Решение № 2714 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20261110202064 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба от Ц. Т. К. ЕГН **********, чрез адв. Б. А. – САКупълномощен процесуален представител, с която оспорва електронен фиш, серия К № 9491637, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „,,***'', ЕИК ******* /понастоящем в несъстоятелност/, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева /равни на 51,13 евро/ за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени пространни доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Сочи се, че издаденият санкционен акт противоречи на чл. 6 от Конституцията на Република България, на чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди се, че оспореният ЕФ е издаден и при нарушаване на национални материалноправни разпоредби, т.к. липса на нормативен критерии за определяне лицето, подлежащо на административнонаказателна санкция. Навежда се довод, че жалбоподателят е загубил качеството си на „законен представител“ на дружеството – собственик на МПС, с което е извършено твърдяното нарушение, поради обявяването на „,,***'' в несъстоятелност с Р. № 1064 от 16.07.2025 година. Посочва се също, че в атакуваният акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН е допусната неяснота относно субекта на „наказателна репресия“, както и че нарушението не е безспорно доказано, а самото санкциониране с ЕФ било недопустимо, поради използване на мобилно автоматизирано техническо средство. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр 2 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – СДВР е редовно уведомена и се представлява от упълномощен юрисконсулт. В пледоарията си по същество юрк. М. сочи, че оспореният ЕФ следва да бъде потвърден, като правилно издаден на законния представител на ЮЛ - собственик на МПС, с което е нарушен режимът на скоростта. Уточнява, че информационната система за издаване на електронни фишове е свързана с базата данни на Търговския регистър и когато някое дружество (вписан собственик на МПС) има повече от един законен представител, ЕФ се издава на първия от двамата законни представители, като на този принцип в процесния ЕФ е посочен жалбоподателят К.. Депозирани са и писмени бележки от страна на представителя на въззиваемата страна, с които моли оспореният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в неуточнен размер, възразява срещу размера на насрещно сторените разноски за адвокатско възнаграждение при евентуална отмяна на атакувания електронен фиш.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателствени материали, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към 07.08.2024 г. жалбоподателят Ц. Т. К. ЕГН ********** бил един от двамата законни представители на дружеството „,,***'', ЕИК *******.

Представителството на юридическото лице се осъществявало поотделно от двамата съдружници.

С договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2022 г., сключен между „,,***''“ ЕООД, в качеството му на продавач и „,,***'', в качеството му на купувач, „,,***'' е придобило лек автомобил марка „,,***''“ модел ,,***''.

Подадено е заявление № ******** от 24.03.2022 г. за първоначална регистрация на закупеното МПС от изрично упълномощено /от жалбоподателя К./ за това действие лице – Ф.И.Ф.. Въз основа посоченото заявление е издадено свидетелство за регистрация, в което като собственик на лек автомобил марка „,,***''“ модел ,,***'', с рег. № ,,***'' е вписано юридическото лице „,,***''.

На 07.08.2024 г., в 15:27 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до адм. № 330, с посока на движение от ул. „Кривински път“ към Околовръстен път е засечена скоростта на движение на лек автомобил марка „,,***''“ модел ,,***'', с рег. № ,,***''. Скоростта е засечена с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ „CORDON М2“ с инв. № MD 1193, представляващо одобрен тип видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Отчетена е скорост на движение от 73 км/ч, при действащо общо ограничение от 50 км/ч за населено място или превишаване от 23 км/ч. Като собственик на когото е регистрирано описаното МПС е посочено юридическото лице „,,***'', ЕИК *******. Въз основа на тези данни е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с 2

АТСС серия „К“ № 9491637 от СДВР, с който на законният представител на вписания собственик ЮЛ – жалбоподателят К. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Описаното в издадения електронен фиш се подкрепя и от приложената към него снимка на процесния лек автомобил, заснет с процесното техническо средство. Върху нея са обозначени: дата, час, измерена скорост на автомобила, рег. номер на автомобила, ограничението на скоростта, валидна за съответния участък от пътя, посока: приближаване, АТСС, с което е измерена скоростта, както GPS координати и точното местоположение на автомобила в момента на измерването на скоростта му. По делото е приложена снимка, касателно местоположението на използваното техническо средство.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа събраните по делото и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства, също и веществените – статичните изображения /снимки/ към протокола за използване на АТСС.

Собствеността на процесното МПС, регистрацията му и останалите обстоятелства свързани с тях се доказват от приложената документация, съдържаща се в писмо рег. № 433200-59537/ 18.05.2026 г. /л. 38 – л. 53 от съдебното дело/. От приложеното удостоверение от „Агенция по вписванията“ /АВ/ се доказа, че към датата на нарушението /07.08.2024 г./ дружествотособственик на процесното МПС, се е представлявало поотделно от двама законни представители, единият от които е жалбоподателят К. /л. 23 – л. 24 от съдебното дело/. От снимковите материали, които по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, се доказа категорично мястото, часа и датата на нарушението, които отговарят на посочените в оспорения ЕФ, както и местоположението на видео-радарната система, позиционирана на конкретно място на пътя, отговарящо на мястото на нарушението.

Приобщената доказателствена съвкупност е непротиворечива и еднопосочна относно подлежащите на доказване и релевантни за конкретния спор факти, поради което и по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН и е депозирана в законоустановения срок, поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно чиято разпоредба при избиране скоростта на движение на водачите на ППС е забранено да превишават скорост от 50 км/ч в населено място, с изключение на ППС от категория АМ и самоходни машини, като в случая процесният лек автомобил не попада в нито едно от посочените изключения. В конкретния случай е действал общият режим на скоростта въведен с нарушената разпоредба, като 3 няма данни да е въведена различна стойност от общата (50 км/ч), която не трябва да се превишава чрез сигнализация с пътен знак /по арг. от чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. Обективната страна на нарушението включва превишаване на общата стойност на скоростта, определена от закона /ЗДвП/.

Електронният фиш, предмет на контрол в настоящото производство е издаден в синхрон с утвърдения образец съгласно Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи и съдържа всички реквизити, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Използваното АТСС представлява одобрен тип, преминало периодична проверка и е технически годно за осъществяване на контрол на режима на скоростта съгласно нормативните изисквания, като за това обстоятелство свидетелстват приложените по делото и съдържащи се в административнонаказателната преписка документи от Българския институт по метрология, в частност протокол № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 година. За осъщественият контрол, използвайки процесното АТСС е изготвен протокол по образец в съответствие с изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Неоснователно е възражението на въззивника, че за нарушението е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП, като наличието на контролен орган се свежда единствено до физическото поставяне на видео-радарната система, настройването в работен режим и съответно изключването в края на контролирания времеви период. Възраженията, че се касае за АТСС, използвано в мобилен режим не могат да бъдат споделени, доколкото от приложените снимки ясно се вижда, че видео-радарната система е разположена върху неподвижен статив /триножник разг./ до контролирания пътен участък.

Не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения свързани с неяснота около субекта, на когото се налага административното наказание, доколкото от съдържанието на процесния ЕФ е видно, че Ц. Т. К., с посочено ЕГН е лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира в качеството му на законен представител на ЮЛ – вписан собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Индивидуализирано е в необходимата степен и съответното дружество – вписан собственик, посочена е фирмата и ЕИК на конкретното дружество, като тези обстоятелства се доказаха, както бе обсъдено от приложеното удостоверение от „Агенция по вписванията“ за актуално състояние на „,,***'' към дата 07.08.2024 година.

Обстоятелството, че глобата е наложена на един от двамата поотделно представляващи дружеството „законни представители“ не предполага незаконосъобразност на оспорения ЕФ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

188, ал. 1 ЗДвП собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. Според чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за 4 регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. В настоящия случай е безспорно установено, че един от законните представители на собственика вписан в свидетелството за регистрация на процесното ППС е именно жалбоподателят К..

Следва да се приеме, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на единия законен представител „,,***'' /вписан собственик/, тъй като К. и още едно лице посочено в удостоверението от АВ, представляват дружеството поотделно, като не се сочат и не се ангажират доказателства да е издаван идентичен ЕФ и на другия законен представител на дружеството.

В тази връзка, макар и дружеството да е действително обявено в несъстоятелност с посоченото от жалбоподателя Решение № 1064 на Софийски градски съд, ТО, VI-14, по търговско дело № 252 от 2025 г. е неоснователно възражението, че поради последиците посочени в чл. 711, ал. 1 ТЗ, в частност тази по т. 3 от същия закон, че се прекратяват правомощията на органите на длъжника – юридическо лице и поради това жалбоподателят К. няма качеството на администратвиноотговорно лице по настоящото производство. Датата на процесното нарушение предхожда хронологически решението, с което дружеството е обявено в несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, а несъстоятелността, респективно последиците след влизане в сила на решението, с която е обявена. Влизането в сила на решението за обявяване на несъстоятелност би имало значение относно реализирането на административнонаказателната отговорност – за изпълнението на наказанието. Към датата на нарушението /07.08.2024 г./ жалбоподателят е притежавал качеството на законен представител на „,,***'', което към този момент все още не е било обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност.