Решение № 875 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330108520 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Г., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Моят Кредит” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на заемател, и ответното дружество, като заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 800 лева, при договорена възнаградителна лихва в размер на 57,44 лева или 40,64 % и ГПР в размер на 45,69 лева. В договора било предвидено задължение на заемателя за обезпечаване на кредита с банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, поради неизпълнение на което била начислена неустойка в размер на 290,72 лева. Дължимите по договора суми следвало да бъдат върнати на 8 двуседмични вноски в размер на 143,52 лева за периода от 07.06.2022 г. до 13.09.2022 г. Излагат се доводи за 1 недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Поддържа се, че уговорената неустойка водела до скрито оскъпяване на кредита, защото при нейното включване към ГПК, същият надвишавал 50 %. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславяло нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че изискуемото съобразно договора обезпечение следвало да отговаря на множество на практика неизпълними условия, като липсвала яснота относно вредите от непредставяне на обезпечение, които неустойката следвало да компенсира. Изтъква се, че клаузата за неустойка била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 33 ЗПК/ и протИ.речала на материалния закон /чл. 71 ЗЗД/. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Моят Кредит” ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Признава се наличието на облигационно правоотношение между страните по сключен договор за заем № ***** г. Възразява се срещу твърденията за нищожност на договора поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, като се сочи, че ГПР е посочен в процентно съотношение по ясен и недвусмислен начин с включване на всички разходи по кредита. Изтъква се, че задължението за заплащане на неустойка не било включено в ГПР, доколкото към момента на сключване на договора не е съществувало, а и не следвало да се включва съобразно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Поддържа се, че при неправилно посочен ГПК следвало да се приложи чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не да се обявява целия договор за недействителен на основание чл. 23 ЗПК. Изложени са съображения, че клаузата за неустойка е уговорена в съответствие с принципа за свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД, като размерът й е бил предварително определен от страните. Сочи се, че ищецът е разполагал с време и възможност да се запознае с условията по договора, както и да се освободи от заплащане на неустойката чрез представяне на изискуемото обезпечение. Оспорват се изложените в исковата молба твърения за протИ.речие на неустойката с чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Поради изложеното моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 2

13.11.2024 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 50 лева на 348,16 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Моят Кредит” ЕООД, в качеството на заемодател, и И.

Х. Г., като заемател, е сключен индивидуален договор за заем № 69444 от 23.05.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 409,03 евро /800 лева/ за срок от 16 седмици, която последният следвало да върне на 8 броя погасителни вноски в размер на 54,80 евро /107,18 лева/, при общ размер на плащанията по заема 438,40 евро /857,44 лева/. В договора е отразен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,64 % и годишният процент на разходите в размер на 45,69 %.

В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено задължение на заемателя в тридневен срок от сключване на договора да осигури: действието на трето физическо или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки; надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. Съобразно чл.

12, ал. 3, т. 1.1 от договора поръчителят – физическо лице следва да отговаря кумулативно на следните минимални условия: да бъде дееспособно физическо лице, навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора от 1500 лева на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора, стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Съгласно чл. 12, ал. 3, т.

1.2 минималните условия, на които следва да отговаря поръчителя – юридическо лица, са следните: да бъде търговско юридическо лице съгласно ТЗ и регистрирано съгласно ЗТР, да е с изцяло внесен капитал, да има минимална печалба от 10 000 лева за последните три години съгласно ГФО, да 3 не е обявено в несъстоятелност и/или ликвидация, да няма задължения към държавата и/или общината. В чл. 12, ал. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечени заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 148,64 евро /290,72 лева/.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора се заем, се установява, че ищецът е погасил изцяло задълженията си и е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 1148,16 лева, от която главница – 800 лева, лихва – 57,45 лева и неустойка – 290,71 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнотехническа експертиза с вещо лице М. С., от чието се установява, че шрифтът и размерът, на който е изготвен процесният договор за заем е вид „Calibri” и размер „10,00“ пункта.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на платеното при начална липса на основание, е обусловена от проявлението на следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за кредит, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за кредит е действителен.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

4

1) при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

С оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото 5 заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че текстът в договора за кредит е изпълнен с размер на шрифта „10,00“ пункта. Предвид изложеното е очевидно, че процесният договор не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това обстоятелство само по себе си на основание чл. 22 ЗПК води до заключение за недействителност на договора за заем. Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът за кредит не отговаря на формалното изискване да е съставен в шрифт не по-малък от „12“, то това винаги ще води до извод за неговата недействителност. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на сключения договор.

Наред с изложеното следва да се посочи, че процесният договор за заем страда от допълнителни пороци, налагащи извод за неговата недействителност.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от процесния договор, при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява неустойка в размер на 148,64 евро /290,72 лева/.