Решение № 1530 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110101574 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на В. Г. К., уточнена с молба вх. № 21091/16.03.2026г., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение В. Н. К..

В сезиралата съда молба и уточняващата такава, молителката твърди, че с ответника имат сключен граждански брак от 06.12.2012г. Ответникът работи като моряк на кораб под чужд флаг, като в молбата се твърди, че от няколко години насам при завръщането си в България системно упражнявал психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо молителката. Твърди и за случаи на упражнено спрямо нея физическо насилие, като по нейна молба било образувано гр.д. № 16392/2024г. на РС-Варна, 52-ри състав. След обещания от ответника за промяна на поведението му, В.

К. оттеглила молбата за защита и производството по горното дело било прекратено.

Твърди, че на 25.02.2026г., при завръщането си от рейс, ответникът видимо бил употребил алкохол, оставил багажа си и отново излязъл от дома им. Около 18ч. на същия ден В. К. се прибрал и започнал да я нарича с обидни думи: „Ти си никоя, виж се без мен си нищо“, „Курво, боклук, ще слушаш какво ти говоря и ще правиш каквото ти кажа“. К. се помъчила да отиде в другата стая, но съпругът й я задържал в помещението, за да слуша против волята й той какво говори.

На 27.02.2026г. вечерта ситуацията се повторила. Ответникът отново я обиждал, 1 заявявайки й „Ти си никоя без мен, ако не съм аз с тези две ремаркета ще умреш от глад“, „Курва, боклук, мърша, ще слушаш какво ти говоря и ще правиш каквото ти кажа“. В стремежа си да избегне ескалиране на ситуацията, молителката решила да отиде в другата стая, на което освен с вербална агресия и обидни думи, ответникът К. реагирал и с физическа такава, а именно: ударил й плесница по бузата.

На следващия ден - 28.02.2026г., ответникът отново бил употребил алкохол и отново бил агресивен, като малко по-късно молителката получила обаждане от полицията с информация, че В. е участвал в ПТП – ударил е друг автомобил и е избягал, след което е открит в дома на баща му. Твърди се, че след случилото се молителката изпитала страх от държанието на ответника, вследствие на което взела децата и заедно с тях избягала в дома на сестра си. Около 22ч. ответникът звъннал на голямото им дете, като при разговора видимо бил пиян и фъфлел. На следващия ден молителката и децата се прибрали в дома си и от съседи научили, че вечерта, при опит да влезе във входа, ответникът видимо е бил пиян и е легнал на стълбите. На 01.03.2026г. молителката подала сигнал във Второ РУ при ОД на МВР-Варна с молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие.

С оглед горното сезира съда с искане за постановяване на мерки за защита В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли за нейното уважаване.

Ответникът В. Н. К. не оспорва, че на соченитеот молителката дати е имал твърдяното поведение, но оспорва, то да е предизвикало у молителката страх и в този смисъл, моли последното да бъде съобразено при определяне на мерките за защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 17 от делото удостоверение за сключен граждански брак, че В. Н. К. и В. Г. К. са в брак от 06.12.2012г.

В подкрепа на молбата е представена декларация от В. Г. К., съдържаща подробно описание на поведението на ответника на 25-ти, 27-ми и 28-ми февруари 2026г., а и между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е имал твърдяното поведение, а именно: на 25.02.2026г. след употреба на алкохол е отправил следните думи към нея: „Ти си никоя, виж се без мен си нищо“, „Курво, боклук, ще слушаш какво ти говоря и ще правиш каквото ти кажа“, като принудително я задържал в помещението в което се намира; на 27.02.2026г. отново заявил: „Ти си никоя без мен, ако не съм аз с тези две ремаркета ще умреш от глад“, наричайки я „Курва, боклук, мърша, ще слушаш какво ти говоря и ще правиш каквото ти кажа“, и отново я задържал в помещението в което се намира, като и ударил плесница по бузата.

Представена по делото е и заповед за незабавна защита № 254/30.12.2024г., 2 издадена по гр.д. № 16392/2024г., по описа на ВРС, 52-ри състав, с която на ответника са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, като видно от служебно изготвения препис от определение № 181/08.01.2025г., производството по горното дело е било прекратено поради оттегляне на молбата.

Като доказателство по делото е прието и постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1728/2024г. по описа на 02 РУ-Варна, вх. № 19255/2024г. по описа на ВРП. Последното е образувано за това, че на 26.12.2024г., в гр. Варна, е била причинена телесна повреда – душене и удар с шамар на В. Г. К. при условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК. В хода на разследването в постановлението е посочено, че е установена следната фактическа обстановка: На 22.12.2024г. В. К. се прибрал от плаване в дома си. Според К., от деня на прибирането си той употребявал непрекъснато алкохол и не изтрезнявал. На 26.12.2024г. около 10:30ч. К. била в дома си заедно с двете им деца, когато съпругът й се прибрал, подкрепян от техен съсед. Последният я уведомил, че е намерил съпруга й на стълбите в тежко пияно състояние и му е помогнал да се изправи, за да го придружи до дома му. След като В. К. влязъл в апартамента, започнал да псува и обижда К., наричайки я „курва, мърша" и други подобни. Св. К. му заявила, че повече не може да го търпи и ще го изгони от апартамента, тъй като бил нейна собственост.

К. започнал да буйства и да хвърля предмети. В един момент, по показания на К., той се приближил до нея и я стиснал за гърлото, като започнал да я души, но тя се освободила от хвата му. Той и ударил и една плесница по лицето. През това време двете им деца Симона и Ния се намирали в съседна стая и не станали свидетели на случилото се, но явно възприели шумове, поради което Ния /15 г./ дошла при тя и им казала да прекратят скандала. Св. К. отишла в детската стая при дъщерите си и се обадила на тел. 112. К. е заявила, че много пъти пре: годините е била обиждана от съпруга си, но до момента не е ставала жертва физическа агресия. На 22.01.2025г. К. се явила повторно във Второ РУ-Варна и депозирала показания, че реално не е била душена от съпруга си, така както е посочила в първоначалните си показания, а той единствено бил поставил ръката си на гърдите и близо до шията, с цел да се предпази от нея, тъй като по време на скандала между тях тя ръкомахала бурно и се приближавала до него.. След като се успокоила, тя осъзнала, че действието било не с цел да я души, а дая спре. Първоначално заявила друго, тъй като била афектирана. Тя заявява, че няма никакви претенции към съпруга си, като случилото се на 26.12.2024 г. било един нормален семеен скандал, като и тя имала вина за него, тъй като с поведението си го провокирала и обиждала. Двамата действали емоционално и прибързано.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал справки за съдимост на страните, като от същите се установява, че В. К. е осъждан два пъти за деяния по чл. 343Б ал. 1. от НК, осъществени 06.03.2013г. и 09.06.2019г. От 3 изисканата справка от УМБАЛ „Св. Марина"-Варна е видно, че за периода 30.09.2023 01.10.2023г. В. К. е бил настанен за лечение Психиатрична клиника с диагноза „Разстройство в адаптацията".

Ангажирани в хода на производството са и гласни доказателства, чрез разпит на водените от молителката свидетели – К. Г. А. (сестра на молителката) и Л.П.С..

Свидетелката А. сочи, че като се напие, ответникът става изключително лош човек, агресивен, в резултат на което сестра й е под постоянен стрес, трепери, страхува се. От показанията на свидетелката С. се установява, че поведението на ответника, изразяващо се в отправяни обиди, тормоз, непрекъснати телефонни обаждания, се отразява негативно на психоемоционалното състояние на молителката, която е под постоянен стрес.

Изслушани са и обясненията на молителката, която заявява, че се страхува от съпруга си в моментите, в които той е употребил алкохол. Излага, че когато не е употребил алкохол, ответникът е прекрасен съпруг и баща. След издаване на заповедта за незабавна защита е допускала ответника в жилището, при условие, че не е употребил алкохол.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената в чл. 3, т. 2 от Закона възможност и предвид установения факт, че страните са съпрузи от 2012г. Също така, основана на твърдения за осъществявано по отношение на молителката психическо насилие на 25-ти февруари и 27-ми февруари 2026г., а на последната дата и физическо такова, съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН фирми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо В. Г. К. и изразяващо се в нанесена й плесница по лицето на 27-ми февруари 2025г., принудителното й задържане в едно помещение с ответника – на 25-ти и 27-ми февруари 2025г., отправени обидни думи „ти си никоя“, „без мен си нищо“, „курво“, „боклук“, „мърша“. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация за осъщественото спрямо същата домашно насилие.

Последната съставлява доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.

2, т. 3 ЗЗДН и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на декларацията (аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН). Нещо повече, ответникът не отрича, че е имал твърдяното поведение на процесните дати.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от 4 постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на А. следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН мерки, а именно задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, като му се забрани да приближава на по-малко от 100м. В.

Г. К. и жилището й. Съобразявайки извършените от ответника действия, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде наложени за шест месеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 12.78 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА В. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., телефон ********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на В. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., телефон ******, да приближава на по-малко от по-малко от 100м. В. Г. К., ЕГН **********, както и жилището, което обитава: гр. В., за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 17.03.2026г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, от гр. В. телефон *******, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, от гр. В., сумата от 400.00 евро (четиристотин евро), представлява направени в производството пред Районен съд – Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.