Решение № 332 от 11.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

М. М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от М. М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500380 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от М. К. Е., чрез адв.С.

Б. от АК – Стара Загора, против Решение № 260002/21.03.2025г., постановено по гр.д. № 1822/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му в която с е отхвърлят предявените от М. К. Е. против “С.П.“ ЕООД, гр.С. искове за трудово възнаграждение за м.12.2016г. в размер на 366.78 лв., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2017г.; на трудово възнаграждение за м.02.2017г. в размер на 401.82 лв., ведно със законната лихва за забава от 30.03.2017г.; на трудово възнаграждение за м.03.2017г. в размер на 401.82лв., ведно със законната лихва за забава от 30.04.2017г. до окончателното им изплащане като неоснователни; отхвърлят се предявените от М. К. Е. против “С.П.“ ЕООД, гр.С. искове за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 510 лв. ведно със законната лихва от 09.05.2017 г. и за заплащане на обезщетение по чл.226 ал.1, т.1 от КТ в размер на 510 лв. за неиздаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и ненанасяне в трудовата книжка на времето, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни; присъдени са разноски на страните, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, осъден е ответника да заплати държавна такса и разноски.

Въззивницата е останала недоволна от първоинстанционното решение в обжалваната част, за което излага подробни съображения. Твърди, че съдът допуснал процесуално нарушение като не се произнесъл по направеното от 1 ищцата искане за назначаване на СИЕ. Мотивите на решаващия съд не се основавали на правната и фактическа истина.

Моли съдът да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо или алтернативно да бъде отменено като неправилно и необосновано решение в обжалваните части, като вместо това порочно първоинстанционно решение да постанови ново, с което уважи изцяло предявените от обективно съединени искове в исковата молба като доказани изцяло и напълно основателни. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна „С.П.“ ООД.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на въззивното производство са предявени обективно съединени искове за заплащане на трудови възнаграждения и лихва за забава с правно основание чл.245, вр. с чл.128, т.2 от КТ за месеците декември 2016г., февруари и март 2017г. и на обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.226, ал.1, т.1 от КТ.

Ищцата твърди, че през месец декември получила аванс от 200 лева. От началото на март месец 2017 г. защото не им били плащани месечните възнаграждения за предходни месеци на работа, двете куриерки, назначени да работят в офиса, спрели да идват на работа. Трябвало или да поеме и тяхната работа или и тя да напусне. Тогава й изплатили една заплата, тази за месец януари 2017г., за което се подписала на ведомост за работна заплата. Твърди, че от тогава до настоящия момент не е получавала друга заплата. През май месец 2017 г. й предложили да започне работа по Общинска програма към ИМ “Искра“. Решила да напусне и се обърнала към адвокат, която й написал заявлението за напускане и я посъветвал да го изпрати по куриер и по електронната поща на ответника “С.П.“ ООД. На 6 май 2017год. - събота изпратила документите, като я уверили, че ще бъдат доставени в понеделник на 8 май 2017 год. На 8 май 2017г. сутринта се обадила в централата на фирмата и обявила напускането си, предложила да издаде до края на работния ден на посочен от тях човек. Останала до края на работния ден и издала ключове, служебен телефон и всичко останало на новоназначения куриер Д..

Същата сутрин изпратила заявлението на служебния имейл адрес и на хартиен носител го опаковала в кашона със служебната документация за централен офис. През деня получила три пъти обаждане на личния си телефон от куриера на “Еконт“, че не бил допуснат да връчи препоръчаното писмо със заявлението й за напускане и трудовата й книжка. Въпреки, че заявлението и трудовата й книжка били приети от работодателя, по неизвестни за нея причини не било отразено в регистъра на НАП настъпилото прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, считано от 09.05.2017г. На 10 май 2017 год. започнала работа при друг работодател. След приключване на 2 проекта до края на годината се регистрирала по надлежния ред към Бюрото по Труда /БТ/, от което получавала обезщетение. Твърди, че ответникът й дължи с лихвите за забава: трудово възнаграждение от 366.78лв. за м.12.2016г.; трудово възнаграждение от 401.82лв. за м.02.2017г.; трудово възнаграждение от 401.82лв. за м.03.2017 г., обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, равно на едно брутно трудово възнаграждение от 510 лв., считано от 09.05.2017 г., обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 от КТ за неиздаване на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение към 09.05.2017г. и за ненанасяне в трудовата й книжка на времето, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж, отработено при ответника “С.П.“ООД. Моли съдът да осъди “С.П.“ ООД да й заплати дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, както следва: трудово възнаграждение от 366.78 лв. за м.12.2016г. ведно със законната лихва считано от 30.01.2017г.; трудово възнаграждение от 401.82 лв. за м.02.2017г. ведно със законната лихва считано от 30.03.2017г.; трудово възнаграждение от 401.82лв. за м.03.2017г. ведно със законната лихва считано от 30.04.2017г. до окончателното им изплащане; обезщетение в размер на 510 лв. на основание чл.221, ал.1 от КТ, представляващо едно брутно трудово възнаграждение, дължимо от 09.05.2017 г. ведно със законната лихва до окончателното му изплащане; обезщетение от 510 лв. на основание чл.226 ал.1, т.1 от КТ за неиздаване на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение към 09.05.2017 г. и ненанасяне в трудовата й книжка на времето, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж отработено при ответника “С.П.“ ООД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Претендира съдебни разноски.

Ответникът „С.П." ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., *** моли съдът да отхвърли исковите претенции на М. Е. като неоснователни и недоказани и да му присъди направените съдебни разноски. Твърди, че трудовите възнаграждения били заплатени на ищцата в предвидените в трудовия договор срокове - до 30-то число на месеца, следващ месеца, за които се дължало, за което лицето разписало платежни ведомости. Счита, че “С.П.“ ООД в качеството си на работодател изпълнил задължението си да заплати дължимите трудови възнаграждения на служителя и не дължал нито претендиралите суми за главница и за лихва за забава. Не се дължали и претендираните от ищцата за заплащане обезщетения. Относно обезщетението по чл.221 от КТ, поради недостигане до работодателя на заявление за прекратяване, както и прекратяване на трудовия договор на основание чл.330 КТ претендираното обезщетение не се дължало. Относно обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КТ, заявява, че такова не се дължи на ищцата, тъй като не било налице неиздаване на документ или по-конкретно на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Такава не била издадена, тъй като до дружеството не било достигнало заявление на служителката, по което да вземе отношение. С постъпване на работа твърди, че ищцата не била предала трудовата си книжка на работодателя си, както и не била представила 3 същата за попълване след прекратяване на трудовия договор. Претендира съдебни разноски.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка събраните пред първата и настоящата инстанция доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Ищцата е сключила с ответника трудов договор №337/16.11.2016 г. на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. е чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който е изпълнявала длъжността “Мениджър“, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от 16.11.2016 г. и с договорени място на работа офис-гр.К., ***, при пълно работно време- 8 часа, ОМВ- 420 лв., към което се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по НСОРЗ в размер на 6%, със срок на плащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на следващия месец, с платен годишен отпуск- 20 работни дни. М. К. Е. е отправила писмено заявление - уведомление до ответника-работодател за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 09.05.2017 г., съгласно чл.335 от КТ, поради неизплащане на трудовото възнаграждение за месеците февруари, март и април 2017 г. и е поканила работодателя да й заплати така неплатеното трудовото възнаграждение, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ по посочена в заявлението банкова сметка, за което няма данни да е получено на работодателя.

От показанията на св.Д. Д.Д., започнал м.април-май 2017г. работа като куриер в “С.П.“ ООД, се установява, че М. Е. е била мениджър на офиса на ответника в гр.К., ***. Заедно работили около месец, а тя е напуснала през май 2017г. Преди да си тръгне ищцата, „шефката Десислава“ му се е обадила по телефона, указала му е Е. да му предаде ключовете за офиса и телефона.

Ищцата му е предала телефона и ключовете, запознала го е с програмата на компютъра, това е станало през м.май 2017г.

От показанията си свидетеля И.Д.А. се установява, че в периода 20162017г. е изпълнявала длъжността “главен куриер“ в офиса на “С.П.“ ООД в гр.К.. Работила е заедно с М. К. Е. няколко месеца. Ищцата е заела длъжността “мениджър“, която преди това изпълнявала М.К.. Свидетелката и М.К. са напуснали заедно, а Е. малко след тях. И трите са напуснали поради неизплащане на заплатите по трудовите им договори с по два -три месеца.

С писмена молба М. Е. на 09.05.2017 г. е направила искане да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 09.05.2017 г. От съдържанието на молбата е видно, че ищцата е упражнила правото си по чл.326, ал. 1 от КТ да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работодателя - ответник. От обясненията на управителя на “С.П.“ ООД Д.Д.В., дадени по реда на чл. 176 ГПК пред първата инстанция става ясно, че на 09.05.2017г. М. Е. е подала молба до нея по вътрешната поща, която е 4 резолирала, с „Да. С едномесечно предизвестие“, в горния ляв ъгъл.

По делото са представени заверени копия на ведомости за м. декември 2016 г., м.февруари 2017 г., март 2017 г., оригиналите от които са приложени по гр.д.№407/2018г. по описа на РС-Казанлък. Установено е, че подписите, положени в платежните ведомости на “С.П.“ ООД за месеците декември 2016 г., февруари 2017 г. и март 2017 г. срещу името М. К. Е. са положени от М. К.

Е..

От заключението на назначената във въззивната инстанция СИЕ се установява, че счетоводните статии в главните книги за м. януари, март и април, по сметка 421 Персонал, се сочи, че са съставени на база РКО. Вещото лице е установило, при поискване на РКО от работодателя, че такива не са издадени. Счетоводните записи са направени на база на изготвените за съответните месеци разчетно платежни ведомости. Вещото лице обяснява, че при работодателя няма първични разходни документи, които да установяват, че е извършено плащането в счетоводството му. Разчетно платежната ведомост реално дава информация, че трудово възнаграждение е начислено на служителя за получаване, относно размера, осигуровки и други. Няма разходни първични документи, които да установяват извършено плащане в счетоводството на ответгника.