Определение № 607 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. П., 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 1870/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102094 Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца „НД М.“ ООД за изменение на неприсъствено решение № 426 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 2094/2023 г. на Районен съд - П. в частта за разноските.

За да отхвърли претенцията по чл.248 от ГПК, районният съд е приел, че разноските в изпълнителното производство, вкл. за налагане на обезпечителни мерки по допуснато обезпечение на иска, не подлежат на присъждане в исковото производство, а се събират от съдебния изпълнител. Освен това е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение в исковото и в обезпечителното производство не съответства на сложността на делото и трябва да се намали. Приел е още, че след преценка на фактическата и правна сложност на делото, липсата на оспорване на исковата претенция от ответника и осъществената защита от страна на адвоката, която се изразява в изготвянето на иницииращите отделните производства молби и на едно писмено становище, заместващо устните състезания, възнаграждение в размер на 500 лв. напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита в исковото и обезпечителното производство.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от „НД М.“ ООД, ЕИК: 200267101, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л.Д. чрез адв. К. Т. от ВтАК, със съдебен адрес гр.П., ул.“Ч.Т.“ № 6, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че 1 ответникът Г. Н. Г.-К. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. П., бул. „Б.“ № 25, не се е явила и не е изпратила представител в открито съдебно заседание, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не е имал основание да намали претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като такова право не следва за съда и от мотивите на цитираното Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС.

Жалбоподателят поддържа, че районният съд е определил присъденото възнаграждение при липса на мотиви за това и неясни критерии. Съдът не бил взел предвид, че в случая се касае за двуфазно производство – провеждане на обезпечително производство по обезпечаване на бъдещ иск и провеждане на исково производство, с решението по което предявените искове са уважени в пълен размер. Неправилен бил изводът на съда, че делото е с ниска фактическа и правна сложност поради това, че било постановено решение при условията на чл.239 от ГПК.неприсъствено.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 800 лв.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника Г. Н. Г.-К. с изразено становище по спора.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С решение № 426/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102094 Пазарджишкият районен съд е осъдил Г. Н. Г.-К. да заплати на ищеца „НД М.“ ООД, ЕИК: 200267101, сумата 500 лв. - главница на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 08.06.2023 г. до плащането, както и сумата 213.57 лв. – обезщетение за забава за периода 23.03.2019 г. - 18.05.2023 г., дължими по договор за потребителски кредит № 28276 от 29.10.2018 г.

Осъдил е Г. Н. Г.-К. да заплати на „НД М.“ ООД съдебни разноски в размер на 640 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебното решение са изложени същите мотиви, повторени в определение № 1870/26.06.2024 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК – предмет на обжалване в настоящото производство.

Установява се от приложените писмени доказателства, че районният съд е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, предявени с една искова молба, изготвена от надлежно упълномощен адвокат. Към исковата молба са описани и представени писмени доказателства и са направени 2 доказателствени искания. По делото са проведени две открити съдебни заседания, в които процесуалният пълномощник на ищеца не се е явил, но за всяко от заседанията е депозирал писмена молба с искания и е изразил писмено становище относно изхода на правния спор. Направил е искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК, което е било уважено от районния съд и исковите претенции са уважени изцяло. Пред районния съд процесуалният пълномощни на ищеца е депозирал списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който е претендирал в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски, както следва: 100 лв. - държавна такса за разглеждане на иска, 40 лв. - държавна такса за разглеждане на молбата за обезпечение на иска, 56.60 лв. - такса съм ЧСИ в производството за изпълнение на обезпечителната заповед, 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за налагане на запора по обезпечителната заповед или общо разноски в размер на 1396.60 лв., от които със съдебното решение са присъдени разноски в общ размер на 640 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответницата Г. Г. - К. е била редовно призована на адреса й по месторабота, не се явила в открито съдебно заседание, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, не е взела становище по съществото на спора и не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

При тези данни въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Текстът на закона е ясен и недвусмислен и той постановява, че законът дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, само когато е налице заявено искане от насрещната страна за това. Искането следва да бъде направено до приключване на производството по делото /до приключване на последното заседание в съответната инстанция, съгласно т. 2 от ТР № 6 от 6.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ . Съдът не може служебно да намалява 3 размера на дължимите разноски.(В този смисъл - Определение № 299 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 28/2019 г., III г. о., ГК, а и множество други определения на ВКС).

Такова право за съда не произтича и от цитираното от районния съд Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС.

В настоящия казус районният съд, в разрез с нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, служебно и без надлежно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, е намалил присъденото в полза на ищеца възнаграждение за един адвокат при изцяло уважени искови претенции. Нещо повече, съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което е задължително за съдилищата, в т.ч. и за Пазарджишкия районен съд, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Районният съд, в противоречие с цитираното ТР, е отказал да присъди адвокатско възнаграждение за един адвокат, заплатено от ищеца в обезпечително производство, в което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който е предявен в дадения от съда срок и въз основа на подадената ИМ е образувано и решено по същество с окончателен съдебен акт гр.д. № 2094/2023 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

При тези данни въззивният съд намира подадената частна жалба за изцяло основателна, което налага определение № 1870/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102094 на Пазарджишкия районен съд да бъде отменено, вместо което решение № 426 от 02.04.2024 г., постановено по същото дело, да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на „НД М.“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 800 лв.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1870/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102094 по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 426 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102094 по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОСЪЖДА Г.

Н. Г.-К. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. П., бул. „Б.“ № 25, да заплати на „НД М.“ ООД, ЕИК: 200267101, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л.Д., допълнителни 4 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. като общата присъдена в полза на ищеца сума за адвокатско възнаграждение по гр.д.

№ 20235220102094 е в размер на 800 лв.(осемстотин лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5