Определение № 3618 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3618 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002900759 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД, ЕИК:

160104524 против въззивно решение № 1363 от 21.11.2024 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по в.гр.д. № 2299 по описа на съда за 2024 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260031/10.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5135/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „САГРАДА“ ООД, ЕИК: 115870346 насрещен иск за заплащането на сумата 24900 лв. - главница, представляваща частична претенция от сумата от 28 759,96 лв., дължими според касатора по Договор за възлагане на тръжно предложение по тръжна процедура на Община Панагюрище за избор на изпълнител за строителни дейности, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Оспорват се решаващите за изхода на спора във въззивната инстанция изводи в насока на това, че по делото не е безспорно доказано възникването между страните на правоотношения по договор за консултантски услуги за подготовка на тръжна документация за обявена 1 обществена поръчка, както и че не е доказано напълно изпълнението на поетите от касатора задължения по договора, като се излагат подробни оплаквания в насока на това, че: - неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства, че електронната поща [email protected], чрез която е осъществявана комуникация от и с касатора е собственост на дружеството, съответно - че изявленията от и до нея са правени от и по адрес на същото; - процесният договор е неформален и консенсуален, за сключването и действието му е достатъчно постигане на съгласие между страните относно съществените елементи на договора и според касатора тези елементи са безспорно установени по делото от огромното количество разменена между страните кореспонденция по електронен път и останалите събрани по делото доказателства – заключение на СТЕ и свидетелски показания; - от събраните по делото доказателства е установено и качественото и пълно изпълнение от страна на касатора на задълженията му по договора.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявения от касатора иск, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Във връзка с поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се поставят въпросите:

1. „Допустимо ли е установяване на авторството на електронни документи, които не са подписани с електронен подпис, чрез уредените в ГПК доказателствени средства и способи за доказване и по-конкретно чрез писмени доказателства и назначаването на съдебно-технически експертизи?“ - противоречие с практиката на ВКС - определение № 169 по ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, I т.о.

2. „Какви са правният характер и доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи, подадени и получени по електронна поща?" – противоречие с решение № 188 от 16.03.2021 г. по гр.д. № 4473/2019 г., Трето г.о., решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г., IV г.о. и решение № 303 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 2

3715/2013 г., IV г.о.

3. „При мотивирането на правните изводи на съда достатъчно ли е да е налице декларативно изявление какво съдът приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната или следва да се посочва начинът, но който е достигнато до този извод?“ - противоречие с решение № 50005 от 30.10.2024 г. по гр.д. № 3258/2022 г. на ВКС, IV г.о.

Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „По какъв начин следва да се установи авторството на съобщения, изпратени по електронна поща?“

Като се възпроизвеждат значителна част от мотивите на въззивния съд, събраните по делото доказателства, тяхната трактовка от страна на касатора, както и на съдържанието на т. 4 от ОСТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. се твърди, че по въпроса липсва формирана практика на ВКС, като в случая са възможни различни разбирания. От една страна може да се приеме, какъвто е подходът на въззивния съд, че автор на изявления, направени по електронна поща, може да бъде само лицето, което е регистрирало същата, независимо кой фактически изпраща същите. Другото разбиране би застъпило тезата, че за изпращач, респективно адресат на съобщения, изпратени или получени по електронна поща следва да се счита лицето, от което или от името на което, според конкретните обстоятелства същите фактически се изпращат, евентуално до което същите са адресирани.

Касаторът счита, че е налице необходимост от създаването на практика по въпроса чрез процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС, а самият въпрос е от значение за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2. „Датата на сключване на договор за изработка представлява ли съществен елемент от съдържанието на същия, съответно недоказването на точния момент на постигането на съгласие между страните води ли до недоказаност на възникването на облигационното правоотношение?“

3. „Може ли съдът да приеме за доказано наличието на 3 облигационно правоотношение по договор за изработка, ако са налице достатъчно доказателства за изпълнението му, но не може да се установи точната дата на неговото сключване?“

Излага се, че по горепосочените материалноправни въпроси липсва формирана практика на ВКС, като в случая са възможни различни разбирания. При едното тълкуване, датата на сключване на договор е част от същественото съдържание на същия и недоказването на този момент се отразява на цялостното съществуване на съответното облигационно правоотношение. Възможно е обаче и друго тълкуване, а именно - че за съществуването на едно договорно правоотношение не е необходимо да се докаже точният момент на възникването му ако по делото безспорно се установи неговото съдържание, както и съответното изпълнение от страните по договора на техните задължения. При липсата на практика според касатора е налице необходимост от създаването на такава чрез процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС, а тези въпроси са от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение, че:

4

Ищецът по насрещния иск „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД е изложил съображения, че ответникът по същия - „САГРАДА“ ООД му е възложил предоставянето на консултантски услуги във връзка с обявена обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване на основни строителни дейности по инвестиционен проект „Панагюрище - общински център с устойчива и екологична градска среда и високо качество на живот“ срещу възнаграждение от общо 378 000 лв. без ДДС, като според постигнатото между страните съгласие услугите следвало да се изпълнят в два етапа: I-ви - изготвяне на документацията за участие в посочената обществена поръчка и II-ри - предоставяне на консултации чрез техническа помощ по организация и управление на този проект от подписване на договора за строителство до предаване на обекта в експлоатация. По съгласие на страните посочените два етапа били разделени в два отделни договора, както следва:

„Договор за възлагане на тръжно предложение по тръжна процедура с уникален № 00564-2013-0015 на Община Панагюрище за избор на изпълнител за строителни дейности“ и „Договор за консултантски услуги при управление и контрол на строителни дейности в обект в гр. Панагюрище“.

За заплащане на дължимото по втория договор възнаграждение в размер от 50 000 лева, „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД е предявило иск срещу „САГРАДА“ ООД по образуваното пред ОС - Пловдив т.д. № 103/2020 г., като с постановеното по делото на 25.10.2021 г. решение № 260408, потвърдено от Апелативен съд - Пловдив с решение № 166/04.05.2023 г. по в.т.д. № 39/2022 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 1895/04.07.2024 г. по к.т.д. № 1432/2023 г. по описа на ВКС, Първо т.о. така предявеният иск е отхвърлен поради неосъществяването на твърдения източник на спорното право на ищеца - сключен между страните на 25.04.2014 г. „Договор за консултантски услуги при управление и контрол на строителни дейности в обект в гр. Панагюрище“.

В настоящия процес „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД претендира заплащане от „САГРАДА“ ООД на възнаграждение по първия договор – „Договор за възлагане на тръжно предложение по тръжна процедура с уникален № 005642013-0015 на Община Панагюрище за избор на изпълнител за строителни дейности“ с твърдението че същият е бил сключен на 06.01.2014 г.

Съдът посочва, че с оглед оспорване на облигационната връзка от 5

„САГРАДА“ ООД в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да установи сключване на договор, изпълнение по договора, вид и размер на възнаграждение и съществуване на задължение на ответника да заплати точно претендираната сума и то като цена на възнаграждение по договора, както и че това възнаграждение се дължи.

Според съда видно от приложения по делото и неподписан от страните договор за възлагане на изготвянето на тръжно предложение по тръжна процедура с уникален № 00564-2013-0015 на Община Панагюрище за избор на изпълнител на строителни дейности от 06.01.2014 г., възложителят „САГРАДА“ ООД възлага, а „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД в качеството му на консултант приема да извърши консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по разработване, изготвяне и окомплектоване на тръжно предложение за избор на изпълнители по обявена тръжна процедура с уникален № 00564-2013-0015 от регистъра на АОП от Община Панагюрище с Решение № 33 от 27.12.2013 г. за проект с № BG161P0001/1.4-09/2012/035. В чл. 1, ал. 5 и ал. 6 е посочен срок за изпълнение на задълженията от изпълнителя - не по-късно от 14.02.2014 г., както и че изпълненото по договора се предава на възложителя с приемопредавателен протокол, а възнаграждението, съгласно чл. 2 е в размер на 41 759,96 лв. без ДДС или 50 111,95 лева с ДДС, платимо по банков път не покъсно от 14.02.2015г.

Според съда твърденият да е сключен договор разкрива белезите на договор за изработка, който по правило е двустранен, консенсуален т.е. писмената форма е за доказване, а не за действителност, и неформален.

Съобразно твърденията на ищеца същият е сключен на 06.01.2014 г., като уговорките между страните са оформени в писмен вид, изпратен по електронна поща на ответника на 06.02.2015 г. Доказателства за постигнато между страните съгласие по отношение на основните права и задължения по твърдяното от ищеца да е учредено облигационно отношение и то към посочената дата - 06.01.2014 г., според въззивния съд липсват.