Решение № 2923 от 07.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Варна, 07.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЕЛЕНА НИКОЛОВА при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4837 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на допускане.

Производството е образувано по предявен от ищеца М.В. К., ЕГН ********** срещу ответника К.Т.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ

№ 40, съставляващ самостоятелен обект - жилище, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на АГКК, с адм. Адрес: гр. В., на 1 ниво, с площ от 105.50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при граници на самостоятелния обект обекти с идентификатори: на същия етаж- ***, под обекта-10135. 2559. 112.3.10, над обекта-***, а съгласно документи за собственост: изток-зелени площи, юг - жилища от ул. „ХХХХ” ХХ, горе-апартамент 43, долу-апартамент 37, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 40 с площ 4.08 кв.м, с граници съгласно документ за собственост: изток - изба № 43, запад - избен коридор, север - укритие, юг— избен коридор, горе - жилища, както и припадащите се 1.2056% ид. части от общите части на сградата, съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ ***, целия с площ от 3668 кв.м при граници на поземления имот: ПИ ***, ***, *** и ***, придобит при равни квоти за съделителите сългасно нот.акт №7, т.1, рег.№228, дело №6 от 2015 г. на нотариус Павлина Симеонова, рег.№335 от регистъра на НК.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт рег.№228, т.1,

№7 от

21.01.2015 г. на нотариус рег.№335, вписан в

СВ с вх.рег.№1091, акт

183, т.4 от

21.01.2015 г. и се притежава при равни части в индивидуална собственост, тъй като и двамата не са имали сключени бракове.

Към датата на договора те са били във фактическо съжителство.

През 2016 г. ответникът е лишил ищцата от достъп до имота и оттогава го използва изцяло лично или чрез отдаване под наем на трети лица.

Към момента имотът се ползва от наематели на ответника.

Ответникът отказва доброволното прекратяване на съсобствеността.

Тъй като ищцата е лишена от възможността да ползва имота, претендира от ответника заплащане на

350 лв. месечно срещу ползването на имота в размер на средния пазарен наем до окончателото извършване на делбата.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Последният оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на истината. Заявява, че с ищцата М.К. са започнали връзка през

2007 г., като първоначално заживяли в жилище на ответника, находящо се в кв.

„ХХХХ”. Към края на

2008 г. се преместили в жилище, собственост на нейните родители, представляващо етаж от къща.

Твърди, че няколко години по-късно със собствени средства направил много сериозен ремонт, за да могат да живеят там заедно с децата.

През ноември

2009 г. се родило първото им дете

Р., а през

2012 г. второто им дете

В.

Твърди, че ищцата през целия този период не е работила, като до януари

2015 г. ищецът изцяло издържал нея и децата.

Твърди, че през периода

1999 г. - 2007 г. работил в круизна компания, където бил много добре заплатен и успял да спести значителни средства в долари, които се равнявали на около

300 000 лева.

През 2014 г. решил да инвестира част от тези пари в закупуване на жилище, като искал по

1/4 ид.ч. от закупения имот да бъде записана на двете деца.

Харесал процесното жилище, като продажната цена била

64 000 евро.

Твърди, че малко преди изповядването на сделката ищцата му казала, че децата били много малки и било по-добре имотът да бъде прехвърлен на тяхно име след

3-4 години.

За да е сигурна ищцата, че ответникът ще изпълни обещанието си и да има част за децата му казала, че следва да е вписана тя в нотариалния акт като тяхна майка и гарант на техните дялове.

Твърди, че помежду им била постигната устна уговорка ищцата да прехвърли след около

3-4 години по

1/4 ид.ч. от процесния имот на децата.

Посочва, че при тази договорка и за да бъде ищцата сигурна, че децата ще имат дял от закупувания от него апартамент, ответникът се съгласил да бъде вписана и ищцата в нотариалния акт за

1/2 ид.ч. от закупувания недвижим имот.

Твърди, че и двамата имали ясното съзнание, че закупеният апартамент е заплатен само и единствено със средства на ответника и ищцата няма принос в тях, като и че макар да е обявена за купувач, ищцата е участвала с парични средства в закупуването и не е заплащала половината от продажната цена.

Посочва, че през лятото на

2018 г. отношенията между страните се развалили и ищцата поискала ответникът да напусне жилището, в което живеели.

Твърди, че няколко пъти я помолил да изпълни обещанието си и прехвърли частта си на децата съобразно уговорките им, но тя категорично отказвала.

Прави възражение относно съсобствеността, като счита че придобивната сделка в частта, с която ищцата е придобила

1/2 ид.ч. от имота е привидна и се явява нищожна в тази си част на основание чл.26 ал.2 пр. последно от

ЗЗД.

Оспорва твърдението на ищцата, че от

2016 г. я е лишил от достъп до имота, като твърди, че ищцата е получавала наема при отдаване на имота на трети лица.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: