Решение № 4111 от 01.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4111 гр. София, 01.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110127112 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу ЕЛ. В. К. с ЕГН: **********, е адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1677,64 лева, от които 1483,18 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия ,ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до изплащане на вземането, 151,32 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 25.02.2020г., както и суми за дялово разпределение 36,37 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането 6.77 лева лихва за периода от 01.05.2017г. до 25.02.2020г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12995/2020 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: *** ИД номер: ***** Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, 1 одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като частично недопустими, алтернативно като неоснователни.

Твърди се, че при действащата нормативна уредба и наведени от ищеца твърдения, че дялово разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение, без да се твърди, че това е вземане принадлежи на ищеца, то следва да се приеме, че в тази част ищецът е предявил чуждо право и искова молба е недопустима.

Твърди се, че не ответницата не е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот, като не е подавал заявление за откриване на партида за имота Въведено е възражение за погасяване на част от вземанията по давност, като се изтъква, че по отношение на тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.

111, б. „в“ ЗЗД.

Твърди се, че ответницата не е изпаднала в забава относно плащането на процесиите вземания за главница за топлинна енергия и поради нищожност на клаузите на чл.33 ал.1 и ал.2 от общите условия на „ФИРМА“ ЕАД.

Отправено е искане да не бъде допускано изготвянето на СТЕ, тъй като не се оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и да не бъде допускано изготвянето на ССЕ, като не се оспорва, че са издадени фактури и същите са осчетоводени.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 10.03.2020 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕЛ. В. К. за сумата от 1483.18 лева- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 151.32 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 25.02.2020г., сумата от 36.37 лева – цена на услуга дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до 04.2019г., ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 6.77 лева - лихва за периода от 01.05.2017г. до 25.02.2020г.

2

С разпореждане от 24.06.2020 г. по ч. гр. д. № 12995/2020 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 33.55 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с които са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен по делото е Договор за продажба на недвижим имот №***, том **, рег. № **, дело №***от 2008 г., с който Б П Д е продала на ЕЛ. В. К. следния свой недвижим имот: апартамент *****

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „**“, бл. **, вх. Г от 10.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 19.09.2002 г. между с „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „****“, бл. ***, вх. *, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „„ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.

Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на ответницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по 3 смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения нотариален акт се установява, че след 2008 г., т.е. в рамките на процесния период ответницата е била собственик на топлоснабдения имот. От качеството на ответницата на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и отвтениците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.