Решение № 99 от 17.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Хасково, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640102384 по описа за 2021 година

Предявен е от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „***“, Бизнес парк София, сграда 6, против М. Д. Д. – К., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“***** № **, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД – за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1029/2021г. по описа на Районен съдХасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелствата, възоснова на които била издадена заповедта за изпълнение, били сключени между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг. На 02 .05.2018г. между мобилния оператор и ответницата било сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 36,99 с промоционални 5000МВ“ и стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. На същата дата и по повод това допълнително споразумение страните сключили и договор за лизинг, с който мобилният оператор като лизингодател 1 предоставил за временно и възмездно ползване на ответницата устройство марка **********. за обща лизингова цена в размер на 1853,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,59 лв.

Сочи се, че по така посочения договор за мобилни услуги ищцата не изпълнила задълженията си в общ размер на 119,04 лв, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г., като вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 4 от споразумението, ищецът начислил неустойка в размер на 92,46 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура №7292311681/05.08.2019г. По договора за лизинг от 02.05.2018г. ответницата дължала и заплащане на сума в общ размер на 1047,67 лв., която била формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2019г. - 04.08.2019г. , от които четири редовни лизингови вноски в размер на 80,59 лв. и 725,31 лв. - сбор от 8 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от ОУ към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал.3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019г., начислени във фактура № 7292311681/05.08.2019г. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +******** ответницата дължала и сума в размер на 62,63 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, която била начислена във фактура № 7292311681/ 05.08.2019г. Освен това, на 14.12.2018г. между страните бил сключен и втори договор за мобилни услуги за мобилен номер ***** за срок от 24 месеца, с избрана абонаментна програма „Тотал 49,99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ и стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лева. Към този мобилен номер и при възползване от преференциални условия между страните бил сключен и втори договор за лизинг, с който ищецът предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка ******* за обща лизингова цена в размер на 2759,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 119,99 лв. Тъй като ответницата не била изпълнила задълженията си към мобилния оператор по договора за мобилен номер ******* в общ размер 149,97 лв, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г., 2 съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 124,98 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси, и била начислена във фактура № 7292311681/05.08.2019г. Също така, по договора за лизинг от 14.12.2018г. ответницата дължала и заплащане на сума в общ размер на 2490,85 лв, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2019г. - 04.08.2019г., а именно: 3 лизингови вноски в пълен размер, всяка по 119,99 лв; 91,05 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., начислена във № 7290999503/05.07.2019г.; и 2039,83 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от ОУ към договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019г., начислени във фактура № 7292311681/05.08.2019г. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*******ответницата дължала и сума в размер на 218,04 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7292311681/05.08.2019г. За всички горепосочени задължения били издадени фактури № 7286913383/05.04.2019г., №7288195275/ 05.05.2019г., №7289599133/05.06.2019г.,

№7290999503/05.07.2019г. и

№7292311681/05.08.2019г. По отношение на задълженията за лизингови вноски била налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите, като ищецът сочи, че и към момента и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените лизингови устройства не му били върнати. За така посочените по-горе задължения на ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу нея, възоснова на което било образувано Ч. гр. д. № 1029/2021г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновало правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. Предвид изложеното и след направеното уточнение на петитума на исковата молба от ищеца с молба вх. № 9588/01.11.2021г. с оглед дадените от съда указания за отстраняване на нередовности, моли съда да постанови решение, с което да се 3 приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца горепосочените суми в общ размер на 4305,64 лв, от които: 274,13 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, формирана както следва: 119,04 лв. - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г.; 92,46 лв. неустойка; 62,63 лв. - дължима сума за мобилно устройство ********; 1047,67 лв. - представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +***** за устройство ********; 492,99 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, формирана както следва: 149,97 лв. абонаментни такси за отчетен период 05.03.2019г. - 04.06.2019г.; 124.98 лв. неустойка; 218,04 лв. - дължима сума за мобилно устройство *****; 2490,85 лв. - представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +**** за устройство *****; ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по делото особен представител на ответницата, който счита исковете за допустими, но неоснователни и излага подробни съображения. На първо място възразява, че ищецът не ангажирал и представял доказателства относно твърдяните дължими суми по процесните допълнително споразумение и договори. Оспорва представените по делото дубликати от фактури, тъй като същите били издадени от ищеца, не били подписани от ответницата и не се ползвали с материална доказателствена сила. Оспорва исковите претенции по договорите за мобилни услуги, поради липса на годни да установят предоставянето на мобилни услуги за срока на договора доказателства. Също така оспорва и начислените суми за неустойка, като счита неустоечните клаузи за нищожни, тъй като в конкретния случай липсвали доказателства какво конкретно не била изпълнила ответницата по договора и допълнителните споразумения към него, кога и с кой акт на ръководния орган били прекратени те, кога и с какъв акт била уведомена за прекратяването им, нито били изложени и представени доказателства за обстоятелствата, при които бил формиран размера на неустойките. Освен това, ответницата била потребител на мобилни услуги по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а представените договори и допълнителни споразумения към тях били бланкови, сключени при едностранно изготвени от ищеца условия и 4 не били били предмет на предварително договаряне между страните, като ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. От това следвало, че като потребител на мобилни услуги ответницата била поставена в неравноправно положение спрямо правата и задълженията на доставчика на мобилни услуги, а клаузата за плащане на неустойки по договора и споразумението към него се явявала неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В подкрепа на изложеното била и разпоредбата на чл.6 от Допълнителното споразумение, чл.3, чл.3а и т. 12 от ОУ на ищеца, според които неплащането на една или повече дължими суми по договора не било основание да се начислява и претендира договорна неустойка. Освен това, неустойката определена от ищеца, включваща оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, се приемала за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна практика. Също оспорва предявените суми от 1047 лева и о т 2490,85 лева по договорите за лизинг, тъй като се касаело за продължителност на договора за лизинг чрез плащане на 23 лизингови вноски, а в исковата молба не било посочено кои лизингови вноски били изплатени и кои остава ли за изплащане. Освен това, разпоредбата на чл.

12, ал.2 от ОУ на договора за лизинг, към която ищецът препращал в исковата молба, обуславяла предсрочна изискуемост не на договора за лизинг, а на други дължими възнаграждения в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани услуги сключени от лизингополучателя. Не се отчитало обстоятелството, че при неплащане на две или три лизингови вноски, лизингодателят можел едностранно да обяви договора за останалите вноски с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми и да постави лизингополучателя в по- неблагоприятно положение спрямо лизингодателя. В конкретния случай разпоредбата на чл.12, ал.2 от ОУ не намирала приложение по отношение на лизинговите вноски и се явява ла неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП клауза. Оспорва също сумата в размер на 725,31 лева като сбор от 8 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходни такива и включени в сумата от 1047,67 лева, тъй като не били посочени размера на тези предходни вноски поотделно и съответния период, за който се отнася ли. Освен това поддържа, че разпоредбата на чл.12 от ОУ към Договора за лизинг третирала други въпроси, но не и лизингови вноски накуп, а чл.1, ал.3 от Договора за лизинг била свързана с изкупуване или връщане на устройството, начисляване на 5 неустойка, респ. плащане на допълнителна сума в размер на 119.99 лева.

Сочи, че в исковата молба бил поставен на вниманието договор за лизинг от 02.05.2018г., но в него не не била вписана такава сума, като тя фигурирала в претенцията за сумата от 2490.85 лева, но по договора за лизинг от 14.12.2018г. По горните съображения се оспорва и сумата от 2039,83 лева сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп от ищеца. Сочи се още, че било налице носъответствие между претенцията по исковата молба, посочена в размер на 4305.64 лева и текстуалната част във формулирания петитум в уточнителната молба и съдържанието на издадената заповед за изпълнение, които компроментирали предявения установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.