Решение № 1376 от 11.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110106540 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от АТ. Н. Д. , ЕГН ********** с адрес **** срещу П. ЕФТ. Д., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ от 700кв.м. , при граници имоти:

501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457- двор.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: Наследник е на А.С.П., в полза на който с решение № 12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково е било възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху земеделски земи, в площта на които попада новообразувания имот 278 по ПНИ, попадащ с цялата си площ в имот 264 по помощния план към него. Твърди, че в ПНИ процесният имот е записан на ответника въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 141/14.05.2013г. сключен с П.Е.Г. и Г. А. Г..

Обосновава правния си интерес от отричане правата на ответника с оглед невъзможността да бъде приключена реституционната процедура с издаване заповед по пар. 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ и извършване промяна в регистърната част на ПНИ. Оспорва праводателите на ищеца да са били собственици на имота. Твърди, че в тяхна полза няма законосъобразно предоставено право на ползване. Оспорва и възможността да са трансформирали такова право в право на собственост, тъй като не са били налице предпоставките на пар. 4 а и пар.

4б ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото в имота не е имало сграда към 01.03.1991г., нито се намира на по- малко от 30км. от гр. Варна, областен град с население над 300хил.жители. Оспорва и върху имота да е упражнявана фактическа власт ответника и праводателите му. Искането е за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за покупко- продажба сключен с П. и Г. Г.и по НА № 1

114/14.05.2013г. Твърди, че от придобиване на имота упражнява фактическа власт върху него, като през 2015г. е получил и разрешение за поставяне на барака. Въвежда в евентуалност придобивно основание добросъвестно владение осъществявано в периода от 14.05.2013г. до завеждане на исковата молба. Твърди, че към 31.03.1991г. в имота е имало постройка, което е дало основание за трансформиране правото на ползване на праводателите му в такова на собственост, признато и с решение по гр.д. № 647/1997г. на ВОС. Твърди, че съгласно удостоверение № 3510/19.03.1998г., праводателите на ответника за закупили имота и в тяхна полза е бил издаден НА № 19/2007г. Излага правни аргументи, че реституционната процедура е приключила с постановяване решението на ПК, издадено преди измененията на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г./. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Страните ангажират писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

В казуса ищецът твърди собственически права въз основа на издадено реституционно решение № 12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково, в обхвата, на което попада и процесния имот. Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 114/14.05.2013г., а в евентуалност се позовава на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, с начало 14.05.2013г. О тветникът заявява собствени права върху имота, което обуславя правния интерес на ищеца спорът да бъде съдебно разрешен.

Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически състояния. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които произтича неговото защитимо право. Производството би било недопустимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Освен това, с оглед очертана в казуса конкуренция на права между бивш собственик и приобритател, черпещ права от прехвърлителна сделка сключена с ползвател, спрямо имот в терен поп ар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правното средство за защита на реститута е именно отрицателния установителен иск, защото съдебното разрешаване на възникналия правен спор е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ, както предписва разпоредбата на пар. 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал.2 ППЗСПЗЗ.

Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът дължи доказване твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, а именно наличието на твърдяното право върху имота в качеството му на наследник на А.П., в полза на наследниците на който е издадено решение № 12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково 2 в обхвата, на което попада и процесният имот. При успешно провеждане на тези факти, ответникът дължи доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността- че е станал собственик на имота въз основа на договор за покупко- продажба по НА от 14.05.2013г., в т.ч. че праводателите му са били собственици като ползватели на основание пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ упражнили надлежно правото си на изкупуване, т.е да установи наличието на предпоставките на пар. 4а/пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давностно владение осъществявано в периода 14.05.2013г. до 10.05.2021г.

Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че: Ищецът е наследник на А.С.П., поч. на 01.09.1972г. С решение № 12240/07.08.1996г. в полза на наследниците на А.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имоти, в т.ч. на вписан под № 5 имот- лозе от 2,8дка находящ се в терен по пар. 4 на с. Доброглед, м-ст Стари лозя.

Съгласно удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на Отечествения фронт от 1987г. и решение № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС Аксаково, на Г. Г. е било предоставено право на ползване на земеделска земя от 700кв.м. представляващо парцел 278 в землището на с. Доброглед при граници имоти 281, 277, 279 и път. Ищецът е оспорил автентичността на подписа на кмета на общината положен в това удостоверение, поради което и след като от ДА Архиви е постъпил отговор, че протокол № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС не е постъпвал за съхранение, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. Съобразно заключението на в.л. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност се кредитира в цялост, се установява, че действително подписът на инж. Тошков положен в документ за кмет на община Аксаково, не е изпълнен от него. Следователно, оспорването е успешно проведено и документът следва да бъде приет за неистински. Без правно значение за оспорването е обстоятелството дали документът е подписан от правоимащ заместник на кмета, доколкото по повод оспорването такива твърдения от ответника изначално е нямало, нито пък данните по делото сочат това да е било така, съотв. няма данни и относно конкретно лице, което да е изпълнявало такива функции по заместване. Доказаната неистинност на документа задължава съда да го изключи от доказателствения материал и да не гради изводи въз основа на него.

Същевременно, по делото е представен протоколът на изп. комисия от 21.03.1990г., обективиращ взето решение за предоставяне право на ползване на Г. Г. в землището на с.

Доброглед под № 44. С молба от 28.05.1997г. Г. Г. е поискал от кмета на Община Аксаково да изкупи предоставената му за ползване земеделска земя, за което през 1992г. е бил подал молба. Съгласно удостоверение № 165/04.06.1997г. на община Аксаково на името на Г. Г. има заведена молба вх. № Г/188/01.06.1992г. за закупуване на място по пар.4 ЗСПЗЗ, която не е открита в архива на общината. Последвал е отказ на кмета, който е бил обжалван и отменен с решение от 10.12.1997г. на ВОС по адм.д. № 647/1997г. Така, на Г. Г. е признато право на изкупуване по пар.4 ЗСПЗЗ на ползвана от него на основание 26-то ПМС от 1987г. на земеделска земя от 700кв.м.- парцел № 278 при граници имоти: № 281, 277, 279 и път, 3 при определена цена, която на 26.01.1998г. е била и платена от Г.. Съгласно удостоверение № 3510/19.11.1998г. на кмета на община Аксаково, Г. Г. е придобил право и е закупил предоставено му по ПМС място представляващо имот пл. № 278 находящо се м-ст Доброглед, землището на с. Доброглед. Анализът на така посочените и неоспорени от ищеца документи, налагат извод, че действително на праводателите на ответника е било предоставено право на ползване на основание 26-то ПМС върху парцел 278, а впоследствие по административен ред му е признато и право на изкупуване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

С КНА № 19/19.04.2007г. при условията на пар. 4 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Г. А. Г. и П. Е. Г.а върху имот с площ от 700кв.м.ид.ч. целият с площ от 780кв.м. находящ се в землището на с. Доброглед м-ст Доброглед представляващ имот пл. № 278 по КП от 1988г. при граници имоти № 277, 279, 281 и път. След това с договор за покупко- продажба обективиран в НА № 83/14.05.2013г. Г. и П. Г.и са прехвърлили правото си собственост на ответника.

По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината, поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно заключението на в.л. относимите и действали за територията кадастрални планове през годините са: КП от 1988г., за който няма данни да е одобряван, но е ползван от администрацията до приемането на следващия план ПНИ от 2016г. В разписния лист към него имотът е вписан първо на Г. Г. съгласно решение за предоставяне право на ползване № 26/22.03.1990г., а впоследствие П.Д. на основание НА № 141/2013г. През 2013г. е приет ПСИГ, като част от ПКП. По него процесният имот се ситуира в стар имот 264 с площ от 2812кв.м. записан като собствен на А.П. на основание решение на ПК № 12240/07.08.1996г. С въпросното реституционно решение на наследниците на А.П. са възстановени няколко имота, но отношение към казуса има този под № 5 в него- лозе от 2,800дка м-ст Стари лозя, без посочване на граници в него.

По ПСИГ е отразен стар имот 264 с площ от 2812кв.м. идентифициран в собственост на основание посоченото реституционно решение, от което и в.л. прави извод, че между имота под № 5 в решението на ПК от 1996г. и стар имот 264 е налице идентичност поради съвпадащи местоположение- землище, местност, и минимално различие в площите от 12кв.м. По ПКП от 2013г. процесният имот е с площ от 813кв.м., записан на Г. и П. Г.и на основание НА № 74/2007г. и изцяло попада в стар имот 264. През 2016г. е приет ПНИ одобрен със заповед от 04.04.2016г. на Областния управител, по който процесният имот попада изцяло в стар имот 264 по ПСИГ и изцяло в имот 278 по ПКП. За онагледяване заключението си в.л. е изготвило и скици.