Решение № 221 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Д.ва при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мила Г. Д.ва Въззивно гражданско дело № 20252100500088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. П., ответница в първоинстанционното производство, чрез адв. Веселина Демирева срещу Решение №2102/16.10.2024 г., постановено по гр. д. №6892/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт районният съд е развалил, както следва:

- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на 19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален акт № 120/27.09.2010 г., нот. дело № 107/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху собствените си 119,50 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ на целия имот 555 кв.м. с адрес ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирА. и начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра), срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на Г. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.

- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на 19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален акт № 121/27.09.2010 г., нот. дело № 1

108/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху следните свои недвижими имоти: поземлен имот № 002010 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“ ; поземлен имот № 021417 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21, с начин на трайно ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“; поземлен имот № 054049 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 8,327 декара съставляващ парцел № 49 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“; поземлен имот № 054060 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“, срещу насрещното задължение на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.

- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на 19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален акт № 122/27.09.2010 г., нот. дело № 109/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху своя недвижим имот, представляващ УПИ № III в кв.110 по плА. на гр. Камено, с адрес ул. „Хаджи Димитър“ № 43, с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м., паянтов гараж с площ от 20 кв.м., срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя Г.М. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.

Жалбоподателката изразява неудовлетвореност от първоинстанционното решение и претендира неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като предявените от ищеца, въззиваем, М. Г. Д. искове по чл. 86 ЗЗД по отношение на гореописаните разпоредителни сделки бъдат отхвърлени.

Застъпва становище, че от събраните по делото доказателство се установявало, че тя е полагала грижи за Г. Д. от момента, в който последният я е потърсил и е поискал да живее при нея, тъй като е бил тормозен от своя син, до момента на неговата смърт. Възразява обстоятелство, че Д. е получавал пенсия и социални помощи за отопление и хрА. да налага извод за неполагане на грижи и недаване на издръжка от нейна страна. От свидетелските показания се установявало, че прехвърлителят е злоупотребявал с алкохол и взимал хранителни продукти и напитки от магазина „на вересия“, а въззивницата заплащала сметките. Субективните възприятия на далите показания свидетели как е бил облечен Д. при срещи с него, както и че е последният е имал неприветлив и неугледен вид, не доказавало липсата на полагане на нужните грижи за задоволяване на жизнено необходимите потребности. Районният съд не бил отчел факта, че част от допуснатите свидетели на страната на ищеца са лично заинтересовани от изхода по настоящото дело и техните показания не били безпристрастни, а и до голяма 2 степен противоречиви. Съдът не бил А.лизирал и зачел в достатъчна степен показанията, дадени от свидетелите, ангажирани от нея, въпреки че същите били такива с пряко наблюдение върху начина на живот на починалия Г. Д. и не са лично заинтересовани от изхода на делото. При тези съображения въззивницата счита първоинстанционното решение за неправилно и моли въззивната инстанция да отмени същото и да постанови нов съдебен акт по съществото на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, М. Г. Д. чрез адв. Ана Станкова. Застъпена е позиция за правилност на първоинстанционното решението, като се моли същото да бъде потвърдено. Въззиваемият счита, че решението е постановено при обсъждане и А.лизиране на всички относими доказателства и след преценка на техния смисъл и съдържание. Счита, че от събраните свидетелски показания се доказвало безспорно обстоятелството, че починалото лице през последните пет години от живота си е живяло в жилище от една стая, при лоши битови условия, без баня, бойлер, с външна тоалетна, при занижени условия на битова и лична хигиена, без достатъчно парични средства, посредством които да се снабди с хрА., облекло и да задоволява ежедневните си нужди. От събраните писмени доказателства се установявало, че същият се е издържал с пенсията си, а последната била в минимален размер, поради което е имал месечен доход много по-нисък от прага на бедност за страната през периода от 2015 г. до 2020 г. Оспорва твърдението на ответницата, настоящ въззивник, че Г. Д. е злоупотребявал с алкохолни напитки, доколкото нито един от разпитаните свидетели не е дал показания да го е виждал в нетрезво състояние. Поддържа твърдението, че починалият не е получил от П. никаква грижа, нито осигуряване на прехрА., а напротив- налагало се е да се обръща към различни хора от селото за помощ. Намира за неоснователно възражението относно начина, по който са ценени показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата, като изтъква, че районният съд е обсъдил всички устни доказателства и е мотивирал логически кои и по каква причина кредитира. При тези съображения претендира обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Въззивницата е подала и молба, озаглавена „становище по отговор на въззивната жалба“, с която са доразвити съображенията за неправилността на първоинстанционното решение. Конкретизирала е, че не следва да бъдат кредитирани дадените показания от свидетелите И.Д., С. И. и Г.И. като достоверни. Сочи, че И.Д. е в близки отношения със свидетеля Г.И. и изложените от нея факти са неверни. Твърди, че Д. е подала жалба до прокуратурата срещу нея, по която е образувано досъдебно производство. По отношение на свидетеля И. изтъква, че същата е стрА.- ищец по висящо към настоящия момент пред Окръжен съд- Сливен гражданско дело, насрещна страна по което е тя. За свидетеля И. поддържа, че след раздялата им, последният е започнал поредица от съдебни процедури за разваляне на договори и сделки, по които приобретател е тя, поради което се явява заинтересован от изхода на настоящото дело. Във връзка с изложените твърдения е поискала въззивният съд да допусне даването на обяснения на стрА.та М. Д. по реда на чл. 176 ГПК. Поискано е да се разпита и свидетеля Н.В., с чиито показания да се установи, че И.Д. е споделила в нейно присъствие, че не познава починалия Г. Д..

С протоколно определение от 24.02.2025 г. въззивната инстанция остави без уважение доказателствените искания на въззивница, тъй като не са налице 3 предпоставките по чл. 266 ГПК.

В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на М. Д. срещу Д. П., с която се предявяват обективно съединени в условията на кумулативност конститутивни искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договори, сключени на 27.09.2010 г. между баща му Г. Д. в качеството на прехвърлител и Д. П. в качеството на приобретател, за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение от нейна страна за издръжка и гледане, обективирани в нотариални актове, както следва: 1) нотариален акт № 120/27.09.2010 г., нот. дело № 107/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху собствените си 119,50 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ на целия имот 555 кв.м. с адрес гр. Бургас, ***А, с трайно предназначение на територията – урбанизирА. и начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра); нотариален акт № 121/27.09.2010 г., нот. дело № 108/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху следните свои недвижими имоти: поземлен имот № 002010 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“ ; поземлен имот № 021417 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21, с начин на трайно ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“; поземлен имот № 054049 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 8,327 декара съставляващ парцел № 49 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“; поземлен имот № 054060 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“; нотариален акт № 122/27.09.2010 г., нот. дело № 109/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху своя недвижим имот, представляващ УПИ № III в кв.110 по плА. на гр. Камено, с адрес ***, с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м., паянтов гараж с площ от 20 кв.м.