Определение № 2052 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2052 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002101736 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 264692 от 23.02.2024 г., подадена от П. Ч. – гражданин на Италия, чрез адвокат А. Р. от САК, срещу въззивно Решение № 261368 от 14.12.2023 г. по в.гр.д.№ 6594/2020 г. на Софийски градски съд, ІV „а“ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 71934 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав в обжалваната част, с която П. Ч. е осъден да заплати на Ц. Л. М. сумата 62 080,55 лева за уравнение на дела й в прекратената съсобственост.

Ответницата по касация Ц. Л. М. е подала отговор на жалбата чрез адвокат В. Б. от САК.

Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Производството е за делба във фаза по извършване. Съгласно влязлото в сила Решение № 29887 от 04.02.2019 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав страните по делото са съсобственици по силата на наследяване от Т. М. Ц. – съпруга на касатора (ищец) и дъщеря на ответницата, с признати права съответно 2/3 ид.части за ищеца и 1/3 ид.част за ответницата по отношение на (1) СОС ***** – жилище с площ 44,82 кв.м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] (2) СОС ***** – жилище с площ 149,22 кв.м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес]0.01 и (3) л.а. марка „Смарт“, модел „Форту“, както и с признати права съответно 1/9 ид.част за ищеца и 8/9 ид.части за ответницата по отношение на (4) УПИ *-*, кв. 116 по действащия план на [населено място], обл. Л. и (5) л.а.

1 марка „Шкода“, модел „Фелиция“.

Постановеното във втората фаза на делбата първоинстанционно Решение № 71934 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав не е обжалвано и на 05.06.2020 г. е влязло в сила в частта, с която при условията на чл. 353 ГПК в дял на П.

Ч. са поставени апартамент № 10.01 и л.а.№ „Смарт“, а в дял на ответницата – останалите два имота и л.а. „Шкода“. Спорът е останал висящ в частта, с която размерът на дължимото уравнение е определен в размер на сумата 62 080,55 лв., платими от ищеца на ответницата.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца със заявени от него оплаквания, че оценката на апартамент № 10.01 е завишена, а оценката на апартамент № 8 е занижена, наред с което от стойността на последната не следва да се приспада стойността на правото на ползване, запазено за съделителката Ц. Л. М. с н.а.№ 66/2001 г., въззивният съд е допуснал изслушването на нови заключения на тройни СТЕ, които е обсъдил наред с останалите събрани по делото доказателства, включително изслушаните в производството пред СРС еднолична и тройни СТЕ. Изложено е, че според първоначалната еднолична СТЕ на в. л. Н.

М. от 07.06.2019 г., средната пазарна цена на апартамент № 10.01, възложен на ищеца е 350 000 лв., а на апартамент № 8, възложен на ответницата, е 78 000 лв. В тройната СТЕ от 12.11.2019 г., стойността на апартамент № 8 е определена на общо 102 190 лв., от които 22 070 лв. за ограниченото вещно право; мнозинството от вещите лица оценява апартамент № 10.01 за 307 230 лв. В особеното си мнение от 13.11.2019 г. и в допълнителна СТЕ от 05.02.2020 г. вещото лице Н. М. поддържа определената в първоначалната СТЕ цена, която счита, че даже се е увеличила предвид пазарните тенденции и при включване на общите части от сградата. В тройна СТЕ от 12.02.2020 г., при позоваване на действащата нормативна уредба, апартамент № 10.01 е оценен за 344 695 лв. Приетата във въззивното производство тройна СТЕ от 17.10.2022 г. определя за апартамент № 10.01 цена от 315 450 лв. към датата на експертизата. Използван е методът на пазарните аналози и корекция на офертните цени спрямо качествата на делбения имот. В допълнителна тройна СТЕ на същите вещи лица от 18.04.2023 г., последните определят за апартамент № 8 пазарна цена от 130 500 лв., при сравнение с актуални към момента оферти поради липса на такива към м.

06.2020 г., като се използва корекционен коефициент с оглед пазарната конюнктура към миналия момент по съображения, че не разполагат с офертни данни за м. 06.2020 г. Тройната СТЕ от 09.11.2023 г., също предвид невъзможност да се открият оферти от 2020 г., ползва актуални офертни аналози, а за оценката към 2020 г. ползва корекционен коефициент съобразно инфлацията според данни от НСИ. Към м. 06.2020 г., се предлагат два варианта за оценяване. По първи вариант, с включена пълна площ в квадратурата, ведно с терасата, апартамент № 10.01 е на стойност 336 000 лв. По втори вариант, с включена редуцирана площ на терасата, съобразно метод за оценяване по чл. 124, ал. 1 ППЗДС (отм.), за първите 10 кв.м. – 100 %, за от 10 кв.м. до 20 кв.м. – 50 % и над 20 кв.м. - 25 %, стойността възлиза на 285 000 лв., при тераса с площ около 72 кв.м. (71,98 кв.м.). Въззивният съд не е ценил втория вариант от заключението предвид използването на оценителен метод по чл. 124, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, обн. 1996 г., отменен 2006 г. Този нормативен акт не е част от действащото право към момента на оценяването и е 2 бил приложим за имоти държавна собственост, каквато не е настоящата хипотеза. В приетата пред първа инстанция тройна СТЕ от 12.11.2019 г., както и в приетите пред въззивния съд тройни СТЕ от 17.10.2022 г., 18.04.2023 г. и 09.11.2023 г. са описани и съобразени много повече характеристики на апартаментите, които влияят върху формирането на пазарната стойност, но същите не са така задълбочено обсъдени или въобще не са отчетени в останалите единични СТЕ и особеното мнение. Касае се за допълнително и подробно обсъдени в тройните СТЕ елементи от цялостната сградна конструкция, вид и състояние на апартаментите, на отделните помещения, местоположение и инфраструктура. Конкретно за апартамент № 10.01 е обсъдено луксозното състояние на сградата - ново монолитно строителство от 2010 г., намираща се в нов затворен комплекс с пропускателен режим, детски площадки, алеи и озеленяване, добро изложение юг, запад, изток на апартамента, панорамна гледка към всички посоки на града, простор спрямо заобикалящите сгради, лице към тиха улица, подробно описание за вида на помещенията: под от ламинат и гранитогрес, много добро състояние на санитарен възел, стени покрити с латекс, ПВЦ дограми на големи френски прозорци, голяма тераса, покрита с плочки, частично отлепени на места и оградена с парапет, отопление от ТЕЦ, изградена инфраструктура, удобен обществен транспорт, в близост са разположени здравно заведение, магазини и обществена градина. За апартамент № 8 е отчетена старата монолитна конструкция на сградата с тухлени стени, от керемидения покрив има течове, блокът не е поддържан, заобиколена от стари блокове с озеленяване между тях, подът на апартамента е покрит с ламинат, тераса с мозайка, стени с тапети и латекс, сменена ПВЦ дограма, централно отопление с ТЕЦ, югозападно изложение, извършван е нелуксозен ремонт.

Тройните експертизи са изготвени при използван сравнителен метод на пазарните аналози на база конкретно цитирани в тях публикувани офертни цени за продажби на сходни имоти през период, близък до момента на влизане в сила на необжалваната част от първоинстанционното решение през м. 06.2020 г., с корекция според обсъдените качества на апартаментите. В приетите пред въззивната инстанция допълнителна тройна СТЕ от 18.04.2023 г. и тройна СТЕ от 09.11.2023 г. вещите лица, поради невъзможност да открият оферти към релевантния момент, са работили с такива към момента на изготвяне на заключенията, като са използвали корекционен коефициент съобразно инфлацията. В приетата пред първа инстанция тройна СТЕ от 12.11.2019 г. са съобразени изцяло само актуални за тогава множество пазарни оферти с характеристики на продаваните имоти, максимално доближаващи се до процесните.

Предвид възприетите в трите заключения сравнително близки по размер средни пазарни стойности, въззивният съд е кредитирал като най-точни, определените в тройната СТЕ от 12.11.2019 г. Според нея, поставеният в дял на ищеца Ч. апартамент № 10.01 възлиза на 344 645 лв., а поставеният в дял на ответницата М. апартамент № 8 е на стойност 80 120 лв. за голата собственост, след приспадане от глобалната цена от 102 190 лв. на запазеното в полза на същата съделителка вещно право на ползване върху целия имот, оценено за 22 070 лв.

Прието е, че стойността на апартамент № 8 следва да се определи при съобразяване на ограниченото вещно право, разпростиращо се върху целия имот. По силата на наследствено 3 правоприемство ищецът Ч. е придобил 2/3 ид.части от собствеността върху делбените апартаменти, а ответницата М. – 1/3 ид.част, като от преди това притежава качеството вещен ползвател на целия имот. При съобразяване на възприетите от въззивния съд цени на апартаментите и на съдебно признатите с влязлата в сила част от първоинстанционното решение цени за автомобилите и имота в [населено място], както и квотите на съделителите, прието е, че общата стойност на всички недвижими и движими делбени вещи възлиза на 447 055 лв. Поставените в дял на ищеца Ч. вещи са на стойност 351 595 лв., при квота спрямо всички делбени вещи от 289 514.44 лв. Поставените в дял на ответницата М. вещи възлизат на 95 460 лв., при квота върху всички делбени вещи от 157 540.55 лв. Така сумата по чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН е определена в размер на 62 080,55 лв. с произтичащото от това потвърждаване на решението на СРС.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Погасява ли се частично учреденото в полза на едно лице вещно право на ползване върху целия чужд имот, ако то придобие по наследство идеална част от този имот;

2. Погасява ли се напълно учреденото в полза на едно лице вещно право на ползване върху чужд имот, ако то придобие целия имот, по силата на съдебно решение за извършване на делба, с което му е възложен в дял и изключителна собственост този имот;

3. При определяне пазарната стойност на имот, в хода на въззивното производство с предмет уравняване на дяловете на съделителите, следва ли тази пазарна стойност да се намалява със стойността на оцененото право на ползване в първата инстанция, когато този имот, с влязлото в сила първоинстанционно решение е бил възложен в дял и изключителна собственост на съделител, който е притежавал право на ползване върху идеална част от този имот, преди възлагането му от първоинстанционния съд, или върху целия имот, след възлагането му с влязло в сила решение на същия съд;

4. Към кой момент следва да бъде определена (действителната) пазарна стойност на делбеното имущество, ако първоинстанционното решение по извършване на делбата е обжалвано само в частта относно паричното уравнение на дяловете на основание неправилна оценка на (действителната) пазарна стойност на определени обекти от това имущество, а в останалата част решението е влязло в сила.

Касаторът твърди, че по цитираните въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 5264/2015 г. на ВКС, І г.о., Определение № 152 от 08.04.2020 г. по гр.д.№ 4905/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 50085 от 13.02.2024 г. по гр.д.№ 2156/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 65 от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 3099/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 2763/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 266 от 17.10.2024 г. по гр.д.№ 3333/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1199 от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 3447/2007 г. на ВКС, ІV г.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения, че неправилно от оценката на ап.№ 8 е приспадната стойността на погасеното право на ползване, уредено в полза на ответницата.