Решение № 1048 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. ***, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110218271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано е по жалба на Б. Д. И. с адрес: гр.***, ул.,,***, с ЕГН: ********** упълномощен защитник срещу Наказателно постановление № 9725/26.11.2025г., издадено от Началник на отдел ,,Контрол по РПМ”, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция ,,Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер 3 000 лева (1 533,88 евро) за извършено нарушение по чл.139,ал.1,т.2 от Закон за движението пътищата във вр. с чл.7,ал.1,т.5,б. ,,в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че е било издадено от некомпетентен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят- Б. Д. И. - редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощника на жалбоподателя се иска отмяна, поради непропорционалност на санкцията.Претендират се разноски.

Административно – наказващият орган – Началник на отдел ,,Контрол по РПМ”, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция ,,Пътна инфраструктура” редовно призован, не се явява. Представлява се от ,пълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да постанови решение, с което да я уважи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на защитника на жалбоподателя.

1

Съдът, като взе предвид становището на страните и извърши служебна проверка намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2025г. в 12:48 ч. при извършена проверка на път II-18,км.24, на отбивна площадка в посока с.Чепинци-с.Казичене на МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ***, модел ФМ 84 Р с рег.№ СВ ***, собственост на ,,***“ ЕООД с водач Б. Д. И., от страна на инспектор М. Н. и Е. С., било установено превозване на асфалт,видно от бележка № 5993/30.10.2025г.

При измерено разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на оста е 31,415 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7,ал.1, т.5,б.,,в” от Наредбата като превишаването е с 12,415 тона.

Измерването било направено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118829 и ролетка №1303/ 18/ 5м. Установено е, че управляваното моторно превозно средство е било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и тежки ППС. Тази информация е довела до извода, че има нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1,т.5,б.в от Наредба 11 като са приложени като доказателствени средства талон част II и кантарна бележка №5993.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Б. И., който го подписал без възражение. Въз основа на съставения АУАН, на 26.11.2025 г.

Началник на отдел ,,Контрол по РПМ”, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция ,,Пътна инфраструктура”, издал и процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: заповеди за компетентност, Заявление за проверка № 000029-18740 за везна № DFW-KR №118829, сертификат за одобрен тип везни тип DFW, сертификат за съответствие за ролетка, Акт за установяване на административно нарушение №0011063, кантарна бележка №5993.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Е. като ги намира за обективни и логични, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си, като същите са израз на непосредствените възприятия на свидетелите по случая. В разпитите си и двамата признават, че са били очевидци на нарушението, тъй като са участвали при извършването на проверката и измерването на осите на управляваното от жалбоподателя МПС.

Показанията им се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност онези, доказващи преминат технически 2 преглед на електронна мобилна везна за измерване на маса.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган са описали всички факти, свързани с административното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган, видно от Заповед № РД-11-1278 от 10.10.2025г. Изложените възражения в жалбата относно липсата на компетентност от страна на административно наказващият орган, са неправилни, тъй като съдебната практика е категорична, че с промяната на чл.189,ал.12 и чл.189е от Закона за движение по пътищата, председателят на управителния съвет Агенция,, Пътна инфраструктура” вече е изрично оправомощен орган и може законосъобразно да издава наказателни постановления за нарушения, свързани с превишена маса, осово натоварване и габарити (в този смисъл е Решение № 7391 от 23.02.2026 г. по адм. д. № 13351/2025г. по описа на Административен съд – *** град).

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбоподателят Б. Д. И. е извършил административно нарушение по чл.139,ал.1,т.2 от Закон за движението пътищата във вр. с чл.7,ал.1,т.5,б. ,,в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено посредством действие. В разпоредбата на чл.7,ал.1,т.5,б.,,в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е между 1,3-1,8 е 19 тона. В настоящото производство жалбоподателят Б. И. е управлявал МПС с превишаване от 12, 415 тона. Съобразно Тълкувателно Постановление № 2 по тълк. дело № 5/2023г. на Върховния административен съд и на Общо събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд в случая е налице годен субект на административна отговорност, тъй като водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, 3 извършва нарушение на чл.177, ал.3, т.1, вр. чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Писмените доказателства по делото изключват попадането в която и да е от посочените в постановлението хипотези, обуславящи отпадането на административната отговорност на жалбоподателя.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието и е действал при форма на вина - пряк умисъл.

По отношение на наказанието съдът счита, че административно наказващият орган правилно е наложил предвидената в чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП глоба 3 000 лева и тъй като същата е с точно фиксиран размер, не подлежи на последаща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят Б. Д. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ сумата от 86,92 евро лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9725/ 26.11.2025г., издадено от Началник на отдел ,,Контрол по РПМ”, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция ,,Пътна инфраструктура”, с което на Б. Д. И. с адрес: гр. ***, ул.,,***, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер 3 000 лева (1 533,88 евро) за извършено административно нарушение по чл.139,ал.1,т.2 от Закон за движението пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. ,,в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Б. Д. И. да заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ сумата от 86,92 евро лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АССГ.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5