Решение № 522 от 29.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20225530202643 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-001818 от 05.07.2022 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което на П. Г. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Г. Б., който поддържа аргументите изложение в жалбата.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена от лице имащо право на жалба, но разгледа по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На П. Г. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 10.06.2022 година, за това, че на същата дата, около 08.34 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Христо Ботев“, срещу № 149, в посока запад-изток, управлявал лек автомобил Ауди с рег. № СТ 3430 СН, собственост на Паолина Венелинова Сербезова, като водачът не съобразява скоростта си с интензивността на движението и блъска с предната си дясна част задната лява част на спрелия и изчакващ пред пешеходна пътека лек автомобил, марка „Хонда“, с per. № М 0882 СА, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта нарушителя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото в закона административно наказание – „глоба” в от 200 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва да се отбележи, че в тази връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, за да не възникват опасности за движението по пътя и участниците в него.

2

В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните пътни условия /релефа, условията на видимост, интензивността на движение, за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие/, поради което е допуснал и ПТП с материални щети, както по управлявания от него автомобил, така и по спрелия и изчакващ пред пешеходна пътека лек автомобил. Това се установява по един несъмнена начин от показанията на свидетелите и от съставения АУАН. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане. Следва да се отбележи, че всеки водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия автомобил с условията по пътя, видимостта и интензивността на движение, при това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП. В разглеждания случай, нарушителя не отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП-то.

Следователно, след като той е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото поведение, несъобразено с изискванията на закона е довело до него, в това число и несъобразявайки и скоростта си с интензивността на движение.

Последното съда приема за безспорно установена, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели. Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП-та. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост и несъобразяването с интензивността на движение са довели до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в обжалваното наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало именно на база несъобразена скорост с конкретния пътен участък и интензивността на движение.

Предвид гореизложеното

3 въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, включително и завишената бройка на ПТП-та през днешно време, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона среден размер – глоба от 200 лева. Съдът намира, че имено този размер на глобата, би могъл да въздейства превъзпитаващо и възпиращо спрямо нарушителя, щото същият да не извърша занапред нарушения по Закона за движението по пътищата.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в разглежданата му част, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Следва да се присъдят в тежест на нарушителя направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-001818 от 05.07.2022 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което на П. Г. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2, пр.1 от

Закона за движението по пътищата, като

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сума в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

4

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5