Решение № 1369 от 09.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100508779 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20112033 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 31633/2018 г., Софийски районен съд, 29 състав е отхвърлил предявения от М. КР. М. ЕГН **********, с адрес : гр. Враца, ул. „****, срещу КР. Д. П.-А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„**** иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че М. КР. М. като наследник по закон на Г.И.Г., ЕГН **********, починал на 19.12.2006 г., е собственик на 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент №5 , находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „****, представляща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед на РД № 184/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 53,61 кв.м., заедно с мазе №8, и заедно с прилежащите части -припадащите се 3,754% ид. ч. от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, както и да бъде осъдена КР. Д. П.-А. да й предаде фактическата власт върху 2/3 ид.ч. от процесния имот. С решението М. КР. М. е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К.П. –А. сумата от 2042,94 лева.

Въззивна жалба е подадена от М. КР. М. с твърдения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че свидетелските показания са обсъдени от първоинстанционния съд едностранно в полза на другата страна, но не и в частта, че грижите били полагани след смъртта на съпругата на Г.Г. – през 2000 г., когато било съставено и процесното завещание.

Следователно основният мотив на завещанието били не грижите, които са полагани до момента на съставяне на завещанието, а бъдещите грижи, които се очаквани от завещателя. Не било взето предвид графическото оформление на завещанието, а с подчертаването на двойна непрекъсната линия на „ като живея при условията, както до сега“, завещателят е придал особена тежест и значение на очакваните бъдещи грижи.

Близките отношения между ищцата и починалия били неотносими. Претендира направените съдебни разноски.

1

Въззиваемата страна поддържа, че са полагани грижи и преди смъртта на съпругата на завещателя според нуждите му, състоящи се в: носене на багаж, придружаването им по институции, ходили при тях, когато били болни, винаги се отзовавали, когато се обръщал към тях. Грижите продължавали и след смъртта на съпругата на завещателя. Мотивът на завещателя бил да възнагради Ц. за грижите, които е полагала за него. Ето защо използваният от завещателя израз и до края на живота му, както живея досега не опорочавало безвъзмездния характер на завещанието. От графичното оформление на завещанието не можело да се прави извод за мотив, още повече, че двойното подчертаване било използвано и в други части от завещанието. Наред с горното, от свидетелските показания се установявало, че отношенията между ищцата и завещателя били конфликтни, като завещателят разчитал основно на свидетеля Ц.. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените по делото доказателства намира въззивната жалба за редовна и допустима, и приема за установено следното:

Предявен е иск от М.М. срещу К.П.- А. на основание чл. 108 ЗС за признаване на правото на ищцата на собственост на 2/3 идеални части от апартамент № 5, находящ се в гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, ул. **** и за осъждане на ответницата К.П. – А. да предаде владението върху посочените идеални част и от апартамента на ищцата.

Позовава се инцидентно на нищожност на саморъчно завещание по отношение на процесния апартамент поради това, че със същото са вменени задължения за грижи за завещателя, поради което завещанието било загубило бъзвъзмездния си характер на основание чл. 42, б. "в" от Закона за наследството.

Ответницата оспорва иска с твърдения, че завещанието е действително, като твърди, че е изразена благодарност както за вече положените грижи, така и за тези, които ще бъдат положени занапред, като изразеното очакване за в бъдеще тези грижи да продължават не променя безвъзмездния характер на завещанието. С отговора не е заявено възражение за придобивна давност, а заявеното такова в последното по делото съдебно заседание е извън срока по чл. 131 ГПК, поради което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл, задължителните разяснения в т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.

От удостоверение за наследници от 27.02.2017 г., издадено от СО, район „Подуяне“ се установява, че завещателят Г.И.Г. е починал на 19.12.2006 г., със семейно положение: вдовец и е оставил наследници по закон, както следва: М. КР. М. – дъщеря на неговия племенник К.М.М. /починал на 30.07.2014 г./ - син на сестра му П.И. М.

/починала на 02.06.1992 г./ и М.Г.П., дъщеря на едноутробната му сестра С.А.В.

/починала 13.05.2002 г./.

Установява се, че неговите възходящи И.Г.Н. /баща/ и И.И.Г./ майка/ са починали съответно на 07.12.1992 г. и 24.09.1964 г. съгласно представени удостоверения за наследници от община Враца, с. Челопек. Майката е имала дъщеря от първия си брак С.В. и дъщеря и син от втория си брак – съответно П. М. и Г.Г..

Приживе със саморъчно завещание от 11.11.2000 г., Г.И.Г. се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на Ц. Ц. Ц. „за благодарността и грижите, които се полагат за мен до сега и до края на моя живот, като живея при условията, както до сега“, а на втората страница от завещанието е използвал и израза „като живея при същите условия, както до сега“.

С протокол от 12.03.2007 г. по н.д. 1/2007 г., саморъчното завещание е обявено от Нотариус Е.И. и вписано в Службата по вписванията гр. София на 16.04.2008 г. с дв. вх. рег. № 25693.

Установява се, че Г.И. е притежавал правото на собственост върху апартамента въз основа на договор за продажба на ведомствен държавен имот съгласно Наредбата 2 за държавните имоти от 20.08.1977 г.

От приобщената по делото нотариална преписка № 44/2016 г. на нотариус Е.И., с рег. № 207 се установява, че на 05.04.2016 г. с нотариален акт за покупко-продажба с рег. № 81, том I, рег. № 1238, Ц. Цанова е прехвърлила процесния апартамент на КР. Д.

П. - А..

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства на лицето, в чиято полза е завещан процесния апартамент – Ц. Ц..

Установява се, че познава завещателя, по-далечни роднини са, много се обичали, чували се по телефона няколко пъти в седмицата, ако имал нужда, отивали при него.

На празници винаги били заедно. След като съпругата му починала, той останал сам и свидетелката и майка трябвало да се грижат за него. Той искал именно те да се грижат за него. Преди смъртта на съпругата му се виждали, но не така често. Докато тя била жива, те разчитали един на друг и не се е налагало да ги гледат. След като останал сам, зачестили посещенията при него и той изцяло разчитал на свидетелката и майка й.

С роднините от село Челопек били в лоши отношения, имали съдебни производства.

Не са имали уговорка да го гледат, за да им остави имота. Желанието да завещае имота било негово, тъй като никой друг не се грижил за него. Казал им ориентировъчно мястото, където е оставил завещанието. Преди съпругата му да почине, когато завещателят се обръщал към тях, винаги се отзовавали: носили им багажи, придружавали ги до институции, ходили при тях, когато били болни. Едва когато съпругата му починала, тогава започнали да се грижат вече за него, започнали да му чистят, да му пазаруват. Не знаела за негови заболявания, за неговата възраст е имал нормално здраве.

С определение от съдебно заседание от 25.11.2020 г., между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че К.П. е във владение на процесния апартамент.

В съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г. е допусната промяна във фамилното име на ответницата по делото, вместо КР. Д. П.- А. да се счита КР. Д. П..

От правна страна:

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че завещателят е мотивиран да завещае имуществото си на Ц. Ц. именно за благодарност за грижите, които се полагат за него досега, т.е. за нейно поведение в предходен момент спряво този за съставяне на завещанието. При тези мотиви, дори и да се приеме, че очакването за бъдещи грижи представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното лице, то завещанието не е недействително, защото не е изпълнено изискването да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона. Този извод се подкрепял и от събраните гласни доказателства по делото.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта на заявеното от него фактическо основание, както и че ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ.

3

Съгласно задължителните за настоящия състав задължителни разяснения, намерили израз в т. 2 от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. В конкретния случай, с исковата молба, ищецът е поискал осъждане на ответницата да предаде 2/3 идеални части от процесния апартамент.

По искането за признаване на правото на собственост върху 2/3 идеални части от процесния апратамент: В случая, ищецът твърди, че е наследник по закон на наследодателя си, тъй като саморъчното завещание от 11.11.2000 г. е нищожно поради наличие на възмезден мотив по арг. от чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството.

Следователно, за да се разреши спора за собствеността, съдът следва да разгледа спора за валидността на саморъчното завещание, който се явява преюдициален спрямо спорното право за собственост.

Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта (чл. 13, ал. 1 ЗН). В случая е спазена писмената форма на завещанието по чл. 25, ал. 1 ЗН. Изрично в съдържанието му е записан мотива: "за благодарността и грижите, които се полагат за мен до сега и до края на моя живот, като живея при условията, както досега“, а на втората страница от завещанието е употребил израза: „да живея при същите условия, както досега“.

Когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави и когато условието или тежестта са невъзможни, завещателното разпореждане е нищожно /по арг. чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството/. Мотивът е психологическата подбуда, конкретният вътрешен стимул, който е подтикнал страната да го извърши, затова за всеки конкретен случай мотивът е различен. Законът е придал правно значение на мотива, когато единствено поради него е направено завещателно разпореждане. /Така Решение № 88 от 30.04.2013 г. по гр.д.