Определение № 242 от 09.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 302/2025
- Вид
- Определение № 242
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 122 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал. 1, т. 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242 гр. П., 09.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500302 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.
С определение № 7870/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 5471/2024 г. по описа на Районен съд – П., е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – П..
С определение № 1668/29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2175/2024 г. по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – П. за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените искове, а делото е изпратено на П.ския апелативен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Районен съд – П. е бил сезиран с предявените от „А.” ГмбХ, дружество, регистрирано в Германия, против „В.“ ООД – П. искове по чл. 108 от ЗС за предаване владението на товарен автомобил - камион, марка М., тип влекач с рег. № ..... и ремарке с рег. № ...., както и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под форма на пропуснати ползи в размер на 1
10 320 евро, или 20 547 лв.
Първоначално делото е било образувано пред Районен съд – П., който е определил цена на исковете съобразно застрахователната стойност на превозните средства според приетите удостоверения за застрахователна стойност на „З...“ АД, като е прекратил производството по делото и го е изпратил на родово компетентния окръжен съд.
В производството пред Окръжен съд – П. е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. С.М., според което пазарната стойност на товарния автомобил е 43 199 лв., а на полуремаркето – 15 063 г.
На база на това заключение с горепосоченото определение окръжният съд е определил окончателна цена на исковете в тези размери, прекратил е производството и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд – П..
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.
Настоящият състав приема, че употребеният в посочената правна норма термин „имот“ се отнася както до недвижимите имоти, така и до движимите вещи, като законодателят е приложил еднакъв критерий за всички видове вещи и определената спрямо тях родова подсъдност на споровете за тяхната защита.
Цената на иска в този случай следва да бъде определена на база данъчна оценка на недвижимия имот, респ. застрахователна стойност на МПС по аргумент от чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, като едва при липса на такава следва да се използва пазарната цена на вещното право.
В случая пред районния съд са били представени две удостоверения за застрахователната стойност на двете превозни средства, въз основа на които е определена цената на двата обективно съединени иска по чл. 108 от ЗС.
Доколкото не е била налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 от ГПК и не се е сбъднало условието по чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, не се е налагало да бъде определяна приблизителна и впоследствие окончателна цена на исковете, съответно да бъде назначавана съдебно-автотехническа експертиза в тази връзка, още повече, че цената на исковете, определена на база на 2 застрахователната стойност на вещите, не е оспорена от ответника до първото заседание по делото /чл. 70, ал. 1 от ГПК/.
Предвид установената цена на обективно съединените искове по чл.
108 от ЗС, която е над 50 000 лв. по единия от тях, и на основание чл. 104, т. 3 от ГПК следва да се приеме, че исковете следва да бъдат разгледани от окръжен съд като родово компетентен съд.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1668/29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2175/2024 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд – П..
ОПРЕДЕЛЯ, че родово компетентен да се произнесе по предявените от „А.” ГмбХ, дружество, регистрирано в Германия, против „В.“ ООД – П. искове по чл. 108 от ЗС за предаване владението на товарен автомобил - камион, марка М., тип влекач с рег. № ..... и ремарке с рег. № ...., както и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под форма на пропуснати ползи в размер на 10 320 евро, или 20 547 лв., е Окръжен съд - П., на който делото следва да се изпрати.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3