Решение № 97 от 28.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Видин, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.

СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

ВЛ.Д. СТ.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л.В. Л.Частно наказателно дело № 20241300200217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Окръжна управа в Санкт Пьолтен, /Bezirkshauptmannschaft St.

Pölten, adresse: Am Bischofteich 1, 3100 St. Pölten/, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № PLS2-V-23 44629/3 на Окръжна управа в Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Pölten, adresse: Am Bischofteich 1, 3100 St. Pölten/, Австрия, постановено на 20.09.2023г., влязло в сила на 18.10.2023г., с което на Ц. И. Р., родена на ******г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село Н., Обл. Видин, ул. „********“ №***, е наложена финансова санкция в размер на 100 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

Засегнатото лице Ц. И. Р. не се яви в с.з. и не е взела становище по делото.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно 1 прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Република Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Ц. И. Р., родена на ******г., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес село Н., Обл. Видин, ул. „********“ №***.

Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено 2 решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.

Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на засегнатото лице на 03.10.2023г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или обжалване в регламентирания срок. Към удостоверението е приложено уведомление до засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената санкция.

Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.

Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.

Решението е постановено 20.09.2023г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 100 евро в български лева е 195,58 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № PLS2-V-23 44629/3 на Окръжна управа в Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Pölten, adresse: Am Bischofteich 1, 3100 St. Pölten/, Австрия, постановено на 20.09.2023г., влязло в сила на 18.10.2023г., с което на Ц.

И. Р., родена на ******г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село Н., Обл.

Видин, ул. „********“ №***, е наложена финансова санкция в размер на 100 евро, равностойността на която в български лева е 195,58 лева.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок, който за ОП Видин тече от днес, а за засегнатото лице- от узнаването.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.

3

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4