Решение № 3941 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3941 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100102063 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Р. С. С., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ж.к ****, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №51/2018г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№16988/2022г. на СГП, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано на 15.03.2011г. и първоначално е водено под №15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, а впоследствие под №51/2018г. по описа на ГДБОП и пр.пр.№16988/2022г. по описа на СГП.

На 12.04.2011г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване в присъствието на цялото му семейство. На същият ден е извършено претърсване и на управлявания от него лек автомобил.

С Постановление от 13.04.2011г. наблюдаващият прокурор от СГП е постановила привличане като обвиняем на Р. С. и постановява задържане на същия за срок от 72 часа.

С постановление от 14.04.2011г. разследващ

Р. С. да бъде обявен за общодържавно издирване. полицай по делото е постановил

С постановление от

01.09.2011г. за възлагане на действия по разследването, разследващият полицай е възложил на полицейските органи при

05 РУ СДВР да установят и задържат обвиняемия Р. С..

1

На 18.04.2013г. е предявено на Р. С. постановление от 13.04.2011г., с което е привлечен в качеството на обвиняем по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. На тази дата е разпитан и в качеството си на обвиняем.

На 29.01.2014г. в присъствието на назначен служебен защитник е предявено ново обвинение на ищеца и отново е разпитан като обвиняем.

На 27.05.2014г. са предявени материалите от разследването на С. и служебния му защитник. му

На 17.04.2015г. е предявено ново обвинение на Р. С. и назначения служебен защитник. Отново е проведен разпит на обвиняем.

На 08.06.2015г. на ищеца и защитника му са предявени за пореден път материалите от разследването по ДП.

На 11.11.2015г. на С. и защитника му отново са предявени материалите по разследването.

На 21.12.2016г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от разследването.

С Постановление от 12.09.2022г. на прокурор от СГП делото е прието по компетентност от СГП и е регистрирано с №16988/22г.

На 31.10.2.023г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от

ДП. На това предявяване е направено искане за прекратяване на наказателното производство спрямо С., поради недоказаност.

С Постановление от 23.11.2023г. СГП е прекратил ДП№51/2018г. по описа на ГДБОП и пр.пр.№16988/2022г. на СГП с мотива, че извършеното от обвиняемите, вкл. и Р. С. не съставлява престъпление. Същото постановлението е връчено на С. на 11.12.2023г. и е влязло в законна сила на 08.03.2024г.

Твърди, че по наказателното производство в интервала от 18.04.2013г.(повдигането на обвинението) до 08.03.2024г., т.е период от 10(десет) години 10(десет) месеца и 20(двадесет) дена ищецът е търпял всички несгоди и ограничения, свързани с неправомерно повдигнатото му обвинение от ПРБ. През цялото това време процесуалното поведение на С. е било безупречно. Отзовавал се е на всяка получена призовка на ДП и нито един път не е ставал причина за отлагане на ПСД, въпреки фактът, че през 2017г. е работил в далечен Китай, но се е явявал винаги пред разследващите органи.

Преживял силен стрес, отрицателни емоции, душевни болки и страдания.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.

Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма 2 доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 40 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от дадената от страните правна квалификация. Ищецът твърди, че е предявил иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ. В процесния случай съдът намира, че e предявен един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.

По основателността:

Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че досъдебното производство е образувано на 15.03.2011г. и първоначално е водено под

№15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, а впоследствие под №51/2018г. по описа на ГДБОП и пр.пр.№16988/2022г. по описа на СГП.

На 12.04.2011г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване в присъствието на цялото му семейство. На същият ден е извършено претърсване и на управлявания от него лек автомобил.

С Постановление от 13.04.2011г. наблюдаващият прокурор от СГП е постановила привличане като обвиняем на Р. С. и постановява задържане на същия за срок от 72 часа.

С постановление от 14.04.2011г. разследващ

Р. С. да бъде обявен за общодържавно издирване. полицай по делото е постановил

С постановление от 01.09.2011г. за възлагане на действия по разследването, разследващият полицай е възложил на полицейските органи при

05 РУ СДВР да установят и задържат обвиняемия Р. С..

На 18.04.2013г. е предявено на Р. С. постановление от 13.04.2011г., с което е привлечен в качеството на обвиняем по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. На тази дата е разпитан и в качеството му на обвиняем.

На 29.01.2014г. в присъствието на назначен служебен защитник е предявено ново обвинение на ищеца и отново е разпитан като обвиняем.

3

На 27.05.2014г. са предявени материалите от разследването на Р. С. и служебния му защитник.

На 17.04.2015г. е предявено ново обвинение на Р. С. и назначения служебен защитник. Отново е проведен разпит на обвиняем. му

На 08.06.2015г. на ищеца и защитника му са предявени за пореден път материалите от разследването по ДП.

На 11.11.2015г. на С. и защитника му отново са предявени материалите по разследването.

На 21.12.2016г. на С. и защитника разследването. му отново са предявени материалите от

С Постановление от 12.09.2022г. на прокурор от СГП делото е прието по компетентност от СГП и е регистрирано с №16988/22г.

На

31.10.2.023г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от

ДП. На това предявяване е направено искане за прекратяване на наказателното производство спрямо С., поради недоказаност.

С Постановление от 23.11.2023г. СГП е прекратил ДП№51/2018г. по описа на ГДБОП и пр.пр.№16988/2022г. на СГП с мотива, че извършеното от обвиняемите, вкл. и Р. С. не съставлява престъпление. Същото постановлението е връчено на Р. С. на 11.12.2023г. и е влязло в законна сила на 08.03.2024г.

По делото са разпитани и двама свидетели: С.В.К. и В. С. С. /брат на ищеца/. Видно от показанията и на двамата свидетели процесното наказателно дело променило съществено живота на ищеца, като същият не можел да започне работа като водач на таксиметров автомобил, тъй като се искало документ, че срещу него нямало образувано досъдебно производство. Видно от свидетелските показания наказателното производство се отразило тежко върху психическото състояние на ищеца. Затворил се в себе си, започнал лесно да се изнервя, не му се говорело, не му се правело нищо.

За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство №51/2018г. по описа на ГДБОП, пр.пр.

№16988/2022г. на СГП, което било прекратено с постановление от 23.11.2023г. , което е влязло в сила на 08.03.2024г.

Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като обвиняем на 18.04.2013г.(повдигането на обвинението) до 08.03.2024г., т.е период от 10(десет) години 10(десет) месеца и 20(двадесет) дни.