Акт от 22.03.2021, Административен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 48

Гр. Сливен, 22.03.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора......................... и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 305 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Староселска череша“ ЕООД, с адрес с. С. с., общ. С., представлявано от У.С.Д.Т. срещу издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Решение № 20/04/1/0/03169/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/3168/17.07.2020 г. В ЧАСТТА, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по заявка за плащане № 20/04/1/0/03169/3/01 от 31.01.2020 г. общо в размер на 17 494,92 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че 2017 г. би трябвало да е първа за нов биологичен ангажимент по Мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020. Със заповед на министъра поради изчерпване на бюджета по мярката била дадена възможност биопроизводителите с изтекъл или прекратен ангажимент по мярка 214 да заявят подпомагане по Мярка 11 под условие, че субсидията ще бъде изплатена, ако има наличен бюджет. Впоследствие станало ясно, че бюджетът е недостатъчен и дружеството не било подпомогнато, без да има вина, че не е одобрено за участие по Мярка 11. През 2018 г. и 2019 г. нямало прием на нови ангажименти по Мярка 11 отново поради недостатъчен бюджет. През 2020 г. по предложение на министъра били прехвърлени 40 млн. евро и жалбоподателят заявил поемане на ангажимент през тази година за участие по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020. Това била годината, в която се оценява проекта и одобрява финансовата помощ по Мярка 4.1 за сключения договор и проекта. Твърди, че през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. не било прекъсвано биопроизводството в пълен размер и за всичките тези години дружеството е получило биосертификат от акредитирана Нидерландска сертифицираща организация, въпреки че не е получавана субсидия по мярка 214 и мярка 11.Изискванията на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. били изпълнени изцяло, а чл. 16 от договора между ДФЗ и „Староселска череша“ ЕООД се отнасял до 2019 г., а не за 2017 г., както се тълкувало в решението, тъй като инвестицията била въведена в експлоатация през 2018 г. От акта не ставало ясно как е определен размерът на санкцията.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява се от надлежно упълномощен адв. Г. М. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като присъди направените по делото разноски. В писмени бележки заявява, че претендира от съда отмяна на оспорения акт в частта, с която е постановен отказ за частично изплащане на финансова помощ.

Като основен мотив за отказа бил посочен неизпълнен ангажимент от дружеството по мярка през 2016 г. по смисъла на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. през кампанията 2012 г. и издаден акт за прекратяване на ангажимента. Позовава се на чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредба № 11/2009 г., указваща, че към прекратяване на ангажимента и възстановяване на 100 % от помощта се пристъпва при неизпълнение изискванията на чл. 24 ал. 2 от наредбата. През 2016 г. приключил петгодишния ангажимент, поради което обосновката в акта в тази насока била нищожна.

Дружеството подавало заявления за подпомагане през всяка година, за която МЗХ допускало прием, а именно: през 2017 г. под условия и през 2020 г., като през 2018 и 2019 г. не се допускал прием на заявления на производители с изтекъл ангажимент, поради недостиг на бюджетни средства. Нарушения в тази насока не били установени по делото. Като правно основание за постановяване на акта административният орган сочел три заповеди на министъра на земеделието, с които е разпоредено да не се приемат заявления за подпомагане/плащане по мярка 11 през кампания 2017 г, без да са изложени в тези актове мотиви. МЗХГ допускало прием под условие за биопроизводители с нов биологичен ангажимент и дружеството кандидатствало за подпомагане, като заявлението било прието в ОбС „Земеделие“ – Сливен.

Жалбоподателят нямал никаква вина, че МЗХГ и ДФЗ не са осигурили финансов ресурс за обезпечаване на многогодишния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Със заповед от 28.02.2020 г. се определяла начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/2009 г. за кампания 2020 г. и дружеството кандидатствало за подпомагане с подадено в ОбС „Земеделие“ – Сливен заявление. Въпреки, че бил налице сключен на 24.02.2017 г. договор между ДФЗ и оспорващия, на последния било отказана част от финансовото му подпомагане за 2017 г., въпреки изпълнение на всички условия по договора от страна на „Староселска череша“ ЕООД. В периода след сключване на договора през 2017 г. и до настоящия момент дружеството изпълнявало всички поети ангажименти и въпреки това му била отказана помощ в размер на 8 747,46 лв. и наложена санкция в същия размер, без да е ясно как се е формирала тази сума. От мотивите в акта не ставало ясно какво е нарушението, като фактическата обстановка била сведена до цитираните на акта за прекратяване на ангажимента за вече минал период. В нормативната уредба и в договора нямало установена клауза, въз основа на която установено и санкционирано нарушение да има негативно действие за целия период на договора или да простира своето действие и за периода на действие на новия договор или за целия, или нов програмен период. Счита, че административният орган е нарушил чл. 48 ал. 1 и чл. 49 ал. 1 т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. С позоваване на тези разпоредби и на чл. 63 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г., счита за неясен произходът и начинът на формиране на сумата от 8 747,46 лв. за наложена корекция, в която връзка обжалваната част от административния акт се явявала немотивирана, изведената фактическа обстановка не кореспондирала с търсения резултат. Моли съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част.

В открито съдебно заседание административният орган – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено в хода на съдебното производство становище заявява, че наличието на сертификати не доказва изискването за получаване на по – висок процент интензитет на финансовата помощ, а именно 65%, вместо 50 %.

Следвало да се прави разлика между поет и изпълняван агроекологичен ангажимент между страните, а не че по принцип насажденията са биологични и подлежат на сертификация. От писмените доказателства по делото се установявало, че към момента на подаване на заявката и постановяване на отказа такъв поет ангажимент липсва, доколкото е прекратен по силата на представени съдебни актове, а не е поеман нов, без значение какви са причините за това. Представената по делото застрахователна полица също не обуславяла изпълнението на нормативните и договорни изисквания, посочени в оспорения акт и обуславящи изплащането на финансова помощ със завишен интензитет от 65 %. Прави се разяснение за начина на формиране на сумите в акта. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващото дружество „Староселска череша“ ЕООД било регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в ИСАК. По подадено заявление за подпомагане за кампания 2012 г. по схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани, включително и по мярка 214 „Агроекологични плащания“, дружеството било одобрено за участие по мярката, с поет 5 – годишен ангажимент.

При подаване на заявлението за плащане за 2016 г. (последната година от ангажимента) и извършена проверка било констатирано, че не са декларирани същите площи и с Уведомително писмо изх. № 01-2600/260#9 от 09.08.2017 г. ДФ „Земеделие“ отказал финансова помощ и прекратил агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. Този административен акт влязъл в сила след съдебно обжалване. На 24.02.2017 г. между настоящия оспорващ и ДФЗ бил сключен Договор № 20/04/1/0/03169 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР с предмет на договора предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект № 20/04/1/0/03169 „Презасаждане на съществуваща черешова градина, закупуване на земеделска техника и машини“. Според чл. 3 ал. 1 от този договор, първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените документи е 37 905,50 лв. и представлява до 65 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проекта. Според табл. 1а, неразделна част от договора (л. 439), размерът на разходите, за които се кандидатства, възлиза на 88 645,49 лв., одобрените за финансиране разходи са в размер на 58 316,16 лв., а размерът на одобрената субсидия е 37 905,50 лв., като в табл. 1 са описани одобрените разходи, в т.ч. авансово и междинно плащане. На 31.01.2020 г. „Староселска череша“ ЕООД подало Заявка за плащане № 20/04/1/0/03169/3/01. Във връзка със същата Директорът на Дирекция „ДПМРСР“ при ДФ „Земеделие“ съставил Докладна записка, адресирана до директора на Дирекция „Оторизация на плащанията“. Съгласно същата, за първата година от бизнес плана бенефициентът следва да поддържа заложената в табл. 4.1 площ по видове култури, а именно: 87,5 дка череши и 46.9 дка пшеница, като в чл. 16 е заложена цялата площ, тъй като след първата година се увеличава площта на люцерната до 71,2 дка. Според Докладна записка на Директора на Дирекция „ОППМРСР“, представените към заявката документи удостоверявали, че за 2019 г. контролираните площи и култури са: домати – 1,08 ха, череши – 8,60 ха, череши – 0,77 ха, люцерна – 2,72 ха и люцерна – 2,04 ха; от друга страна съгласно табл. 4.1 според одобрения бизнес план са заложени: за първата година – череши – 87,5 дка и пшеница – 46,9 дка, от втора до десета година: череши – 87,5 дка и люцерна – 71,2 дка; към датата на подаване на заявката за плащане е изминала първата година (2019), считано от въвеждане в експлоатация на инвестицията и е започнала втора година от изпълнение на бизнес плана съгласно одобрения проект.

По подадената заявка, на 17.07.2020 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ постановил Решение № 20/04/1/0/03169/3/01/03/01, с което по описания по – горе договор одобрил изплащането на финансова помощ в размер на 20 410,58 лв. за подробно описани активи и отказал частично изплащането на финансовата помощ по същата заявка общо в размер на 17 494,92 лв. Актът бил връчен на неговия адресат „Староселска череша“ ЕООД на 31.07.2020 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 14.08.2020 г.

Към доказателствата са приобщени

Заповед № РД09-160/28.02.2017 г., Заповед № РД09-278/31.03.2017 г. и Заповед № РД09-361/13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С първата от тях е определен 01.03.2017 г. за начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/2009 г., като е разпоредено през кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20 ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ и чл. 17 ал. 4 от Наредба

№ 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. С втората заповед са въведени изключения за дейностите по направления „Традиционни практики за сезонна паша“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, както и ангажименти по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС чрез паша“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 до размера на декларираните площи за кампания 2016 по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 214 „Агроекология и климат“; през кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане/плащане по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които се разширяват ангажименти по реда на чл. 20 ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ и чл. 17 ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. С третата заповед е допълнена втората такава, като е разпоредено през кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент с изключение на заявления за подпомагане от биологични производители за дейностите от направленията по подмярка „Плащания за поддържане на биологично земеделие“; Заявяване на постоянно затревени площи в тези заявления се допуска само от земеделски стопани, които заявяват за подпомагане животни за дейности от направление „Биологично животновъдство“;