Решение № 46 от 15.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. ХАСКОВО, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500501 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 221/21.04.2023 година, постановено по гр.д. № 1121/2022 година, РС-Хасково, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК е признал за установено по отношение на Т. С. С. от *** , че дължи на Агенция за социално подпомагане, Булстат 121015056, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Триадица” № 2, сумата 430 лева, представляваща задължение за възстановяване на отпусната целева помощ за закупуване на цифров слухов апарат и 20 броя батерии за него, съгласно Заповед № ****/31.03.2017 година на Директора на ДСП – Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2622/2021 година на РСХасково – 16.11.2021 година до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото, направените в първоинстанционното производство разноски от Агенцията-ищец са възложени на ответницата.

Недоволен от постановеното решение е остА.л особеният представител на ответницата в първоинстанционното производство Т. С. С. - адвокат В. П..

Въвежда оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт. Счита, че Агенцията-ищец не е провела пълно и главно доказване на твърденията си по иска, в частност, че реално е превела по банковата сметка на ответницата 1 процесната сума за закупуване на слуховия апарат. С тези и остА.лите доводи, изложени във въззивната жалба, особеният представител на ответницата прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на възнаграждението на особения представител.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Агенция за социално подпомагане – София, чрез юрисконсулт Н. Г., подава отговор на въззивната жалба. Оспорва я с доводи за неоснователност. Заема становище за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено.

Счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер и правилно е уважен от районния съд. Претендира направените по делото разноски.

В хода на въззивното производство се констатира, че ответницата С. е починала, поради което е заличена като стрА. по делото, а на нейно място са конституирани наследниците по закон – А. А. А. и А. А. А.. ПризовА. редовно по делото и уведомена за жалбата, въззиваемата А. А. А. не взема становище. Призован при условията на чл. 47 от ГПК, въззиваемият А. А. А., чрез назначен особен представител адв. В. П., поддържа заетото с въззивната жалба становище и отправените към съда искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирА. стрА., при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледА. по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията на въззивника съдът намира следното:

2

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. В производството пред ХОС не се представиха нови допустими доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направения от решаващия съд.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 42 ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, а произнасянето на РС-Хасково съответства на заявената за разглеждане установителна претенция.

Безспорно е по делото, че по заявление на Агенция за социално подпомагане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу ответницата Т. С. С. – длъжник в заповедното производство, з а сумата 430 лева, подлежаща на връщане целева помощ, предоставена на ответницата за закупуване на слухов апарат и батерии за него. Не се спори относно природата на вземането и факта, че възстановяването е наредено с влязъл в законна сила административен акт на компетентен административен орган. Не се спори и относно обстоятелството, че Т. С. не е представила в Агенцията доказателства за закупуването на устройството, така че да се докаже разходването на парите по предназначение. Не се твърди и не се доказва ответницата да е върнала на ищеца дължимата за възстановяване сума след издаване на административния акт.

Основното оплакване на въззивника, въведено с жалбата, касае недоказаност на релевантния за спора факт – отпуснатата под формата на целева помощ сума в размер на 430 лева да е достигнала до Т. С., т.е. тя да е получила тази сума реално. В тази насока в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които, обсъдени в 3 съвкупност, по несъмнен начин установяват, че Агенцията-ищец е превела процесната сума именно по банковата сметка, посочена от Т. С. в заявлениедекларация за отпускане на целева помощ (л. 7). Добросъвестността на институцията ДСП се презюмира, а от надлежно съставени, подписани с положен печат и приети като доказателства по делото разплащателна ведомост и извлечение от партидата на Т. С. в ДСП Хасково е видно, че сумата действително е преведена по посочената от нея банкова сметка (л. 43).

От тук ХОС на свой ред приема, че въззивницата е получила реално сумата по отпуснатата целева помощ и доводите на особения представител за противното не следва да се кредитират. При тези изводи, искът се явява основателен и доказан по размер, поради което подлежи на уважаване.

РС-Хасково е достигнал до същия резултат, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221/21.04.2023 година, постановено по гражданско дело № 1121/2022 година по описа на РС-Хасково.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4