Решение № 371 от 22.04.2020, Районен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велико Търново, 22.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Виктория

Минчева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2555 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, а в условията на на евентуалност /при отхвърляне на установителните искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2093652 от

17.12.2015г. при ОУ, съгласно който, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума – 30 000 лв. е чистата стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на кредита. Ищецът сочи, че съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ усвоената парична сума по кредита се олихвява с възнаградителна лихва от 12, 99 пункта, чийто общ размер към датата на подписване на договора за целия му срок възлиза на 24 336, 79 лв. Ищецът твърди, че във връзка с отпуснатия кредит е сключена застраховка „Кредитна протекция Плюс” и че дължимата от ответника застрахователна премия по нея е в общ размер на 3325, 20 лв. В тази връзка ищецът посочва, че общата стойност на всички плащания по договора за кредит възлиза на 58 561, 99 лв., която е следвало да се погаси в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 488, 02 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на 487, 61 лв. Ищецът сочи, че на 21.11.2017г. ответникът е изпаднал в забава в плащанията по кредита, от която дата до датата на подаване на заявлението в съда, на основание чл. 13 ал. 1 от ОУ, му е начислена лихва за забава в размер на 241, 30 лв. Твърди, че след 21.04.2018г. по процесното задължение не са начислявани месечни застрахователни премии, в съответствие с клаузата на чл. 8 от ОУ, тъй като поради продължилата повече от месец забава на длъжника има за последица автоматично прекратяване на застрахователното покритие. Ищецът сочи, че на 20.06.2018г. е подписан индивидуален договор за цесия, ведно с приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., по силата на който, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително лихви, такси, комисионни и други разноски. Ищецът признава, че длъжникът е платил по кредита общо сумата от 11 646, 72 лв., но поради допуснатата от него забава в плащанията на месечните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13 ал. 2 б. „а” от ОУ. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил кредитополучателя, както за извършената цесия, така и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, с уведомително писмо, което е получено на адреса му от неговата съпруга. Ищецът твърди, че за предсрочно изискуемото вземане за главница в размер на 24 618, 09 лв. по неплатени погасителни вноски с падежни дати от 19.03.2019г. до 21.11.2025г. и за обезщетението за забава в размер на 241, 30 лв. за периода от 21.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда се е снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 1055/2019г. на ВТРС. С оглед на изложеното и предвид дадените указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, ищецът моли исковата молба да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски от № 45 до № 120, включително, поради което иска ответникът да бъде осъден да му заплати процесните суми като вземания по договор за потребителски паричен кредит № 2093652 от 17.12.2015г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на договора за кредит и цедиране на вземанията по него в полза на ищеца. Оспорва дължимостта на вземането за такса за разглеждане на кредита и реалното получаване на тази сума респ. получаване на изявление за прихващането й. Релевира възражение за неправноправност на клаузите на договора, касателно уговорените лихви и другите акцесорни плащания.

По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото заверен препис от договор за потребителски паричен кредит № 2093652 от

17.12.2015г. се установява, че трето за делото лице - "***" ЕАД е предоставило на ответника кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума – 30 000 лв. е чистата стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на кредита. Договорът за кредит е сключен при общи условия, които са подписани и получени от ответника /листи 6-9/. За предоставянето на кредита съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ, същият се е задължил да заплаща на кредитора възнаградителна лихва от 12, 99 пункта, чийто общ размер за целия срок на договора, съгласно действащия между страните погасителния план, възлиза на 24 336, 79 лв. Във връзка с отпуснатия кредит ответникът е сключил застраховка „Кредитна протекция Плюс”, със срок на действие равен на срока на договора, с месечна застрахователна премия в размер на 27, 71 лв. и общ размер на застрахователната премия от 3325, 20 лв. Неплащането на текущата месечна застрахователна премия на съответния падеж има за последица автоматичното прекратяване на застрахователното покритие, ако същата не е погасена в уговорения между страните едномесечен гратисен период /чл. 8 от ОУ на застраховката/. По този начин общата дължима сума от кредитополучателя за главница, лихва и застрахователна премия възлиза на 58 561, 99 лв. Ответникът се е задължил да я погаси в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 488, 02 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на 487, 61 лв., с падеж на отделната вноска – 21-во число на всеки месец /погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Според чл. 13, ал. 1 от ОУ на договора за кредит при забава в плащането на дължимите по договора суми в полза на кредитора възниква вземане за обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница.

От искане за рефинансиране на съществуващ дълг от

17.12.2017г. е видно, че кредитополучателят е поискал с отпуснатия му кредит предсрочно да се погасят съществуващи задължения към негови кредитори, включително ищеца, в общ размер на 24 037, 41 лв.

От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. се установява, че кредитодателят в качеството на цедент се е задължил срещу дължимо от ищеца възнаграждение ежемесечно да му прехвърля, чрез отделни договори за цесия, портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, които не се погасяват редовно, включително необслужвани в период от над 180 дни просрочие, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности. Тези вземания ще са определени и индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия, като тяхното прехвърляне има действие за страните от датата на влизане в сила на всеки отделен договор /чл. 2.1, чл. 2.2. и чл. 4.1/. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор цесионерът се е задължил на основание изричното си упълномощаване да уведоми длъжниците от името на цедента и за своя сметка за извършената цесия.

От индивидуален договор за прехвърляне на вземания от

20.06.2018г. е видно, че цедента е прехвърлил на цесионера в съответствие с чл.

2.1. от рамковия договор портфолио от необслужени от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, които са описания в приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия от 20.06.2018г. От представеното в исковата молба извлечение от това приложение е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника по процесния кредит, което е индивидуализирано с номер на договора, датата на одобрение, данните на кредитополучателя и остатъка от дължимите суми. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия от 20.06.2018г. вземания са прехвърлени на ищеца по делото. В съответствие с клаузата на чл. 4.3. от рамковия договор и чл. 3.2. от индивидуалния договор за цесия прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне на вземанията по тях, с договора за цесия от 20.06.2018г. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изпратил до ответника уведомителни писма за извършеното цедиране на вземания по процесния договор за кредит и за настъпилата им изискуемост в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението /лист 30, вкл. на гърба/. Видно от отбелязванията върху тях, уведомителните писма са получени на 26.10.2018г. от съпругата на кредитополучателя. Препис от тези писма и посоченото по – горе пълномощно, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК и другите съдебни книжа, са връчени на ответника, чрез назначения му особен представител.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че отпуснатия на ответника кредит е усвоен от него на 17.12.2015г., като с част от сумата от 30 000 лв. са погасени стари негови задължения в размер на 24 037, 41 лв., а останалата част в размер на 5962, 59 лв. е постъпила по банковата му сметка, посочена в договора. Според вещото лице ответникът е платил по кредита общо сумата от 11 535, 88 лв., с която са погасени главница в размер на 3 514, 45 лв., договорна лихва в размер на 7 342, 21 лв., застрахователна премия в размер на 665, 04 лв., лихва за забава в размер на 14, 18 лв. Предвид на това първите 23 месечни погасителни вноски, съгласно действащия между страните погасителен план са изцяло погасени и частично 24 вноска по него /табл. към въпрос № 2/. Според заключението на вещото лице, непогасената главница по месечните погасителни вноски за периода 21.03.2019г. – 21.11.2025г. е в общ размер на 24 620, 19 лв., а обезщетението за забава по чл. 13 от ОУ за периода от 21.11.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2019г. е в размер на 1316, 52 лв., от които сумата от 1133, 64 лв. е дължима за периода от 26.10.2018г. до 04.04.2019г. върху цялата предсрочно изискуема главница.

От приложеното ч.гр.д. № 1055/2019г. на ВТРС се установява, че ищецът, позовавайки се на уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост в хипотезата на чл. 13 ал. 2 б. „а” от ОУ, се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за вземането си главница в размер на 24 618, 09 лв., формирано от месечните погасителни вноски в периода 21.03.2019г.

– 21.11.2025г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост и за вземането си за обезщетение за забава в размер на 241, 30 лв. за периода от 21.11.2017г. до 04.04.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.