Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264 от 15.06.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 456/2022
Вид
Решение № 264
Подписан
15.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Перник, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20221700100456 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 3969/03.08.2022г., депозирана от Д. А. В. срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 65 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, във връзка с реализирано на *** ПТП в ***, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение - 02.07.2020 г. до окончателното изплащане. Ищцата излага в исковата молба, че на ***, около 08.50 часа е пресичала пътното платно на ул. “*** “ на пешеходна пътека тип „Зебра “ на кръстовището с ул. „*** “ към Автогара ***. Водачът на лек автомобил марка „ Форд “, модел „ Орион “, с рег. № *** - А.К.М., движейки се по ул. „ *** “с посока на движение от ПВ *** към надлез *** на кръстовището с ул. „***“ на пешеходна пътека тип „Зебра“ не намалил скоростта, не спрял и не я пропуснал по пешеходната пътека. В резултат на удара ищцата пада на пътното платно. За удостоверяване на настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП на ***, като на виновния водач бил съставен и АУАН. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 728/2019 г. по описа на Първо РУ - ОД МВР Перник и на виновния 1 водач е повдигнато обвинение за нарушаване на правилата за движение по пътищата, в следствие на което причинил на ищцата - Д. В. тежка телесна повреда, изразяваща се в посттравматична епилепсия, довела до постоянно общо разтройство на здравето, опасно за живота. В исковата молба се поддържа, че следствие на настъпилото ПТП ищцата получила физически и психически травми изразяващи се в счупване на шийката и главата на раменната кост с дислокация на фрагментите. На *** пострадалата постъпила в МБАЛ„***“ АД - гр. ***, където й били извършени многобройни манипулации, изследвания и прегледи. След обсъждане на лекарски съвет е взето решение за първично ендопротезиране, но поради сложността на операцията ищцата е насочена към друго лечебно заведение. На *** В. е изписана от МБАЛ „***“ АД - *** и е постъпила в УМБАЛСМ „***“ ЕАД ***, където след обстойни изследвания и е поставена диагноза „фрактура коли хумерус с вклиняване на туберкулум маюс“. Проведено е оперативно лечение на долния край на раменната кост. В резултат на получената травма на главата В. отключила епилепсия, представляваща хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епилептични пристъпи и последващи невробиологични, когнитивни, психологически и социални последици. Пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето, което довело до множество болки и страдания. Твърди, че по отношение на лекия автомобил марка „ Форд “, модел „ Орион “, с peг. № ***, била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност " при ЗК „ Уника " АД към датата на ПТП, със срок на действие от 05.04.2019г. до 04.04.2020 г., поради което след отправена застрахователна претенция, ответният застраховател образувал преписка № ***, по която определил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., както и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 099.58 лв. което според ищцата било твърде занижено и не отговаряло на претърпените от нея болки и страдания. С допълнителна молба до ответното дружество са представени допълнителни медицински документи, във връзка с диагностицираната след ПТП травматична епилепсия и назначено медикаментозно лечение, но дружеството не променило становището си и отново определил същия размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изложеното моли съда да уважи предявената искова претенция. Претендира разноски.

Ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД в срока по чл.131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Със становище, депозирано в първото по делото заседание навежда доводи за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция, поради извършено извънсъдебно плащане на сумата от 27 099,58 лева, от която сумата от 25 000 лева – главница за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 099,58 лева – главница за претърпени имуществени вреди. С оглед извършеното извънсъдебно доброволно плащане счита, че 2 е изпълнено задължението на ответника и пострадалата пешеходка е напълно обезщетена във връзка с процесното ПТП. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция, с оглед извършеното плащане.

Претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявен иск с пр. осн. чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, относно посетено ПТП на *** в ***, на ул. „***“ с кръстовището на ул. „***“.

От заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. В., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се установява, че пътното платно на ул. „***“ в района на произшествието се състои от едно платно за движение, с ширина, мерена между двете му граници от 7,50 метра, без ясно видима маркировка, обуславяща съответните пътни ленти, което определя, че за двете направления - към *** и към *** водачите са разполагали с по една пътна лента, всяка с ширина от 3,75 метра. Участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав, без наклон, като пътната настилка е изградена от гладък, износен асфалт с леки дефекти, който към момента на ПТП е бил мокър.

Произшествието настъпва в светлата част на денонощието на *** в ***, на ул. „***”, непосредствено след кръстовище с ул. „***“ /спрямо посоката на огледа/, при мокра пътна настилка и облачно време, но достатъчно добра видимост. От техническа гледна точка, условията за движение към момента и място на ПТП са изисквали от водачите внимателно подбиране на скоростта им на движение предвид приближаването към означена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека. При наличните данни, и по-конкретно липсата на описани пътни знаци, касаещи допустимата скорост в района на ПТП, режимът за движение към мястото на ПТП е бил при максимална скорост от 50 км/час за населено място /ППС кат. „В”/. Събраните материали еднозначно определят, че непосредствено преди ПТП, както и от момента на първоначален контакт между двамата участници, до момента на окончателно установяване на МПС, последното се е движило с направление от *** към *** или обратно спрямо приетата при огледа на дежурната група посока. По ширина на л.а.първоначалното съприкосновение между тялото на пострадалата и МПС настъпва в центъра на предната му част или на разстояние от 3,3 метра в дясно от ляв край на ул. „***“ спрямо посоката на огледа. Към момента на първоначалния контакт между двата участници, пешеходецът се е движил с посока отдясно наляво спрямо посоката на 3

МПС. Към момента на инициалния контакт с пострадалата, МПС се е движило със скорост от 35,68 км/ч, а към момента на задействане на спирачната уредба, МПС е било със скорост от 40,75 км/ч.Вещото лице заключва, че техническа причина за настъпилото произшествие са неправилните действията от страна на водача на л.а.

„Форд“, който въпреки възможността да забележи насочващата се пешеходка към платното за движение още в момент, когато за него остава да измине разстояние до мястото на удара, което е по- голямо от пълният му спирачен път, той не задейства своевременно спирачната уредба, в резултат на което л.а. „Форд“ блъска с предната си част пресичащата пешеходка. Ударът настъпва между предната част на автомобила, около нейния център и лявата страна на пешеходната, под масовия й център, която се намира в изправено положение. В резултат от големините и посоките на скоростите, както и предвид многократната разлика в масите на автомобила и пострадалата, МПС продължава движението си, без да променя съществено посоката си и спира на около 11 метра след мястото на удара, отлагайки две успоредни следи, завършващи при предните му гуми. След удара пешеходецът рязко променя посоката си, извършвайки сложно равнинно движение при едновременна ротация около надлъжната и напречната си ос и транслация, насочена предимно назад, спрямо посоката на огледа. Предвид ударът под масовия център и реализираната ротация около напречната си ос, тяло осъществява контакт с предния капак на автомобила, при което настъпват описаните деформации по съответния детайл. След този удар, тялото на пешеходеца изпада пред автомобилът и пада върху настилката, в десния й край, където след кратко плъзгане се установява. От данните по делото и по-конкретно тези, съдържащи се в протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.20219г. определят, че освен хоризонталната маркировка тип. М 8.1, на разстояние от 16,5 метра след ОР, в ляво от лявата граница на ул. „***“ или за направлението от *** към ***, което съвпада с посоката на процесното МПС, е монтирана вертикална маркировка - пътна табела „Д17“, указваща началото на пешеходна пътека, а на 41,2 метра след ОР, е отразено, че се наблюдава „знак за приближаване към пешеходна пътека“.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. В.

Л. и А. А. В. се установява, че знаят за случилото се с ищцата произшествие на ***, както и че след болницата в *** се е налагало извършване на операция в УМБАЛСМ „***“, където ищцата е била хоспитализирана за няколко дни, като на 02.12.2019г. й е направена операция. Свидетелите заявява, че в *** ищцата е имала нужда от чужда помощ. Непрекъснато изпитвала болки, от които дори плачела. По време на престоя й в *** ищцата започнала да получава и припадъци. След изписването й била с ортеза на лявата ръка, както и поставена метална планка. Изпитвала силни болки и при най-малкото движение. Спяла полуседнала, като имала нужда от чужди грижи за ежедневните й битови нужди, като в това число и къпане и хранене. Свидетелите сочат, че и към настоящия момент /момента на разпита/ не може да се обслужва с лявата ръка.

4

След прибирането й от България в *** грижите за нея поел мъжът й. Състоянието й се влошило, оплаквала се от изтръпване, болки в главата и припадъци. След отпадане на ковид мерките докторите в *** установили, че има епилепсия. Получавала припадъци най – често, когато се притесни, но понякога и без причина. Изпитвала адски болки по време на регабилитацията. Начина й на живот се променил драстично, спряла да шофира и да работи, не излизала, трудно се хранела, като макар и проведеното радвижване трудно се справяла. Изпитвала страх за здравето си и не искала да е в тежест на никого. Заболяването тотално променило начина й на живот, станала напрегната, тревожна, упреквала себе си, дори на моменти била неадекватна, страхлива да излезе на улицата сама, пък камо ли да пресече без придружител. Изпитвала чувство на непълноценност във всяко едно отношение, в тежест на нея самата и на семейството си. Случвало се при кратки припадъци до минута, две да има последващи схващания на лицето и треперене на крайниците. Въпреки изминалия период от време и проведените рехабилитации ръката и не функционирала напълно, не може да се среши дори, над рамото движенията били силно затруднени, няма сила в ръката за носене на някаква тежест. Имала белег на ръката. Свидетелите заявяват, че не знаят ищцата да е претърпявала друг инцидент от процесния до момента на поставяне на диагнозата.