Решение № 35 от 29.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С., 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Р. Р. Д. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600253 по описа за 2021 година С присъда № 10 от 30.09.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по н.о.х.д. № 266/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимата Й. ЕВГ. В., от гр.С., ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 30.11.2012 г., в с.*****, Софийска област, местността „М.“, комплекс „С. П.“, отнела чужди движими вещи – 2 броя хоризонтални витрини марка „Куул стар“, 3 броя подвижни стелажи от ПДЧ, 1 брой неподвижен стелаж, хладилна витрина марка „Либхер“, монитор марка „Самсунг“, модел „Синк Мастер 740Н“, ведно с компютър, климатик марка „Мидеа“, модел MSG-21HRI, всички вещи на обща стойност 6 776 лева, от владението на собственика им К. И. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.Е. П.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и 1 неправилна. Сочи се, че първостепенният съд неправилно е изградил решаващия си извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимата В., основно върху нейните обяснения, които според подалия протеста прокурор са необективни, недостоверни и лансират защитната й версия. Като аргумент в тази насока се изтъква обстоятелството, че дадените обяснения от подсъдимата са в пълно противоречие с показанията на свидетелите К. С., С.С., С. В. и Д. Д.. Твърди се, че тези гласни доказателствени средства необосновано са били игнорирани от първата инстанция, доколкото имено същите са източник на преки доказателства за осъществената от страна на подсъдимия, инкриминирана му кражба на процесните вещи. С въззивният протест на прокурора от РП Е. П. се оспорва и оневинителната теза на първата инстанция за липса на съставомерно по своето обективно и субективно проявление, поведение на подсъдимата. Според прокурорът, изнесените в този аспект съображения на решаващия съд, че инкриминираните вещи не са били във фактическата власт на подсъдимата към момента, когато тя се е разпоредила със същите, доколкото тя /подсъдимата/ не е била в трудови правоотношения с „*****“ЕООД, не намират опора в съществуващата доказателствена основа. Аргументацията е свързана с твърдения за това, че събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. С., С.С. и Д. И. установявали, че оборудването в магазина се е намирало в търговския обект до момента, когато подсъдимата го продала на свидетеля Д. И.. Според прокурорът, всички тези доказателствени източници по несъмнен начин оборват и тезата на подсъдимата, че процесните движими вещи, представляващи магазинно оборудване, са били закупени от нея и съответно са били нейна собственост. Предвид така изложените съображения, представителят на държавното обвинение счита, че решаващият извод на първоинстанционния съд за липсата на извършено от подсъдимата деяние, което да осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение, е неправилен, незаконосъобразен и не почива на верен анализ и обективна оценка на доказателствената съвкупност. С оглед на това и на основание чл.336 ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимата е оправдана за посоченото престъпно деяние и да я осъди за същото. В съответствие с това искане е заявена претенция от прокурора за налагане на 2 наказание на подсъдимата при условията на чл.55 от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода бъде заменено с пробация, при двете задължителни пробационни мерки.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП – гр.Е. П. срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната инстанция да го уважи и да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. В подкрепа на това искане твърди, че районния съд е сторил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, в резултат на която е достигнал и до необоснован извод за недоказаност на инкриминираното на подсъдимата В. деяние. В тази насока, според прокурорът от СОП, неправилно са били взети в предвид от първостепенния съд единствено обясненията на подсъдимата, които са израз на поддържаната от нея защитна версия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимата Й. ЕВГ. В. в лицето на адв.К.К., моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд. В полза на така отправеното искане, не се изтъкват никакви конкретни доводи от защитникът.

Пред настоящата втора инстанция, подсъдимата Й. ЕВГ. В. поддържа заявеното от защитника си становище.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимата Й. ЕВГ. В. и свидетелят К. И. С. се познавали, като подсъдимата предоставяла счетоводни услуги на неговите фирми – ЕТ ”***** К. С.” и „*****”ЕООД. През 2011 г. двамата решили да инвестират в магазин за хранителни стоки, като си разпределят процент от печалбата. По 3 силата на писмено пълномощно от 16.11.2011 г., заверено от нотариус с район на действие СРС, свидетелят К. С., в качеството си на управител на „******” ЕООД, упълномощил подсъдимата Й.В. да представлява посоченото дружество пред НАП, митнически, данъчни, държавни, общински, обществени органи и организации, ФЛ и ЮЛ.

На 01.10.2011 г. бил сключен договор за наем между свидетелят К. С., в качеството му на управител на „******” ЕООД, като наемател и „*****”ЕООД, като наемодател. По силата на този договор, наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, находящ се на партера в сграда Търговски център, построена в ПИ 035049 по КВС на с.*****, община Е. П., а именно – помещение „магазин за хранителни стоки”, състоящо се от търговска част, склад, съблекални със сервизни помещения и коридор, при посочени в договора граници на имота. От своя страна наемателят се задължил да заплаща уговорената в договора наемна цена на имота.

С лични парични средства, както на свидетелят К. С., така и на подсъдимата В., същите закупили инвентар за магазина – 2 броя хоризонтални витрини марка „Куул стар”, 1 брой хладилна витрина марка „Либхер”, климатик марка „Мидеа”, 1 брой компютър, ведно с монитор марка „Самсунг”. Приятел на свидетеля С. – свидетеля Д. Д. му помогнал да сглоби и постави в магазина неподвижни стелажи от ПДЧ.

За времето от започване на търговската дейност на магазина – 22.11.2011 г. до 17.07.2012 г. като продавачи работили свидетелките С. В., Б.С. и С.С.. По това време със стопанисването на магазина се занимавала единствено подсъдимата Й.В. – идвала всеки ден в магазина след работа, зареждала стоката, плащала на доставчиците, от оборотните парични средства плащала наемната цена на помещението. Свидетелят С. не участвал по никакъв начин в търговската дейност на магазина и го посещавал много рядко.

През 2012 г. търговската дейност на магазина не се развивала добре и същия нямал печалба, като приходите на същия не можели да покрият и наемната цена на помещението. Поради това наемодателят – „*****” ЕООД уведомил „******”ЕООД, че прекратява сключения между тях договор за наем, считано от 30.06.2012 г. Това писмено уведомление било получено 4 лично от свидетеля С. на датата 18.07.2012 г.

По това време подсъдимата Й.В. решила сама да продължи търговската дейност на магазина, като за целта регистрирала ЕООД „*****”.

Така, на 18.07.2012 г. между подсъдимата Й.В., като управител на ЕООД „*****” и „*****”ЕООД, представлявано от свидетелката Н. М., бил сключен нов договор за наем на въпросното помещение – магазин за хранителни стоки, находящо се в търговския комплекс в с.*****. При предаването на магазина на подсъдимата, свидетелката Н. М. видяла, че в същия било налично процесното оборудване - хоризонталните витрини, хладилната витрина марка „Либхер”, климатик, 1 брой компютър, ведно с монитор марка „Самсунг” и стелажите.

Тъй като продажбите в магазина продължавали да не вървят, подсъдимата В. решила да прекрати дейността му.

На 01.11.2012 г. „*****” ЕООД сключило договор за наем за процесния хранителен магазин с друго лице – „****”ЕООД, представлявано от свидетеля Д. А. И. На това дружество, подсъдимата В., в качеството й на управител на „*****”ЕООД, продала с договор от 30.11.2012 г., търговския инвентар, находящ се в магазина и описан както следва: 2 бр. хоризонтални витрини марка „Коолстар”, 3 бр. подвижни стелажа от ПВЧ, един неподвижен стелаж, 1 бр. хладилна витрина „Либхер”, 1 бр. настолен компютър и 1 бр. климатик „Мидеа”.

От заключението на изготвената по делото и приета от първостепенният съд, съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата пазарна стойност на инкриминираните вещи възлиза на сумата от 6776 лева, а именно - 2 бр. хоризонтални витрини марка „Коолстар” на стойност 1520 лева, 3 бр. подвижни стелажа от ПВЧ на стойност 2160, един неподвижен стелаж на стойност 1440 лева, 1 бр. хладилна витрина „Либхер” на стойност 240 лева, 1 бр. настолен компютър, ведно с монитор на стойност 320 лева и 1 бр. климатик „Мидеа” на стойност 1096 лева.

По делото е назначена, изслушана и приета от районният съд съдебносчетоводна експертиза изследвала въпроса, дали инкриминираните вещи са осчетоводени като разход на „******”ЕООД и като дълготрайни материални активи. Същата не е могла да даде заключение по така поставената й задача, поради непредставяне на първични и вторични счетоводни документи за 5 закупените инкриминирани движими вещи - фактура за климатика, инвентарна книга, справки по счетоводни сметки – материални или разходни.

Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите на атакуваната присъда.

Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а именно – че събраните гласни и писмени доказателства, и приетите експертизи, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото. Също както първата инстанция, настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира и даде вяра изцяло на обясненията на подсъдимата Й.В., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като възприе същите като източник на доказателства за интересуващите процеса факти. В принципен план е известно, че обясненията на подсъдимото лице са основно и едно от найважните средства за защита в наказателния процес, но същевременно те са и напълно годно и допустимо доказателствено средство. За да им се даде вяра и да се ползват за база на фактически изводи, твърденията на подсъдимия по фактите, е достатъчно да не бъдат преодоляни, опровергани или оборени от другите доказателства. Такъв е и конкретният случай – подсъдимата В. излага твърдения, звучащи логично, подкрепящи се от други гласни доказателствени средства и не опровергаващи се от останалия събран доказателствен материал, поради което липсват каквито и да е основания за отхвърляне на обясненията й.