Решение № 3401 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3401 гр. С., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИ. АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. И. като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110140366 по описа за 2021 година

„Т. е предявила против Я. С. И., И. С. И. и Й. В. Б. в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “Т. излага, че по сключен договор при общи условия в периода м.05.2017г. м.04.2019г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б..

Неплатени останали следните суми за топлинна енергия и дялово разпределение, както и мораторна лихва върху тях, които се претендират от всеки от ответниците разделни, както следва:

1.

Я. С. И. /като собственик на 1/6 ид.ч./: 229,49 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, 43,67 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021 г., 4,29 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. до окончателно заплащане, както и 1,05 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.

2.

И. С. И. /като собственик на 3/6 ид.ч./: 688,48 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, 131,02 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021г., 12,87 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. до окончателно заплащане, както и 3,15 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.

1

3.

Й. В. Б. /като собственик на 2/6 ид.ч./: 458,99 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 - м.04.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, 87,34 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 - 19.05.2021г., 8,58 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. до окончателно заплащане, както и 2,10лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 19.05.2021г.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми. Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Й. В. Б. и И. С. И. - редовно уведомени, не са представили отговор на исковата молба. Извън този срок ответникът И. И. е представил фискален бон за заплащане на сумата от 1839,14 лева по сметка на ищеца.

Ответникът Я. С. И., уведомен по реда на чл. 47 ГПК, в срока по чл. 131 ГПК представя отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител - адв. П.

М.. Оспорва вземанията по основание и размер. Предявява възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за доставена ТЕ, както и за лихвите. Оспорва пасивната легитимация на ответниците с довода, че липсва акт за смърт на С. И. и на Й. Г., както и удостоверение на техните наследници.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 69, том LLLLXXIII, нот. дело № 43806/1997г. /л. 9-10 от делото/, както и от удостоверение от ГИС – С. /л. 11 от делото/, се установява, че на 15.12.1997г. Б. е прехвърлила на Й. И. Г. – И.ска и С. И. И. /съпрузи/ собствения си недвжими имот: ап. 25, находящ се на ет. 3, вх. Б, в сграда на Ж., на ул. „С., жк. „Б.”, гр. С., срещу задължение за издръжка и гледане.

Видно от удостоверението на ГИС – С., описания в нотариалния акт адрес на недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка, е идентичен с адреса на процесния имот: гр. С., жк. „Б.”, бл. .

Посочените писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се установява, че на посочената в нотариалния акт дата лицата Й. И. Г. – И.ска и С. И. И. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот при условията на СИО.

Видно от удостоверение за наследници на Й. И. Г. – И.ска /л. 47-48 от делото/ последната е починала на 30.07.2010г., като е оставила за свои наследници: С. И. И. – 2 съпруг, Й. В. Б. – дъщеря и И. С. И. – син.

С настъпването на смъртта на Й. Г. – И.ска СИО е станала дялова, като ½ ид.ч. от процесния имот е преминала в патримониума на наследниците на починалото лице при равни квоти /чл. 9, ал. 1 ЗН – „Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете”, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН – „Децата на починалия наследяват по равни части”/. По този начин С. И., който на самостоятелно основание притежава ½ ид.ч. имота, е придобил в наследство още 1/6 ид.ч., като е станал собственик на общо 4/6 ид.ч., Й. Б. е придобила 1/6 ид.ч. и И. И. е придобил 1/6 ид.ч.

Видно от удостоверението за наследници на Й. Г. – И.ска, нейният съпруг С. И. и починал на 28.02.2019г., като е оставил за свои наследници Я. И. – син и И. И. – син.

От този момент притежаваните от С. И. 4/6 ид.ч. от имота са преминали в патримониума на неговите наследници при равни квоти, като всеки от синовете му е придобил по 2/6 ид. По този начин Я. И. е придобил 2/6 ид.ч. от имота, а И. И. е станал собственик на общо 3/6 ид.ч. от имота.

Т.е., при така събраните доказателства се установява, че ответникът Я. И. притежава 2/6 ид.ч. от процесния имот, ответникът И. И. притежава 3/6 ид.ч. от имота, а ответницата Й.

И.ска – М. притежава 1/6 ид.ч. от имота.

От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца и третото лице – помагач „Т. и неоспорени от ответниците, а именно: Договор № 681501 от 14.06.2001г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ул. „С. и „Т., Протокол от проведено общо събрание на ЕС на посочения адрес от 12.09.2021г.; съобщения към фактури, извлечение от сметка за абонат 40000245738; Договор от 01.11.2007г., сключен между „Т. и „Т.” при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, документи за годишни отчети и дялово разпределение на ФДР за процесните отчетни периоди, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.

Последното обстоятелство не се оспорва от ответниците.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците в качеството си на собствени ц и н а процесния топлоснабдения имот са били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответниц и т е , като собствениц и на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от яхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни ците и без приемането 3 им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците или техните наследодатели да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Най-сетне, съдът кредитира и представения от ответника И. И. фискален бон /л. 131 от делото/, видно от който – на дата 16.03.2022г. /след депозиране на исковата молба в съда/ по сметка на „Т. е била заплатена сумата от 1839,14 лева.

Съгласно заключението на СТЕ /неоспорена от страните/:

ФДР „Т. за релеватния период е извършвала услугата дялово разпределение на ТЕ по пера, постъпила в абонатната станция на входа, в това число и на процесния имот. Анализът на документите, отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях отчет на индивидуалните разпределители в имота на ответниците, показва, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата в периода нормативна уредба. За процесния период ТЕ за отопление е определяна по реален отчет на показанията на три броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота. Общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна на СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Разходът за ТЕ за БГВ е определян на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, показания в куб.м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон. В заключение вещото лице сочи сума за потребена топлинна енергия за процесния имот и период 1587,74 лева.

Съдът кредитира изцяло заключение на СТЕ, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота и обективно на поставените въпроси.

С аналогични доводи /пълнота и обективност/ съдът кредитира и заключението на приетата по делото ССЕ /неоспорена от страните/.

Съгласно заключението на основната ССЕ:

При ищеца за процесния период на абоната е създадена съдебна сметка с номер (ID) 162534. При проверка по съдебната сметка при ищцовото дружество вещото лице установява данни за плащане по процесните суми в размер на 1 839,14 лв. от 16.03.2022г., след датата на подаване на ИМ. С платената сума са погасени следните задължения: съдебни разноски – 71,84 лева; мораторна лихва 268,35 лева, законна лихва 96,24 лева и главница 1402,71 лева. С платената сума са погасени всички предявени задължения за главница и мораторна лихва, както и законна лихва към 16.03.2022г. В системата на ищеца са останали непогасени 800,00 лв., представляващи съдебни разноски.

По данни от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода от 05.2017 г. до 04.2019 година резултатът е сума за доплащане: +246,25 лева. Стойностите по 4 изравнителни сметки са осчетоводени в счетоводната система на ищеца на датите, както следва: За отчетен период 05.2017-04.2018 г. резултатът е сума за връщане в размер на 100,68 лева, формирани от -111,29 лв. за връщане от 7.2018 и +10,61 лв. за доплащане от 10.2018. Сумата от -111,29 лв. е отразена в Общата фактура от 31.07.2018г. Сумата от +10,61 лв. е отразена в Дебитните известия от 31.10.2018 г. За отчетен период 05.2018-04.2019 г. резултатът е сума за доплащане в размер на +346,93 лева, формирани от +367,27 лв. за доплащане от 7.2019 + -20,34 лв. за връщане от 8.2019. Сумата от +367,27 лв. е отразена в Общата фактура от 31.07.2019 г. Със сумата от -20,34 лв. е намалено задължението по Общата фактура от 31.07.2018 г.

По данни от счетоводството па ищеца, общото задължение на ответниците за потребление на ТЕ за периода от м. 05.2017 година до м. 04.2019година, е в размер 1376,97 лева, от които: за отопление 784,92 лева, в т.ч. сградна инсталация; за топла вода /БГВ/ 556,61 лева; за такса мощност 0,00 лева. Общо начислени по фактури: 1341,53 лева. Платени на 16.03.2022 г.: