Решение № 597 от 21.07.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Сливен, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230101025 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Д. срещу „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617654, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15а, с която са предявени осъдителни искове за сумата от 1700,00 лв., представляваща неправомерно задържана гаранция по Договор за управление № РД-1430/29.11.2013 г. и за сумата от 2550,00 лв., представляваща начислена и удържана неустойка по Договор за управление № РД-14-30/29.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2013 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за управление № РД-14-30/29.11.2013 г., по силата и при условията на който „Югоизточно държавно предприятие“ /ЮИДП/ ДП Сливен възложило на ищеца да представлява и управлява за срок от пет години едно от териториалните поделения на ЮИДП ДП Сливен, а именно ТП ДГС „Гурково“. В чл. 16 от Договора било предвидено задължение на ищеца да внесе гаранция в размер на 1700,00 лв., която да обезпечи евентуални нанесени от ищеца вреди по време на изпълнение на договора. В чл. 17 бил уговорен редът за освобождаване или задържане на гаранцията, а именно след извършен одит, възложен в срок от 14 дни след прекратяване на договора, директорът на предприятието следвало да издаде 1 заповед, с която да освободи ищеца от отговорност или при констатирани в одитния доклад вреди, причинени от него, да задържи част от гаранцията или пълния й размер. В чл. 18 от Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. било уговорено, че при нарушение от страна на ищеца на договора, както и на разпоредбите на ЗГ, ЗЛОД и други нормативни актове, ищецът дължал неустойка в размер на до 5 месечни брутни възнаграждения. Основанието и конкретният размер на дължимата неустойка се определяла от Директора на предприятието със заповед, издадена в тримесечен срок от откриване на нарушението, но не по-късно от 5 години от неговото извършване. Размерът на неустойката се определял на базата на последното формирано и изплатено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на издаване на заповедта, като дължимата сума се удържала от възнаграждението на директора на териториалното поделение в размерите, посочени в ГПК.

Ищецът описва, че Договорът за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. бил прекратен на 29.11.2018 г. с изтичане на 5-годишния срок, за който бил сключен.

На 03.12.2018 г. между страните бил сключен нов Договор за управление със същия предмет, а именно Договор за управление № РД-1405/03.12.2018 г. По втория договор ищецът отново внесъл гаранция в размер на 1700,00 лв. В предвидения срок по Договора за управление № РД-1430/29.11.2013 г. не бил възложен одит и внесената от ищеца гаранция по него не била освободена.

Одит по чл. 17, ал. 2 от Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. бил възложен на 26.08.2020 г. - една година и девет месеца след прекратяване на Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. и по време на действие на новия Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г. Одитът приключил на 04.11.2020 г., а на 05.01.2021 г. Директорът на ответното предприятие издал Заповед № РД-10-2/05.01.2021 г., с която на основание чл.

17, ал. 3, т. 2 и на основание чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 от Договор за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. и във връзка с констатациите в одитния доклад наредил внесената гаранция в размер на 1700,00 лв. по Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. да бъде задържана в полза на ЮИДП ДП - Сливен, както и да заплати неустойка в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение.

2

Ищецът излага, че в изпълнение на тази заповед ответникът задържал внесената от ищеца гаранция в размер на 1700,00 лв. по Договор за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. и удържал от трудовото му възнаграждение по новия Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г. сумата от 2550,00 лв. неустойка. Този размер на изчислената неустойка съответствал на едно месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца, но не по Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г., на основание на който била наложена неустойката, а по втория Договор за управление № РД-1405/03.12.2018 г.

Ищецът описва, че ответникът неправомерно е задържал гаранцията по Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г., като оспорва по същество и мотивите за задържането й, описани в Заповедта с № РД-10-2/05.01.2021 г., с твърдения, че не е нарушил писмени указания на Директора на ЮИДП и не е допуснал конкретни по вид и размер вреди за предприятието. Оспорва по същество и мотивите за налагане на неустойката. Наред с това прави и възражение за погасяване по давност на правата на ответника за задържане на гаранцията и за налагане на неустойката. Възразява и срещу начина, по който е определен размерът на неустойката и начина, по който е събрана от ЮИДП, тъй като тя е с основание Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г., но размерът й е определен на база на възнаграждението по втория Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г. и е удържана именно от него.

На изложените основания ищецът твърди, че ответникът неправомерно е задържал внесената гаранция в размер на 1700,00 лв. по Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. и без основание е удържал неустойка в размер на 2550,00 лв. от възнаграждението му по Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г., поради което претендира осъждане на ответника да му заплати сумите, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който изразява становище за недопустимост на исковете, поради неяснота на основанието на ищцовите претенции, както и за тяхната неоснователност по същество. Ответното ЮИДП не оспорва обстоятелствата, че между страните е имало сключени два договора за управление, съответно 3

Договор за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. и Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г., като и по двата ищецът е внесъл гаранция в размер на по 1700,00 лв. Не оспорва, че Договорът за управление № РД-1430/29.11.2013 г. е изпълнен в пълен обем и срок и е прекратен на 29.11.2018 г., след което е сключен нов и различен Договор за управление № РД-1405/03.12.2018 г. Не оспорва и че със Заповед № РД-10-2/05.01.2021 г.

Директорът на ЮИДП е задържал внесената от ищеца гаранция в пълния й размер на основание чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 3, т. 2 от Договор № РД-1430/29.11.2013 г., а на основание чл. 18, ал. 1 от договора и т. 11 от Заповед № РД-10-2/05.01.2021 г. е начислена неустойка в размер на 2550,00 лв.

Ответникът излага обаче, че оспорва останалите твърдения на ищеца, че не е извършил установените в одитния доклад нарушения, мотивирали задържане на гаранцията и налагането на неустойката, като описва подробно неизпълнението от страна на ищеца на договорните му задължения, както и разпоредбите на законодателството, нарушени от ищеца. Пояснява, че Директорът на ЮИДП е обвързан от констатациите и препоръките на одитора, като неустойката дори не е наложена в пълния възможен размер, въпреки установените системни нарушения на ищеца в одитния период.

Оспорва като неоснователни и възраженията на ищеца за изтекла погасителна давност за задържане на гаранцията от ответника и за налагане на неустойка.

Твърди, че липсват обстоятелства, които да освобождават ищеца от последиците от незаконосъобразните му действия или да ограничават отговорността му. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени като основателни и доказани и претендира направените по делото разноски.

Ответното предприятие, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото в 4 указания от съда срок.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между ответното ЮИДП и ищеца е имало сключени два договора за управление, съответно Договор за управление № РД-1430/29.11.2013 г. и Договор за управление № РД-14-05/03.12.2018 г., като и по двата договора ищецът е внесъл гаранция в размер на по 1700,00 лв. По силата на тези договори на ищеца е било възложено да ръководи и представлява Държавно горско стопанство /ДГС/ „Гурково“ в качеството на Директор на териториално поделение.

Безспорно е между страните, че Договорът за управление № РД-1430/29.11.2013 г. е изпълнен в пълен обем и срок и е прекратен на 29.11.2018 г., след което е сключен нов и различен от първия Договор за управление № РД14-05/03.12.2018 г.

Безспорно е и, че със Заповед № РД-10-2/05.01.2021 г. Директорът на ЮИДП е задържал внесената от ищеца гаранция по Договор № РД-1430/29.11.2013 г. в пълния й размер от 1700,00 лв. на основание чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 3, т. 2 от Договор № РД-14-30/29.11.2013 г., а на основание чл. 18, ал. 1 от Договора и т. 11 от Заповед № РД-10-2/05.01.2021 г. е начислена неустойка в размер на 2550,00 лв.

Съгласно чл. 17 от Договор № РД-14-30/29.11.2013 г. Директорът на териториалното поделение се освобождава от отговорност с акт на Директора на ЮИДП ДП гр. Сливен и след извършен одит. Одитът се възлага от Директора на ДП в срок от 14 дни след прекратяване на договора за управление. В срок от един месец от изготвяне на одитния доклад Директорът на ДП издава заповед за възстановяване на гаранцията или за нейното задържане. Когато в одитния доклад се съдържат констатации, че с действията и/или бездействията си Директорът на ТП е причинил вреда на поделението, Директорът на ДП издава заповед за задържане на част от гаранцията до размера на причинената щета (вреда) или гаранцията в пълен размер, когато щетата (вредата) е равна или по-голяма от нея.

В чл. 18 от Договора за управление № РД-14-30/29.11.2013 г. е 5 уговорено, че при нарушение от страна на Директора на ТП на договора, както и на разпоредбите на ЗГ, ЗЛОД и други нормативни актове, Директорът на ТП дължи неустойка в размер на до 5 месечни брутни възнаграждения. За реализиране на отговорността Директорът на ДП издава заповед в тримесечен срок от откриване на нарушението, но не по-късно от 5 години от неговото извършване. Размерът на неустойката се определя на базата на последното формирано и изплатено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на издаване на заповедта, като дължимата сума се удържа от възнаграждението на директора на териториалното поделение в размерите, посочени в ГПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Договора за управление № РД-1430/29.11.2013 г., същият се прекратява без предизвестие с изтичането на срока, какъвто е настоящият случай и за което страните не спорят.

Аналогични разпоредби се съдържат и в чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Договора за управление № РД-14-05/03.12.2018 г.

Видно от приетия като писмено доказателство Одитен доклад (л. 48 108 от делото), извършването на одит е възложено със Заповед № РД-10-216 от 26.08.2020 г. на Директора на ЮИДП и обхваща периода от 01.10.2014 г. до 31.08.2020 г. Въз основа на Одитния доклад с вх. № КДВО-02-019/04.11.2020 г. е издадена Заповедта на Директора на ЮИДП с № РД-102/05.01.2021 г., по силата на която е задържана внесената от ищеца гаранция по Договора № РД-14-30/29.11.2013 г. в пълния й размер от 1700,00 лв. на основание чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 3, т. 2 от Договор № РД-1430/29.11.2013 г., а на основание чл. 18, ал. 1 от Договор № РД-1430/29.11.2013 г. е начислена неустойка в размер на 2550,00 лв.