Решение № 206 от 09.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1 от Търговския закон.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 11217/24.03.2026 г., подадена от адв. И. И., действащ в качеството му на пълномощник на „Булгария инвест те де“ ЕООД, против решение № 95/18.03.2026 г., постановено по т.д. № 618/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлена молбата на дружеството за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. По изложените в жалбата съображения жалбоподателят настоява за отмяна на решението, като вместо това да бъде постановено друго, с което молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност бъде уважена. Претендират се сторените по делото разноски.

Жалбата е обявена в Търговския регистър по партидата на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД, в съответствие с чл. 613а ТЗ. В седмодневен 1 срок от обявяването на жалбата, отговор на жалбата не е постъпил.

С подаденото в хода на въззивното производство становище от пълномощника на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД се оспорва подадената жалба. Въззиваемата страна счита, че обосновано първоистанционният съд е приел клаузата за неустойка на нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предварителният договор бил с изкуствено завишена и нереалистична цена и бил създаден, за да генерира изкуствен дълг, който да обоснове договорената неустойка като математически приемливо съотношение. Акцентира върху обстоятелството, че предварителният договор е сключен преди ответното дружество да е придобило собствеността върху имота и че придобИ.ето на имота от ответното дружество е на цена, която е почти три пъти по-ниска от тази, посочена в предварителния договор.

Оспорва се довода на жалбоподателя, че вземането му е установено със сила на пресадено нещо, тъй като срокът за възражения срещу заповедта за изпълнение започва да тече от връчването на заповедта за изпълнение, а връчването на покана за доброволно изпълнение не е достатъчно да се приеме, че е налице връчване и на заповедта. Настоява се първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло.

Претендират се сторените по делото разноски.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба, подадена от „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, ЕИК 147039790, с която е отправено искане за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД, ЕИК 203586054. Молителят е изложил твърдение, че е кредитор на ответника „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД, спрямо когото има изискуемо неиздължено парично вземане в размер на 300 000 лв., произтичащо от търговска сделка Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2022 г. и сключена към него Спогодба от 01.03.2023 г. и издаден за обезпечаването на изпълнението й Запис на заповед от 01.03.2023 г. Въз основа на записа на заповед била издадена Заповед № 470/19.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 614/2024 г. на РС – Пловдив. Заповедта за изпълнение влязла в сила на 26.02.2024 г. Молителят имал и парично вземане в размер на 100 353,49 лв., представляващо обезщетение за забава върху горната сума за периода 02.05.2023 г. /датата, следваща падежа/ до 15.10.2025 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изп.д. № 64/2024 г. по описа на ЧСИ Д.М. с район на действие ОС - Пловдив, по което на 25.01.2024 г. на длъжника била 2 връчена покана за доброволно изпълнение. Впоследствие било образувано изп.д. № 88/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие СГС.

Длъжникът не погасил каквато и да е част от задълженията си по изпълнителните дела повече от 6 месеца /почти две години/, поради което била налице била презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ – същият бил неплатежоспособен търговец, тъй като не е изпълнил изискуемо, ликвидно и безспорно вземане, произтичащо от търговска сделка. Началната дата на неплатежоспособността била 02.05.2023 г. – датата, следваща падежа на задължението по спогодбата и записа на заповед. Молителят твърди, че е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като длъжникът не е заявил за обявяване ГФО в ТР за последните три години - последното Заявление обр. Г3 било подадено на 09.03.2020 г. под № 2020030916195.

Търговската му дейност била преустановена. Освен това ответникът е изпаднал и в свръхзадълженост. Не разполагал с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията му. Състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост били трайни и необратими. Продължаването на дейността генерирало постоянни разходи - за осигуровки и данъци, както и разноски по изпълнителни дела, които намалявали масата на несъстоятелността, респ. увреждали интересите на кредиторите. Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което, освен да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, и да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността на предприятието му. Представя доказателства. Претендира разноски.

Молбата е процесуално допустима. Същата е с правно основание чл.

625, вр. чл. 607а, ал. 1 и ал. 2, чл. 608, чл. 630, ал. 2 ТЗ.

Ответникът „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е оспорил молбата. Възразил е, че сделките, описани в молбата, не са му били известни и ги оспорва като нищожни с оглед липсата на воля. Възразява също така, че вземането от 300 000 лв. не е установено със сила на пресъдено нещо, тъй като Заповедта за изпълнение не е влязла в сила - не е била връчена на длъжника.

Освен това поддържа довод, че в заповедното производство не се формира сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила, доколкото не се касаело за същинско състезателно производство. Излага твърдение, че притежава имущество - недвижим имот с висока пазарна стойност, която е достатъчна за удовлетворяване на претендираното от молителя вземане и няма други кредитори. Настоява за отхвърляне на молбата и присъждане на направените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство съдебно решение № 95/18.03.2026 г., с което е отхвърлил 3 молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност. За да постанови съдебния акт в този смисъл, ОС – Пловдив е приел на първо място, че не е установено твърдението на молителя, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като не били ангажирани доказателства, че е връчена на молителя, а освен това се ангажирали доказателства от ответника, че срещу нея е постъпило възражение. От друга страна е приел, че молителят не се легитимира като кредитор по валидна търговска сделка, тъй като записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, обезпечава вземане на молителя за неустойка по предварителен договор, а клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е до такава степен прекомерна, че е несъответстваща с предвидената в закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. И тъй като спогодбата от 01.03.2023 год. е сключена на база недействителна клауза за неустойка, въз основа на която е издаден процесния запис на заповед, то правните сделки са нищожни и не легитимират молителя като кредитор на ответника.

Въззивният съд разгледа събраните доказателства и намери за установено следното:

Процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност е представянето на доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК. В случая тази предпоставка е налице – представени са доказателства за уведомяване на НАП за намерението на молителя да подаде молба за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, което е сторено на 10.10.2025 год., преди сезирането на съда.

Ответникът е надлежно пасивно процесуално легитимиран по подадената молба да бъде установено състоянието му на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Според чл. 607а, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Ответникът по молбата, като дружество с ограничена отговорност, има качеството търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и по отношение на него е допустимо да се установява състояние на неплатежоспособност. Според чл. 607а, ал. 2 ТЗ, освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на ООД, АД или КДА. Доколкото ответникът е капиталово търговско дружество – ЕООД, то е сред изрично посочените в посочената норма субекти на търговското право и по отношение на него е допустимо да се преценява и състояние на свръхзадълженост.

При първоначалната си регистрация през 2015 год. „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е бил със седалище в гр. Несебър, а впоследствие и в гр. Бургас, но считано от 2023 год. е със седалище гр.

Пловдив. Така, седалището му в района на ОС - Пловдив е регистрирано 4 повече от шест месеца преди подаването на молбата, което обосновава местната компетентност на сезирания първоинстанционен съд да разгледа и да се произнесе по молбата, съобразно чл. 613 ТЗ.

„БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е учредено през м. юни 2015 год. като дружество с ограничена отговорност от двама съдружници физически лица, а именно Д.А.В. и Д.А.В., при паритетно участие на съдружниците в капитала. Капиталът на дружеството е 2 лв. /понастоящем автоматично превалутиран в 1,02 евро/, разпределен в два дяла от по 1 лв. и не е променян от учредяването. На 06.07.2023 год. в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дела, притежаван от Д.А.В., на другия съдружник – Д.А.В. и преобразуване на дружеството в ЕООД. Вписването е направено въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, сключен на 19.05.2023 год. Така, към момента „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е Д.А.В., която е и управител на дружеството. Тя е единствен управител на дружеството, който го и представлява, от момента на учредяването му. По партидата на дружеството са обявени годишните финансови отчети на дружеството за 2015 и 2016 год., а за 2017 и 2018 год. са обявени декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за липса на дейност. На 09.03.2020 год. е било подадено заявление ГЗ за обявяване на декларация за липса на дейност през 2019 год., но поради липса на приложена декларация по заявлението и неизпълнение на указанията за представянето й, е постановен отказ. За следващите календарни години не са обявявани нито ГФО, нито декларации.

Такива не са подавани дори след регистрацията на дружеството по реда на ЗДДС.

На първо място, обект на анализ са доказателствата за това дали лицето, подало молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, има качество н а кредитор на длъжника по търговска сделка съгласно чл. 625 ТЗ. Само носителите на парични изискуеми вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ са легитимирани да искат открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на своя длъжник.

Във връзка с възраженията на ответника за недопустимост на молбата, поддържани в първоинстанционното производство, следва да се акцентира, че въпросът дали молител, който твърди, че е кредитор с вземане по чл. 608, ал. 1 ТЗ, действително притежава подобно вземане, е въпрос за принадлежността на материалното право и може да намери отговор при разрешаването на спора по същество, а не предварително, в процедурата по преценка на допустимостта на молбата. И това е така, тъй като принадлежността на вземането е въпрос на надлежната активна материално-правна легитимация, а 5 не на процесуална легитимация, която единствено е относима към допустимостта на молбата. Ако не установи качеството си на кредитор, молбата на молителя за открИ.е на производство по несъстоятелност би била по същество неоснователна, а не недопустима. Наред с това, както е отбелязал първоинстанционният съд, безспорността на вземането на кредитора не е предпоставка за открИ.е на производство по несъстоятелност. Паричното вземане, произтичащо от търговска сделка, трябва само да е изискуемо. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, за да е активно легитимиран кредиторът, подал молбата по чл. 625 ТЗ.