор след проверката и справка в ДИТ за регистрирането му в последствие/, че към датата на процесната проверка по работни места /10.11.2023г. в 17.25часа/, е имало възникнало трудово правоотношение между процесното дружество, в качеството му на работодател по КТ и работника Б. М. , заварен да работи от проверяващите лица като „готвач“ / правил сосове в кухнята/, в обекта„R...........“, находящ се в гр. Благоевград, ул.“Тракия“ № 1, стопанисван от „МАКС КАНСТРЪКШЪН“ ЕООД/, но преди да бъде допусната до това работно място в посочения обект, работника М. не е получил от работодателя си екземпляр от сключеният с него трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.63, ал.2, вр. с чл. 62 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите за регистрацията на този трудов договор пред този орган, то процесното дружество несъмнено с това си бездействие е извършило от обективна страна именно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
/В тази насока е и съдебната практика на БлАС, а именно: Решение №895 от 25.05.2022г., постановено по кнахд №169 от 2022г. и Решение №1112 от 23.06.2022г. по кнахд №200 от 2022г. /
Този извод на съда не се разколебава от представеният в хода на делото трудов договор, сключен между процесното дружество и работника Б. М. на 10.11.2023г. и съответно регистриран надлежно в НАП на същата дата, защото видно от Справката за въпросната регистрация на договора в НАП, последното е направено след процесната проверка /на 10.11.2023г. в 20.07 часа/, а наред с това връчването на този трудов договор е удостоверено едва на 15.12.2023г., т.е. след издаването на АУАН и след връчване на последният на жалбоподателя.
Отговорността на работодателя в казуса, който е ЮЛ е обективна и безвиновна по аргумент на чл. 83 от ЗАНН .
Жалбоподателят е направил възражение за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, но 4 съдът намира същото за неоснователно, защото законодателят сам е изключил законовата възможност за квалифициране н нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ като маловажен случай с нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ, която е и императивна такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че издаването на НП за извършеното от жалбоподателя нарушение, кореспондира и с материалния закон и то е и материално законосъобразно .
За извършеното нарушение на работодател ЮЛ, законодателят е предвидил имуществена санкция по чл. 414, ал.3 от КТ, която е посочена и като санкционна норма в обжалваното НП. С тази норма законодателят е предвидил, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 или чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В казуса на работодателя е наложена имуществена санкция от 2000.00лв., което е над минимума, посочен от законодателя.