Решение № 289 от 09.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Враца, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420103687 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, против Т. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, ул. „********“ № ***.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. В. С. за следните суми: 567,91 лв. – главница, дължима по договор за заем MicroCredit № ***-*****/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане;

77,33 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 557,20 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г., както и разноските по делото – 26,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 1274 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 01.07.2024 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и Т. В. С. бил сключен договор за заем MicroCredit № ****-****, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 900,00 лв. Сочи се, че подписвайки договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 900,00 лв., която се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договорът за заем, с подписването му 1 заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Посочва се, че съгласно Общите условия, при които бил подписан договорът, заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 209,28 лв., на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 92,44 лв., като първата погасителна вноска била платима на 15.11.2022 г., като така страните договорили общ размер на плащанията по заема 1 109,28 лв.

Поддържа се, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 14.10.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и Т. В. С. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ****-*****, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 955,20 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 79,60 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.11.2022 г.

Сочи се, че на длъжника била начислена лихва за забава по договор за заем в размер от 97,59 лв. за периода от 16.04.2023 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди се, че срокът на договора изтекъл на 15.10.2023 г. с последната погасителна вноска и същият не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Излагат се съображения, че на 21.07.2023 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Т. В. С., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № ***-*** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ***-****, и двата от дата 14.10.2022 г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружествотоищец. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега ,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК: 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК: 201318404. Поддържа се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД. Посочва се, че в случай че извършеното уведомяване за цесията е ненадлежно, към исковата молба е приложено Уведомително писмо с изх. № УПЦС-МКР/9032-00117769 от дата 22.10.2024 г., което следва да бъде връчено на ответника.

Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че ответникът не се намира в облигационни отношения с ищеца по делото, поради което и нищо не му дължи. Сочи се, че договорите, на които се позовава ищецът, са сключени между ответника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК: 202073629. Поддържа се, че на първо място не съществуват вземания на „Микро Кредит“ АД срещу ответника по цитираните договори, поради което такива обективно не могат да бъдат прехвърлени на ищеца. Твърди се, че посоченото дружество нито е предоставило сумата от 900,000 лв. по Договор за заем Microcredit № ******/**.**.****г., нито е извършило каквато и да било от „допълнителните услуги“ по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***-****/**.**.***** г. Излагат се 2 съображения, че за да възникне задължение за връщане на заем, той по необходимост първо трябва да е предоставен в размера и по начина, договорен между страните, като това не се е случило. Посочва се, че не е вярно твърдението в исковата молба, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 900,00 лв. Посочва се, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *********/**.**.*** г. не съдържа подобно изявление и не може да служи като доказателство за фактическото предоставяне на заема. Поддържа се, че за да възникне задължение на ответника да заплаща за допълнителни услуги към заема, то по необходимост такива услуги трябва да са предоставени, като претенцията за плащане на 12 вноски от по 76,60 лв. всяка или общо 955,20 лв. за никога непредоставени услуги се явява абсолютно неоснователна.

Изтъква се, че съгласно чл. 90, ал. 1 ЗЗД длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, като поради неизпълнението на двата договора от страна на „Микро Кредит“ АД ответникът е в правото си да откаже да изпълни своите задължения. Твърди се, че следователно липсва ликвидно и изискуемо вземане на „Микро Кредит“ АД срещу Т. С., което да е годен обект на цесия.

Направено е възражение за нищожност на Договор за заем Microcredit № ********/**.**.*** г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ********/**.**.*** г. поради противоречието им със закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от ЗПК; вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП, приложими на основание 24 от ЗПК) и заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК), а за договора за допълнителни услуги и поради липса на основание (чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД). Излагат се съображения, че се касае за един договор, чиито клаузи формално са разделени в два документа с цел заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Сочи се, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. всъщност съдържа скрити и необявени в Договор за заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. разходи, водещи до недопустимо оскъпяване на заема. Изтъква се, че в случая е договорен заем от 900,00 лв., като е посочено, че следва да се върнат 1 109,28 лв. и в допълнителен договор към договора за заем са установени задължения за ответника на обща стойност за така наречените „допълнителни услуги“ 955,20 лв., която сума е по-голяма от договорения заем. Поддържа се, че на практика комплексът от двата договора сочи, че се отпускат 900,00 лв., а кредиторът иска да получи 2 064,48 лв. (1 109,28 лв. – главница и лихва по Договор за заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. + 955,20 лв., представляващи сбора от 12 вноски от по 76,60 лв. по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ********/**.**.*** г. ), която сума е повече от два пъти по-голяма от заема.

Навеждат се доводи, че нито в договора за заем, нито в свързания с него договор за допълнителни услуги е упоменат по ясен и недвусмислен начин лихвен процент, като за посочените 40,47 % не става ясно дали са фиксиран годишен или месечен лихвен процент.

Изтъква се, че изобщо липсва посочване на годишен процент на разходите по заема, което само по себе си е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно е основание по чл. 22 от същия закон договорът да се счита за недействителен. Твърди се, че неяснотата за размера на лихвата по заема и пълната липса на посочване на годишен процент на разходите, съчетано с прикриването на такива разходи под формата на цена за „допълнителни услуги“ не позволява на заемополучателя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като още по-трудно могат да се преценят тези последици, като се отчита съдържанието на подписания от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който фигурират съвсем различни стойности на месечните вноски по заема и различен брой вноски в сравнение с тези в договора. Посочва се, че предоставянето на непълна, противоречива и подвеждаща 3 информация е основание да се приеме, че двата договора съдържат неравноправни клаузи относно лихвите, таксите и разноските, които се начисляват на заемополучателя, като тези клаузи съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, приложими на основание чл. 24 ЗПК, са нищожни.

Излагат се съображения, че като се вземе предвид посочения фиксиран лихвен процент 40,47% в договора за заем, ако се предположи, че той е на годишна база, и ако към този разход се добави сумата по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. , (12 вноски х 76,60 лв. всяка или общо 955,20 лв.), то годишният процент на разходите превишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е пряко нарушение на забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК и сочи на нищожност по чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поддържа се, че на практика е нищожен Договор за допълнителни услуги към заема, защото именно с него се въвеждат клаузите за разходи за несъществуващи услуги, с който се превишават допустимите параметри на ГПР.

Навеждат се и доводи, че следва да се отчете и че прехвърлянето на каквито и да било вземания по двата договора е нищожно поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 3 ЗОЗ) и никога не е съобщавано на ответника, поради което няма действие спрямо него. Сочи се, че в договорите, подписани от ответника, изрично е посочено, че вземанията на „Микро Кредит“ АД са предмет на вписан особен залог, като това съставлява съобщение по чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗОЗ, което е достигнало до ответника на 14.10.2022 г., видно от съдържанието на подписаните от него договори.