Решение № 314 от 27.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пазарджик, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20225220200566 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: 112603295, със седалище и адрес на управление: град П., обл.П., улица „Х.Д.“ № ... представлявано от управителя Д.Н.К. против НП № 13-2100101 от 25.01.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 ( хиляда и петстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че контролните органи на ДИТ не били издали постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били дали предписание на жалбоподателя в тази връзка, което представлявало съществено нарушение на закона. Основното възражение се състои в твърдението, че завареното в обекта на жалбоподателя лице Г.М. се намирал в гражданско-правни, а не в трудово-правни отношения с жалбоподателя, за което имало валидно сключен писмен договор, като 1 уговорката между жалбоподателя и Г.М. била за постигане на определен резултат, а не за полагането на личен труд в определено работно време.

В първото по делото съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата. В последното съдебно заседание не се явява, но изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание ДИТ-Пазарджик се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.

Двете страни претендират присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на ... година, в качеството си на работодател, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с Г. Ст. М. с ЕГН: **********, а е сключил граждански договор. Същият бил заварен да работи като общ работник в склад за безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в град Пазарджик, улица „М.В.“ № ..., стопанисван от жалбоподателя.

Нарушението било установено на ... г., при преглед на фирмената документация на дружеството-жалбоподател, когато за завареното да работи лице Г.М. бил представен граждански договор № 2/04.10.2021 год. и след служебна справка в регистър трудови договори било установено, че за него няма сключен трудов договор в писмена форма.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.С.А.- гл. инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на който било издадено атакуваното НП. НП било получено от упълномощено от жалбоподателя лице на 03.02.2022 г. , а жалбата била подадена чрез АНО на 10.02.2022 2 год. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледани по същество, възраженията в жалбата не са основателни.

От показанията на актосъставителя - св.С.А. се установи, че на ... г. била извършена проверка в склад за безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в търговската зона на град П., стопанисван от жалбоподателя.

Поводът за проверката била подадена жалба срещу дружеството – жалбоподател. На място били заварени няколко лица, сред които Г.М., който извършвал обща работа – подготвял палета за транспорт до клиенти. На лицата били предоставени за попълване декларации по чл.402 от КТ. Г.М. собственоръчно написал в декларацията, че работи при жалбоподателя „Г.С.“ ООД, в град П., на улица „М.В.“ № ... като общ работник, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивки - събота и неделя, с трудово възнаграждение 1000 лева. На място Г.М. не споделил пред проверяващите, че има граждански договор с жалбоподателя.

След като заварените да работят лица попълнили декларациите, св.

А. ги взела и изготвила призовка до управителя на дружествотожалбоподател за явяване в ДИТ – Пазарджик на ... г. със задължение да представи относимата документация. Точно тогава за лицето Г.М. бил представен граждански договор № 2/04.10.2021 год., видно от съдържанието на който между първия и жалбоподателя била постигната договорка за подреждане на палета с амбалаж при възнаграждение 5 лева на подредено пале.

Като свидетел по делото по инициатива на съда бе разпитан Г.М., който установи че не е сключвал с жалбоподателя никакъв договор – нито трудов, нито граждански. Работил около седмица, след което напуснал, тъй като не справял с работата. За това време получил възнаграждение.

Уговорката била, ако остане, да получава 1 000 лева твърда заплата. На място имало лице, което контролирало работата.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.А., т.к. тя макар и служебно обвързана с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва нарушение, което не е било извършено. Всъщност, фактът че лицето Г.М., заедно с още няколко лица са били заварени да престират 3 труд в обекта на контрол не е спорен по делото и не се отрича от жалбоподателя. Не е спорно също така, че с това лице не бил сключен трудов договор.

Макар че АНО е приел в НП, че с лицето Г.М. е бил сключен представения на по-късен етап граждански договор /л.13 в АНД 24/22 г. по описа на РС-П./, съдът приема, че този договор е един неистински документ. За да достигне до този извод съдът кредитира изцяло показанията на св.М., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел, доколкото към момента на депозиране на показанията не работи при жалбоподателя от една страна, а от друга – е получил възнаграждение за положения труд и няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което не е било извършено.

Ето защо съдът намира, че гражданският договор е съставен за целите на процеса, с оглед избягване на административнонаказателната отговорност.

Дори хипотетично да се приеме, че гражданският договор действително е бил сключен на посочената дата, то нарушението отново е факт, тъй като самото естество на извършваната работа предполага да бъде извършвана на точно определено място – склада на жалбоподателя, в рамките на определено работно време „от 08:00 до 17:00 часа“, зависимо от продажбата на стоките, с определени почивни дни „събота и неделя“, а както бе посочено вече, възнаграждението е било договорено не за резултат – брой подредени палета, а „фиксирано“ - за извършената работа в рамките на месеца, както недвусмислено е посочил в декларацията св.М. и така както установи в разпита си в съдебното заседание.

При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че уговорката между дружеството-жалбоподател и св. Г.М. за работата му на обекта на контрол, представлява уговорка за предоставяне на работна сила с всички съществени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и възнаграждение. При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.

Както описанието на нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата по делото сочат, че св. Г.М. е престирал труд на ... г. за жалбоподателя, 4 след устна договорка помежду им относно съществените елементи на трудовото правоотношение, без сключен трудов договор в писмена форма. При това положение нарушението е квалифицирано правилно.

Датата на нарушението е посочена съвсем ясно и това е датата, на която лицето е заварено да престира труд, при което не съществува противоречие между датата на нарушението и събраните по делото доказателства.

По горните съображения дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.414, ал.3 от КТ.

Що се касае до възраженията в жалбата за съществено нарушение на закона, тъй като контролните органи на ДИТ не били издали постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били дали предписание на жалбоподателя в тази връзка, то същите са неоснователни.

Издаването на постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение и даването на предписания на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор е една възможност за контролните органи на ДИТ, а не задължение. Това е процедура, която се развива независимо от реализирането на административнонаказателната отговорност.

При определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация, като е наложил същата в минимален размер, явно отчитайки факта, че нарушението е извършено за първи път, доколкото доказателства за противното не се представиха. С така наложената санкция целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Процесуалният представител на ДИТ Пазарджик претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Тази претенция следва да бъде уважена предвид благоприятния изход на делото за АНО.

Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ДИТ Пазарджик възнаграждение в размер на 100 лв.

Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на 5

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи

ДИТ

–

Пазарджик, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По горните съображения, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС – Пазарджик ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДВА

НП № 13-2100101 от 25.01.2022 год. на

Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: 112603295, със седалище и адрес на управление: град П., обл.Пазарджик, улица „Х.Д.“ № ... представлявано от управителя Д.Н.К. на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка чл.62, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: 112603295, със седалище и адрес на управление: град П., обл.Пазарджик, улица „Х.Д.“ № ... представлявано от управителя Д.Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6