Решение № 347 от 30.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 16767/01.07.2024 г., подадена от „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт П. Н., срещу решение № 271/12.06.2024 г., постановено по търг. дело № 516/2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна, в частта, в която „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД е осъдено да заплати, като следва:

- на Н. Й. А., сумата от 34 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговия баща Й.И. А., починал на ***** г. в резултат на ПТП, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя – 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8 750,01 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава върху изплатената на ищеца Н. Й. А. извънсъдебно на 13.07.2022г. сума от 50 000 лв. представляваща определеното от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, на основание чл. 432 КЗ и чл.

86 ЗЗД,

- на Д. Й. А., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се вемоционални болки и страдания от загубата на нейния баща Й.И. А., починал на *****г. в резултат на ПТП, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8 750,01 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава върху изплатената на 1 ищцата Д. Й. А. извънсъдебно на 13.07.2022 г. сума от 50 000 лв., представляваща определеното от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, на основание чл. 432 КЗ и чл.

86 ЗЗД.

Сочи се незаконосъобразност на постановеното решение. Според жалбоподателя предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди на ищците за претърпените тях болки и страдания вследствие от смъртта на техния баща са уважени в завишен размер, който не съответства на съдебната практика по дела от сходен характер. Счита, че ищците не са успели да докажат в условията на пълно и главно доказване, че търпените от тях вреди надхвърлят обичайния за родствената връзка интензитет. Следва да се имат предвид обстоятелствата, че ищците имат свои собствени семейства, а Д. А. живее в чужбина. Намира определения коефициент от 30% на съпричиняване за занижен, с оглед наличния по делото доказателствен материал и изслушаното заключение по допусната КСМАТЕ. По отношение на присъдената лихва, счита, че предвид акцесорния характер на иска за присъждане на мораторна лихва, то същият следва да бъде отхвърлен с уважаването на въззивната жалба. Претендира отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски, направени в производството.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Н. Й. А. и Д. Й. А., чрез адв. С. С., в която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част, в която съответно исковете за обезщетение за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени съответно за горницата над 34000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв. и за горницата над 20000 лв. до 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение. Поддържа се, че ищците са претърпели силни болки, страдания и емоционален стрес. Смъртта на баща им е била внезапна и нелепа. Присъденото обезщетение не съответства на лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендират се разноски.

В законоустановените срокове страните са представили отговори по постъпилите от всяка жалби.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, настъпил на 13.09.2020 год., при съответното авторство, противоправност и вина.

Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

2

Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост и размерът на допуснато съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.

По размера на вредите

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Ищците са наследници по закон /син и дъщеря/ на Й.И. А., на ***** Починалият бил жизнен, енергичен, без хронични заболявания, поради което настъпилата смърт има внезапен характер.

Към датата на ПТП ищците са били пълнолетни. Ищцата Д. А. живеела в чужбина, където се устроила и имала собствено семейство. Синът Н. А. живеел в едно домакинство с починалия си баща.

Съобразно събраните показания на св.Г. А. /майка на ищците/, кредитирани с приложение на чл. 172 ГПК, ищцата Д.А. поддържала ежедневен контакт с родителите си в България. Редовно им гостувала с децата си и обратно. Била близка с баща си, който много й липсвал.

Синът Н. А. бил много привързан към баща си. Получавал от него съвети и финансова подкрепа. Тежко приел загубата. В началото дори пиел лекарства, затворил се. Постепенно преодолял загубата.

Отчитайки близката родствена и емоционална връзка, съдът намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде увeличено, както следва: 130 000 лева за Н.А. и 1 10 000 лева за Д.А..

Същевременно, съдът отчита, че ищците не са претърпели по-сериозни 3 психо- емоционални травми, обосноваващи присъждането на обезщетение в по-висок от посочения размер.

По-високият размер на обезщетението за Н.А. се определя при съобразяване, че последният е живеел в едно домакинство с наследодателя към датата на смъртта му. Същевременно, споделенитe от свидетелката обективните признаци на болка и страдание при сина са с по- голям интензитет и обем.

Доводът на застрахователя, че така определените обезщетения следва да бъдат намалени, тъй като са прекомерно завишени в сравнение със съдебната практика по сходни казуси, е неоснователен /пр. Решение № 160 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1946/2023 г., I т. о., ТК; Решение № 957 от 11.07.2023 г. на САС по в. гр. д. № 1055/2023 г./.

Определеният размер съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в Кодекса за застраховането лимити на застрахователното покритие на гражданската отговорност /чл. 492 КЗ/. Същевременно съдът отчита данните за минимална работна заплата през 2020 год. в размер на 610 лева и средна работна заплата по данни от НСИ около 1400 лв., поради което не намира предпоставки за увеличаване на така определеното обезщетение.

По размера на съпричиняването

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на И.Ж.П. като водач на застрахования при ответника т. а.

„Дачия Докер”, рег. № В 5011 НС за причинена в резултат на ПТП на 13.09.2020г., по непредпазливост, смърт на Й.И. А.- участник в ПТП като водач на мотоциклет „Сузуки ВЗ 800" с per. № В 1617 В, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила с присъда № 5/19.01.2022 г., постановена по НОХД № 486/2021г. по описа на Окръжен съд– гр. Варна.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.

11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021г. , ВКС, І т.о. и др., според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Посочените разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва следния 4 механизъм на ПТП, възприет и от ВОС:

Установено е, че на 13.09.2020г. в гр. Варна, на кръстовището между бул.

„Мария Луиза" и бул. „Вл.Варненчик" е настъпило ПТП между застрахования автомобил и мотоциклет, управляван от Й.И. А.. Мотоциклетистът преминал на жълт към червен сигнал през кръстовището, в посока от бул. „Мария Луиза" към бул. „Христо Ботев". В същия момент от бул. „Христо Ботев" към бул. „Вл. Варненчик" застрахования товарен автомобил , управляван от И.Ж.П. предприемал маневра ляв завой, без спиране на стоп линията, при червен към жълт сигнал.

В резултат на създалата се ситуация мотоциклетистът изпълнил аварийна маневра, придружена с аварийно спиране. В неуправляемо състояние, същият достигнал предната дясна част на товарния автомобил, намиращ се в закъснително движение. След удара мотоциклетът се завъртял обратно на часовниковата стрелка, при което последвало съприкосновение на главата и лявата гръдна половина на водача с детайли на товарния автомобил.

По делото не се спори, че средната скорост, с която се е движил пострадалият е 75 км/ч, което е над позволената от 50 км/ч., както и че мотоциклетът навлязъл в кръстовището на червен сигнал /за него/ на светофарната уредба, непосредствено след жълт сигнал. Според заключението на вещите лица при движение с позволената скорост за района на ПТП и реакция при пресичане на стоп линията, мотоциклетистът е имал техническа възможност да спре аварийно преди точката на удар с автомобила. Според вещото лице М., в много от случаите при аварийно спиране, мотоциклетите лягат на ляв или десен борд, поради което е възможно да се получат макар и минимални травми. Вещото лице д-р Д. счита, че травмите може да са различни, но при 50 км/ч, няма да има тази тежка травма, която е получил пострадалият е с така установената скорост.