Решение № 14501 от 29.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14501 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20211110174302 по описа за 2021 година

Предмет на делото са предявени от „У.Б.“ АД с ЕИК **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД солидарно срещу В. Г. Т. с ЕГН ********** и Ж. С. Т. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 69102/2018г. на СРС, 57 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК и разноски в исковото и заповедното производство.

Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете като навежда конкретни аргументи, включително за недължимост на вземанията поради сключено и изпълнено споразумение с ищеца.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представен е договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 223/0348/16122556 от 29.08.2012 г., по силата на който „У.Б.“ АД е предоставило на В. Г. Т. сумата в размер на 4000 евро, като солидарни длъжници, наред с посочения като главен длъжник, са се задължили лицата Ж. С. Т., „Х.П.“ ЕООД, „Б.-Т.“ ЕООД, „Н.Д.“ ЕООД. Към договора е приложен и погасителен план.

Видно от нотариална покана, представена по делото, кредиторът е уведомил ответниците, че поради неизпълнение на задълженията по договора, кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем на 16.06.2018 г.

По делото е представено споразумение от 01.03.2019 г., постигнато между ищеца, ответниците и останалите солидарни длъжници - „Х.П.“ ЕООД, „Б.-Т.“ ЕООД и „Н.Д.“ 1

ЕООД, съгласно което, към 01.03.2019г., непогасената главница възлиза на сумата от 2 347,06 евро, а лихвите – 369,67 евро, като е посочен начин на изплащане на посочените суми.

По делото са приложени копия от платежни нареждания относно различни суми за периода 02.01.2019г. – 14.09.2020г.

Съгласно изслушаната и приета по делото ССчЕ, при извършена проверка в счетоводството на ищеца и предоставените на вещото лице документи, се установи, че на 29.08.2012г., между „У.Б.“ АД от една страна и В. Г. Т. и Ж. С. Т., от друга страна, е бил сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 223/0348/16122556, съгласно който кредиторът е предоставил сумата от 4000 евро, която е била усвоена на 30.08.2012г. по сметка № BG*******************. Посочено е, че за процесния период, длъжникът /В. Г.

Т./ има две кредитни задължения към „У.Б.“ АД, както и че същите се обслужват от една и съща сметка. Към 26.10.2018 г. /датата на образуване на заповедното производство/ непогасените задължения били както следва: главница в размер на 2 347,06 евро, възнаградителна лихва – 116,82 евро, лихва върху просрочена главница – 170,69 евро, законна лихва – 82,17 евро, а непогасените задължения към 24.04.2023 г. /датата на изготвяне на експертизата/ възлизат на сумата от 139,40 евро – главница и 44,29 евро – законна лихва.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „У.Б.“ АД и В. Г. Т. /главен длъжник/ и Ж. С. Т. /солидарен длъжник/ е възникнало валидно правоотношение по договор за банков потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за банков потребителски кредит № 223/0348/16122556, сключен на 29.08.2012 г. между „У.Б.“ АД и В.

Г. Т. /главен длъжник/ и Ж. С. Т. /солидарен длъжник/ се установява, че на 29.08.2012г. между„У.Б.“ АД, в качеството на кредитор и В. Г. Т., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков потребителски кредит № 223/0348/16122556, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 4000 2 евро, а последният се е задължил да го върне в срок до 29.08.2022г., като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 16.06.2018г., които обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

По делото се установява от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза, че от страна на ответниците са извършвани плащания в полза на ищеца за периода 02.01.2019г. – 14.09.2020г., като в част от тях е посочено основание за плащане „по два договора“. Не е спорно, че ответникът е имал две задължения /по два договора/ към ищеца, както е посочено и в експертизата.

Предвид обстоятелството, че в процесното споразумение, страните са уговорили да се заплаща месечна вноска в размер на 195,59 евро за времето от 05.03.2019 г. до 05.01.2020 г., ведно с дължимата за всеки месец текущо начислена законна лихва до окончателното изплащане на задължението, на 05.02.2020 г. да се заплати последна вноска в размер на 195,57 евро, ведно с текущо начислената законна лихва, както и сумата от 369,67 евро дължима лихва, съдът намира, че приложените платежни нареждания касаят процесния договор, тъй като сумите, които са превеждани са в по-голям размер от уговореното, съгласно споразумението, като този извод се подкрепя и от изложеното в експертизата.

Макар и да липсват преки доказателства, с оглед съвкупността от доказателства, по косвен път следва да се изведе, че с превеждане на сумите съгласно приложените преводни нареждания, длъжникът е обслужвал двата кредита, един от които – процесният. В този смисъл възраженията на ищеца, че от основанието, посочено в платежните нареждания не е ясно кое задължение покриват, са неоснователни.

Предвид изложените съображения, предявеният главен иск за признаване за установена дължимостта на главница по Договор за банков потребителски кредит № 223/0348/16122556, сключен между „У.Б.“ АД /в качеството на кредитодател/ и В. Г. Т. /в качеството на кредитополучател/, се явява основателен и доказан до размера от 139,40 евро и следва да бъде уважен за този размер, като за разликата над него до пълния предявен размер от 2347,06 евро – искът следва да се отхвърли.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, които обстоятелства се установиха от събраните по делото доказателства, които бяха обсъдени по-горе.

От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасена е останала само лихва за забава в размер на 44,29 евро, тъй като за периода 01.03.2019 г. – 24.04.2023 г. е начислена законна лихва в размер на 184,03 евро, към 26.10.2018 г., непогасената законна лихва е изчислена в размер на 82,17 евро, а погасената законна лихва възлиза на 221,90 евро, 3 т.е. остатъкът е в размер на 44,29 евро, като предвид чл. 76, ал. 1 ЗЗД и на осн. чл. 162 ГПК, задължението за лихва е за периода 14.05.2020г. – 24.04.2023г. Така се установява, че същата се дължи в посочения от вещото лице размер.

По отношение на претенциите за възнаградителна лихва в размер на 116,82 евро за периода от 15.12.2017г. до 16.06.2018г. и за лихва върху просрочена главница в размер над установения от 44,29 евро до пълно претендирания от 170,69 евро за периода от 15.12.2017 г. до 25.10.2018 г., са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските

При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство имат и двете страни.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 180,55 лева, депозит за вещо лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева, като се претендира и адвокатско възнаграждение, в размер на 705,17 лева /платено по банков път – л. 35 от делото/. Общо претендираните разноски от ищеца в исковото производство са 1235,72 лева, от които по съразмерност ще му бъдат присъдени 86,16 лева.

Ответниците са претендирали разноски в исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, като са представени доказателства за извършването им. Претендирани са и разноски в размер на 96 лева относно изготвяне на нотариална покана, но същите не следва да се присъждат в настоящото производство, тъй като дължимите разноски в съдебното производство са само тези, които са свързани с процесуални действия в хода на производството, а не и за извънсъдебни такива. Ето защо по съразмерност им се дължат 893,00 лева.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството.

По данните, че със заповедта за изпълнение са посочени като длъжници повече лица от ответниците, с петитума по настоящия иск ищецът претендира заплащането на 103,06 лева държавна такса и 492,42 лева държавна такса, или общо 595,48 лева, от които ответниците съразмерно на уважената част от исковете следва да бъдат осъдени да заплатят 41,52 лева разноски по съразмерност в заповедното производство по ч. гр. д. № 69102/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 57състав.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. Г.

Т. с ЕГН ********** и Ж. С. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Х.“, 4 бл. 102, ет. 8, ап. 30, ДЪЛЖАТ солидарно на „У.Б.“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „С.Н.“ № 7, сумата от 139,40 /сто тридесет и девет евро и 40 евроцента/ евро, ведно със законната лихва от 26.10.2018г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 139,40 евро до пълния предявен размер от 2 347,06 евро като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото, както и на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ДЪЛЖАТ солидарно сумата 44,29 /четиридесет и четири евро и 29 евроцента/ евро законна лихва за периода 15.12.2017г. – 04.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 44,29 евро до пълния предявен размер от 170,69 евро като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК от 20.11.2018г. по ч.гр.д. № 69102/2018г. по описа на СРС, 57 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД солидарно срещу В. Г. Т. и Ж. С. Т. иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че В. Г. Т. и Ж. С. Т. дължат солидарно на У.Б.“ АД сумата от 116,82 евро – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.06.2018г., за която е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 20.11.2018г. в производството по ч.гр.д. 69102/2018 г. по описа на СРС, 57 състав като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Т. и Ж. С. Т. да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД ЕИК **********, сумата от 86,16 /осемдесет и шест лв. и 16 стотинки/ лева разноски по съразмерност в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК У.Б.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Т. и Ж. С. Т., сумата от 893,00 /осемстотин деветдесет и три/ лева разноски по съразмерност.