Решение № 163 от 24.07.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 163

24.07.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар: Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500300 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.269 от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 605605/30.06.2020г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-МВР, представлявана от Главен комисар Николай НиколовДиректор чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Светослав Стоянов срещу Решение № 391/21.06.2020г., постановено по гр.дело № 1541/2019г. по описа на Смолянския районен съд, с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ

И

ЗАЩИТА

НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР-София с адрес гр.София, ул.“Пиротска“ №171А да заплати на М.Р.М. ЕГН **** от гр.Смолян, ул.Дунав № 1 сумата 1765,11 лева - допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен извънреден труд за периода от 20.12.2016г. до 22.12.2019г., дължимо се на основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 187 ал.5 от ЗМВР,законната лихва върху главницата от 1765,11 лева, считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане, 235,26 лева-обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода 20.12.2016г. до 22.12.2019г., с/89читано от момента, когато са станали изискуеми съответните възнаграждения до датата на депозиране на исковата молба /23.12.2019г/ ,както и 350,00 лева-направени разноски по делотозаплатено адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло, като се правят оплаквания за неговата неправилност,поради материална незаконосъобразност. Излагат се оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че през процесния период 09.12.2016 г. - 09.12.2019 г. действа Наредба № 8121з776/29.07.2016г., като организацията на работното време на служителите по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМВР се урежда именно с нея, и е недопустимо прилагането на общите правила, установени по КТ и НСОРЗ. Твърди се още, че, за да обоснове извода си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, съдът се позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за неравностойно третиране на служителите в МВР в сравнение с тези работещи по КТ.Сочи се, че в случая не е налице непълнота, тъй като ЗМВР препраща към горепосочената наредба. Затова тълкуването и препращането от съда към КТ и НСОРЗ, без изрично това да е записано в нормативния акт, представлява дописване на закона и не се споделя от жалбоподателя.В жалбата се твърди още, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може, поради специфичния статут и служебни задължения на служителите, да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142,ал.4 от КТ е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ, е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, според жалбоподателя, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.

В жалбата се поддържа още, че е неправилен извода на съда, че извършваното от работодателя отчитане на труда поставя в неравностойно положение държавните служители в МВР. В тази връзка жалбоподателят твърди, че не е съобразен от съда фактът на разделяне от законодателя на три големи групи на служителите в МВР/чл.142, ал.1/, ползващи се различен статут и съответно права и задължения. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е посочено,че статутът на държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМВР,като в случаите на препращане към КТ законодателят изрично е посочил съответните разпоредби.

Твърди се също, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187. ал.5,6 и 7 ЗМВР и други,което сочи, че те не са поставени в по-неблагоприятно положение.

Приложението на общите правила по ЗДСл и съответно КТ и актовете по прилагането им е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187. ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.

В жалбата се развива и довода, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, според което продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение.

Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони, полаган между 22 часа и 6 часа.

Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.

Освен това те полагат труд на 24-часови смени, като този труд е по график, вече е изплатен и претенцията за същия период е неоснователна. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа/чл.187, ал.1 ЗМВР/, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24часов период. Така съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР/чл.187, ал.3/ е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е в КТ 8 часа : 7 часа, което прави коефициент 1,143.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часа, той не се трансформира в дневен, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

В жалбата се поддържа и оплакване, че съдът не е мотивирал по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Затова жалбоподателят счита, че съдът не е направил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. В жалбата се твърди, че допълнително възнаграждение за извънреден труд, е всъщност за труд, положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя, поради което не следва трудът, положен по график и в рамките на установената законова норма, да бъде определян като извънреден труд, защото липсва основание за това. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал.

1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

Жалбоподателят твърди още, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

Счита, че представените доказателства категорично доказват, че са спазени всички действащи и приложими нормативни актове и на ищеца са заплатени всички дължими суми, включително и претендираните за официални празници. Поддържа се, че ССчЕ дава заключение, изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М. Р. М. , депозиран чрез пълномощника му адв.В.Русева, с който се оспорва въззивната жалба.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят не изпраща представител, като в писмена защита юрисконсулт Стоянов поддържа въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и в писмено становище пълномощникът му адв.В. Русева, поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендират се и направените разноски пред настоящата инстанция.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба,писмения отговор, прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът, сега въззиваем работи при ответника по служебно правоотношение на длъжност със статут на държавен служител, по силата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР , с място на работа в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита населението Смолян, при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ответника по служебно правоотношение през сочения период в исковата молба като старши спасител в група „Оперативен център” към РД ПБЗН-гр.Смолян.

От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че в периода от 20.12.2016г до 22.12.2019г е положил общо 1642 часа нощен труд на смени по график.Положеният нощен труд не е преобразуван в дневен, като за разликата след преизчислението /от 235 часа/ се дължи възнаграждение от 1663,98лева .Ищецът е положил и труд по време на официални празници, като за отработените 8 часа се дължи възнаграждение от 101,13 лева.Общо дължимата се сума за положения извънреден труд за периода е в размер на 1765,11 лева.