Определение № 15587 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15587 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Мария Г. Шейтанова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504243 по описа за 2026 година

Производство по е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с входящ номер 104951/02.04.2026 г., която е подадена от ищеца Е. Д. М., с ЕГН **********, чрез назначения му по допусната правна помощ – адвокат Ю.. Предмет на обжалване е определение № 11456 от 23.03.2026 г. на Софийски районен съд, 88 с-в, постановено по гр.д. № 18091/2024 г., с което е върната, като недопустима искова молба с вх. № 105419/29.03.2024 г. на Е. Д.

М. срещу Н.Ц.Г., а производството по делото е прекратено.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение, като се сочи, че мотивите на СРС да приеме недопустимост на инициираната искова защита са погрешни, защото ищецът не цели да установи, че ответника – Г. е извършил престъпление, а че същия е извършил деликт. Подчертава се, че претенцията на ищеца е да получи присъждане на парично обезщетение от ответника за понесени от ищеца неимуществени вреди, а не да се установява престъпление по гражданско-правен ред. Предвид това се иска от СГС да отмени обжалваното определение, с което е постановено връщане на подадената от ищеца искова молба, а производството по делото е прекратено, като делото се върне на СРС за продължаване на действията по разглеждане на претенцията на Е. М..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от 29.03.2024 г. на Е. Д. М. срещу Н.Ц.Г., като с нея е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника – Г. да му заплати сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-душевни болки и страдания състоящи се в безпокойство, безпомощност, страх и ужас, което е станало в резултат от неправомерното деяние на ответника, извършено в качеството му на разпитан свидетел по реда на чл. 223 НПК в рамките на н.ч.д. № 1599/2013 г. образувано пред Специализирания наказателен съд, по време на който разпит – ответника е заявил пред съдия неверни данни със съдържание : „Е. Д. М. заплаши с 1 автомат Калашников охранителя, инкасатора, а аз му дръпнах чантата, чувала с парите“.

В обжалваното определение СРС е приел да е сезиран с недопустим иск по съображения, че облигационната претенция на ищеца за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за твърдяното престъпление е обусловена от установяване на престъпно обстоятелство по надлежен ред – с присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито факти не се твърдят от ищеца да са се осъществили, в това число не се доказват чрез ангажиране на надлежни доказателства. СРС е формирал извод, че липсата на очертаната предпоставка /надлежно установяване на престъпния характер на посоченото деяние/ влияе върху допустимостта на предявения за разглеждане иск, като с оглед на това е приложена санкцията на чл. 130 ГПК – исковата молба е върната, а производството по делото прекратено.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за правилно :

Според формулираните от ищеца-М. обстоятелствена част и петитум на исковата молба, вкл. и с две молби-уточнения от 22.04.2025 г. и 24.11.2025 г. подадени от назначения по правна помощ адвокат – Ю. изрично предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че ответника – Г., в качеството си на свидетел е дал неверни показания в проведен му разпит пред съдия на датата – 18.12.2013 г. в пределите на конкретно частно наказателно дело. Даването на показания, в които лице в качеството му на свидетел твърди неистина пред съд или пред друг надлежен орган на властта /чл. 290 НК/ е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т.е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл. 290 от НК. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респективно споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.5 от ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно - наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В случая от ищеца не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. Трябва да се изтъкне, че такова престъпно обстоятелство не може да се установява инцидентно при разглеждането на деликтен иск по гражданскопроцесуален ред, защото цялото вредоносно деяние покрива състава по чл. 290 НК. В случая липсва проведено наказателно производство срещу ответника – Г., поради което е недопустимо в настоящото гражданско производство да се установява твърдяното вредоносно деяние, покриващо изцяло признаците на престъпление по чл. 290 НК. Претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на даване на конкретни свидетелски показания пред съдия и приобщаването им за доказателствен материал по делото. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявения иск е недопустим - в този смисъл е преобладаващата понастоящем съдебна практика - напр. определение №129/21.03.2019г. по ч.гр.д.

№933/19г., ВКС, III гр.о., определение №181/08.05.2020г. по ч.гр.д.№1089/19г., ВКС, III гр.о., определение №193/28.05.2020г. по ч.гр.д.№1103/20г., ВКС, III гр.о., определение №362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2507/20г., ВКС, IV гр.о., определение №106/07.06.2022г. по ч.гр.д.№1634/22г., ВКС, II гр.о., определение №126/30.06.2022г. по ч.гр.д.

2

№2168/22г., ВКС, II гр.о., определение №367/23.09.2022г. по ч.гр.д.№2935/22г., ВКС, III гр.о. и др. Има практика и според която исковете са разгледани по същество - напр. определение №50/16.01.2017г. по гр.д.№3054/16г., ВКС, IV гр.о. и определение №682/16.10.2019г. по гр.д.№1973/19г. ВКС, III гр.о., като Софийски градски съд споделя по-новата и преобладаваща практика на ВКС.

По изложените съображения съдът приема, че предявения за разглеждане от Е.

М. осъдителен иск е недопустим, поради което производството по него подлежи на прекратяване. Постановеното в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 104951/02.04.2026 г. подадена от ищеца - Е. Д. М., с ЕГН **********, чрез назначения му по допусната правна помощ – адвокат Ю. срещу определение № 11456 от 23.03.2026 г. на Софийски районен съд, 88 с-в, постановено по гр.д. № 18091/2024 г., с което е върната, като недопустима искова молба с вх. № 105419/29.03.2024 г. на Е. Д. М. срещу Н.Ц.Г., а производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис, чрез адвокат – Ю..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3