Решение № 120 от 19.05.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Нова Загора, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220101351 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1,т.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Средец“, ул.„Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н.П.П. – управител, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Б.К. против М. П.

Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ******, с която е предявен установителен иск за сумата от 1589.80 лева, от които 800.00 лева главница по договор за заем, 40.05 лева възнаградителна лихва за периода от 02.12.2021 г. до 16.01.2022 г., договорна неустойка - 409.95 лева дължима за периода 02.12.2021 г. до 16.01.2022 г., 79.80 лева – дължимо обезщетение за забава начислена за периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., неустойка за забава – 125.00 лева, дължима за периода 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, разходи за събирането на вземането – 135.00 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-30.09.2022 г.

Претендират се разноските от заповедното и настоящото производства.

С исковата молба ищецът посочва, че в законоустановения срок и съгласно указанията, дадени му по ч.гр.д.№ 1116/2022 г. по описа на PC Нова Загора депозира настоящия установителен иск на основание чл.422 от ГПК, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът М. П. Т. с ЕГН **********, дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, следните суми:

- главница: 800.00 лв. - съгласно договор за заем № 601469 от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до 1 окончателното погасяване на задължението; възнаградителна лихва: 40.05 лв. - дължимата и неплатена за периода 02.12.2021 г. до 16.01.2022 г.; договорна неустойка: 409.95 лв. - дължимата и неплатена за периода от 02.12.2021 г. до 16.01.2022 г.; законна лихва за забава: 79.80 лв. - дължимата и неплатена за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г.; неустойка за забава: 125.00 лв. - дължимата и неплатена за периода от 17.03.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението; разходи за събиране на вземането поради забава в плащането: 135.00 лв.

- дължими и неплатени за периода от 23.01.2022 г. до 01.09.2022 г.

Ищецът излага следните аргументи от фактическа и правна страна:

Лицето М. П. Т. с ЕГН ********** било отправило искане за сключване на договор за заем между него и „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, което било попълнено собственоръчно от заемателя, посредством сайта на заемодателя - https://credirect.bg. Твърди, че д оговорът за заем се сключил съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и че заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, бил предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и бил посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят бил обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.

Разяснява, че „Сити Кеш“ ООД изпращал на посочената от заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставял чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят бил приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл.1 0 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията при които последните са му били предоставени. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Твърди още, че заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 601469, заедно с погасителния план към него и Общите условия, приети от заемателя, съгласно които, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (02.12.2021 г.) и ставал задължителен и за двете страни.

2

Всички действия на потребителя можели да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Твърди се, че до момента на депозиране на заявлението длъжникът не бил извършвал плащания и не бил погасил задълженията си по заема.

Предвид горното, дружеството било депозирало заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д.№ 1116/2022 г. P C Нова Загора и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Длъжникът бил депозирал възражение по чл.414 от ГПК, като за заявителя възникнало правото по чл.415 от ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми.

Заявява, че от правна страна :

Между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят „Сити Кеш“ ООД бил изплатил на заемателя - М. П. Т., сумата от 800 лв., а от своя страна длъжникът се задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.

Сумата била получена от клиента на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта.

Налице било неизпълнение на задълженията на длъжника и от това произтичал правният интерес на дружеството да депозира срещу същия Заявление по чл.410 от ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск за дължите суми.

Ако длъжникът не изпълни задължението си, както било в настоящия случай, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в случая обезщетението било в размер на законната лихва за забава съгласно чл.86 от ЗЗД, каквато дружеството било претендирало със Заявлението си, както и законна лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

Представят се писмени доказателства по опис и се прави искане за прилагане към настоящото исково производство на ч.гр.д.№ 1116/2022 г. по описа на PC - Нова Загора.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. П. Т. с ЕГН ********** му дължи горепосочените суми.

Претендира и да му присъди сторените разноски в заповедното и исковото производства, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.13, ал.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът М. П. Т. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалният си представител адв.П. С. П. от САК, с 3 който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен, като се излагат подробни съображения.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Същите били неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Оспорва всички, изложени в исковата молба претенции за заплащане на суми, включително за покриване на предвидената в договора неустойка и договорна лихва.

Посочва, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора било действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор бил недействителен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 т.10, т.11 и т.12 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Аргументите му за това били следните:

I. Процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Наред с изложеното счита, че процесният договор бил сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсвали волеизявленията на страните, както и не отговарял и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК, като в същия липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото обстоятелство водело нищожността на целия договор на основание чл.10, ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК.

II. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай така посоченото изискване не било спазено по следните съображения:

1. При сключването на договора за кредит били нарушени разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай изисканата „такса за експресно разглеждане“ представлявала именно такса, свързана с усвояването на кредита. В тази връзка счита, че клаузата от договора, изискваща заплащането на посочената такса била нищожната на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Сочи, че според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията 4 на закона, е нищожна. Твърди, че визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане имала за цел да заобиколи ограничението на чл.10а от ЗПК, съгласно което кредиторът не можел да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Наред с изложеното същата целяла да заобиколи изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите (ГПР) не можел да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени. Сочената такса за експресно разглеждане, макар и изискана към момента на сключване на договора и съответно включена в общата дължима сума по кредита, не била включена при изчисляването на ГПР, което заблуждавало кредитополучателя, че сключва договор при ГПР, ненадвишаващ 50 %, докато реалният размер на ГПР бил многократно надвишаващ тази стойност.

Така посочените обстоятелства обуславяли нищожността на клаузата и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, тъй като същата противоречала на закона и го заобикаляла.

2. Текстовете на договора, предвиждащи заплащането на таксата за експресно разглеждане били нищожни и на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави било налице, именно когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д.№ 395/2008, Решение № 1270/2009 по гр.д.№5093/2007г., определение № 877 по т.д.№ 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата на ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай. В настоящия случай, поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена облага на кредитора.