Решение № 358 от 28.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500437 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 12.09.2023г по гр.д. № 2445/2022г СГС, ГО, І-15 състав е осъдил ЗАД”Армеец”АД да заплати на Ц. В. Г. сумата от 40 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, реализирано на 11.09.2021г , на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за сумата до 80 000лв. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника Г.

Н..

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано в осъдителната си част за сумата от 13 000лв и в отхвърлителната си част.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД Армеец АД в осъдителната част за сумата над 13 000лв, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното 1 обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца, вреди.

Поддържа, че съдът не е приложил обективни критерии при определяне размера на обезщетението. Моли апелативния състав, след като съобрази установените вреди, претърпени от ищцата, да отмени решението на СГС в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 13 000лв. Претендира разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции.

Ищцата пред СГС - настоящ въззиваем - Ц. Г., представлявана от адв. О. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че по делото е установено, че ищцата е претърпяла сериозни увреждания на здравето, болки и страдания, продължаващи понастоящем, които обосновават размера на присъденото обезщетение.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът ЗАД Армеец АД се представлява от юрк. А., която поддържа въззивната жалби. Моли жалбата да бъде уважена съобразно изложените в нея съображения. Претендира разноски по делото, съобразно списък, който представя.

Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Въззиваемата страна Ц. Д. се представлява от адв. О., който оспорва жалбите и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че ищцата е пострадала в млада възраст, че има тежки и продължителни последици за нейното здраве. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА поради предоставена защита на близък.

Третото лице помагач Г. Н. се представлява от адв. Д., която споделя доводите във въззивната жалба на застрахователя и моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част. Възразява, че ищцата води и други дела за обезщетяване на вредите, които е претърпяла вследствие на процесното ПТП.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно в обжалваната част , по съображения изложени във въззивната жалба и следва да бъде частично отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за сумата от 13 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, дължими се от ответника на ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД Армеец АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищцата за причинените й вреди от ПТП, настъпило на 11.09.2021г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е единствено въпроса за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, определено по реда на чл.52 от ЗЗД.

Пред настоящата инстанция застрахователят не поддържа направеното възражение за съпричиняване, видно от развитите въззивни оплаквания. Поради това въззивната инстанция не дължи проверка на първоинстанциионното решение в частта, с която СГС се е произнесъл по това възражение и не дължи произнасяне по възражението.

По отношение неимуществените вреди

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически 3 последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 31 години.

В о.с.з. на 10.02.2023г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Х. М., който дава заключение, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, травма на нерви коренчета в шиен отдел, травматична дискова херния С5-С6, стесняваща невралния отвор и компроментираща дуралния сак, сътресение на гръбначния мозък. Вещото лице установява, че след ПТП ищцата е прегледана в болнично заведение и изписана поради отказ от хоспитализация, като й е препоръчано носене на шийна яка. От приложената медицинска документация вещото лице установява, че лечението е продължено медикаментозно и физиотерапевтично с последващи прегледи при невролог, личен лекар и физитерапевт. Извършени са МРТ и ЕМГ. Констатирана е малка медианна протрузия на диска с компресия на дуралния сак на ниво С4-С5, стеснняваща невралния отвор и компримираща дуралния сак на ниво С5-С6. При преглед на 30.06.2022 г са констатирани тръпнене на 4-ти и 5-ти пръст на двете ръце, когато е установена и пирамидна симптоматика за долните крайници, налагаща допълнителни изследвания. Според вещото лице периодът на възстановяване на двигателните увреди на горните крайници е продължил около 3 месеца, болките в шията и двете ръце са продължили 6 месеца, а изтръпването на ръцете в областта на 4-ти и 5-ти пръст поне 9 месеца. Ищцата е изпитвала интензивни болки първите 3 месеца и умерени в останалия срок. След личен преглед, извършен на 05.01.2023г вещото лице установява, че ищцата е в добро общо състояние. Има запазена двигателна дейност на четирите клайника и свободни движения на врата, запазена координация и походка. Вещото лице констатира намалена сетивност в областта на 4-ти и 5-ти пръст на двете ръце, както и увреждане на централния двигателен невронален път с пирамидна симптоматика за долните крайници. Вещото лице констатира от документи за извършен МРТ от 30.03.2022г , че дисковата херния на ниво С5-С6 персистира с умерен компресивен синдром. Вещото лице дава заключение, че с оглед продължителното лечение след инцидента и продължаващите оплаквания за ищцата е неблагоприятна перспективата за пълно възстановяване. Сочи още, че ищцата продължава да търпи умерени болки поради нарушената кожна сетивност. Вещото лице сочи още, че възрастта и здравословното състояние на ищцата не са повлияли на възстановителния

В о.с.з. вещото лице уточнява, че диагнозата сътресение на гръбначен мозък е 4 поставена от него и липсва в медицинската документация, но тя е сигурна и се базира на неговите познания и опит. Сочи, че това е рядко състояние. Сочи, че след като ищцата не е можела след инцидента да свива ръце, тя не е претърпяла обикновена шийна травма. След запознаване в съдебното заседание с представен от ответната страна диск с рентгенография, експертът констатира ошипяване между 6-ти и 7-ми шиен прешлен, което е съществувало и преди инцидента , като дава заключение ,че ошипяването няма връзка с дисковата херния между 5-ти и 6-ти прешлен.

В о.с.з. на 10.02.2023г е изслушан и свидетеля К. Д. , съпруг на ищцата, който установява , че две седмици след инцидента ищцата не можела да се допира до предмети, изпитвала болка, било й трудно да си сипе вода. Свидетелят сочи, че му се е налагало да й помага и за посещение на тоалетна. Установява, че ищцата е п осещавала рехабилитация, иглотерапия, ходела на рехабилитацинони масажи. Според свидетеля при спиране на терапията ръцете й започвали отново да изтръпват. Според свидетеля сега ищцата е по-негативна, наложило й се да смени работата си. Установява, че ищцата е била активен човек, а сега й се налага да се съобразява с типа физическо натоварване.

Съдът намира, че свидетелските показания следва да бъдат ценени при условията на чл.172 от ГПК и доколкото се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

В о.с.з. на 31.03.2023г е изслушано заключение на КСПСПЕ, изготвено от в.л. д-р М. съдебен психиатър и д-р А.- съдебен психолог, според които процесното ПТП е стресогенно и травматично събитие за ищцата. След инцидента е изпитвала силен гняв, нехарактерен за личността й. Към настоящия момент изпитва бдителност и напрежение от обичайни ситуации- например возене в кола. Според вещите лица периодът около месец след инцидента за ищцата е бил съпътстван от преживяване на срам, безсилие, огорчение. Освен описаните в медицинската документация травми според вещите лица ищцата е преживяла посттравматично стресово разстройство. Според вещите лица ищцата е предприела терапия и е положила грижи за себе си както в медицински, така и в психологичен план, в резултат на което успешно и по здравословен начин преодолява емоционалното си страдание. Според вещите лица към настоящия момент възстановяването в психичен план на ищцата е почти пълно С оглед установеното– възрастта на ищцата и претърпяните физически увреждания – контузии, навяхвания и травми в шийния отдел на гръбначния стълб и сътресение на гръбначния мозък, като съобрази продължителността на периода на интензивни болки, продължаващите и досега изтръпвания в крайниците и болки, променения начин на живот - наложеното обездвижване, невъзможност за спортуване, ограничените контакти, като съобрази още първоначалната невъзможност за самостоятелност и нуждата от помощ в ежедневието , както и стресът от инцидента, 5 намерил свое продължение в чувство на гняв, несправедливост , постравматично стресово разстройство и положените усилия тези травми да бъдат преодоляни съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на вредатам.09.2021г , както и да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото като част от изискването за справедливо обезщетение същото не следва да служи за неоснователно обогатяване.