Решение № 93 от 16.11.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600238 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 1/ 06.06.2022 год. по нох дело № 277/2020 г., РС – Разград признал подсъдимата Е. С. Х. за виновна в това, че град Лондон, Великобритания, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е използвала заблуждението на К. А. от град Лондон, че е необвързана 29 годишна жена, чиито родители са загинали в пътно-транспортно произшествие и няма близки, има нужда от помощ, харесва го и иска да отиде в Лондон, Великобритания и би живяла съвместно с него, но са й необходими пари, с които да преодолее възникващите пречки за нейното пътуване, като с това му причинила имотна вреда в размер на 3 333.76 евро с левова равностойност 6 520.27 лева престъпление по чл. 209, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК я осъдил на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година е шест месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;

3. Сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

1

Със същата присъда съдът признал подсъдимата Х. за невиновна в това, че в посоченото по - горе време и място лично тя е възбудила и поддържала заблуждение у Крие А. за горепосочените обстоятелства и я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимата Е. С. Х. да заплати на К. А. - гражданин на Великобритания, роден на 01.01.1958 год., сумата от 3333.76 евро с левова равностойност 6520.27 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2016 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 3379.68лева, представляваща за разноски по производството.

Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата Е. Х. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 365.20 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Разград да заплати 1227. 55 лева, представляваща разноски на съдебното производство и държавна такса върху уважения граждански иск.

Недоволен, прокурор при РП-Разград протестира присъдата с бланкетен протест като неправилна, както относно преквалификацията на престъплението в такова по чл. 209, ал. 2 от НК, така и относно определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като явно несправедливо.

В допълнително изложение към протеста, след запознаване с мотивите към присъдата, прокурора сочи, че при преценка и анализа на доказателствата първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довело до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, Прокурорът счита, че обвинението против подсъдимата за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин в хода на проведеното съдебно производство.

Прокурорът счита също така, че по делото не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. От въззивната инстанция отново се иска да отмени протестираната присъда и да постанови друга, с която да признае подсъдимата за виновна по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което да й бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК , като бъде индивидуализирано в рамките между две и четири години, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.

Преписи от протеста и от допълните съображения са изпратени на подсъдимата и защитника й.

Писмени възражения против протеста не са постъпили.

С протеста не са направени доказателствени искания.

Протеста се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-Разград. По подобие на допълнителното изложение и в пледоарията си прокурора не излага никакви конкретни съображения в 2 подкрепа на протеста. Протеста се подържа и в частта досежно наказанието, с твърдението, че по делото не са налице никакви доказателства, които да обосноват определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Отново се прави искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на друга, с която да подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което да й бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК Процесуалният представител на гражданският ищец адв. Д. заявява, че се присъединява към протеста. Също счита, че по делото са събрани доказателства от които може да се направи обоснован извод, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, от НК. В този смисъл се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимата адв. С. също иска от въззивната инстанция присъдата да бъде отменена, но и с искане подсъдимата да бъде призната изцяло за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила каквото и да е престъпление по чл. 209 от НК. Защитата твърди, че по делото липсват категорични доказателства за вината на подсъдимата, а обвинението се основава само на предположения. В условията на алтернативност, в случай, че съдът намери подсъдимата за виновна счита, че протеста е неоснователен, включително и относно искането за определяне на наказание на подсъдимата при условията на чл. 54 от НК. Защитата счита, че по делото са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

В лично изявление подсъдимата заявява, че подържа становището на защитника си и няма какво да добави.

В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Е. С. Х. е родена на 17.03.1982 год. в гр. Габрово, обл.Габрово, български гражданин, с начално образование, неомъжена, във фактическо съжителство с Н. Х. А., неосъждана, безработна, живуща в с.Ясеновец, обл.Разград, ул. “***.

През месец май 2016 год. подсъдимата Х. била на 38години. Живеела в село Ясеновец с фактическия й съжителник и двете им деца. Тя била безработна и нямала доходи.

Пострадалият К. А. и към онзи момент и понастоящем живее в Лондон, Кралство Великобритания, английски поданик, от турски произход, с висше образоване, разведен, неосъждан, занимава се със строителство. През 2016 3 год. А. публикувал обяви-реклами в турски и британски вестници във връзка с работа. Впоследствие получил телефонно обаждане с код от Германия.

Обадила му се млада жена, която му заявила, че се казва “Е.“, че живее в Скопие-Македония, че майка и баща й са починали при ПТП, била сама и намерила неговия телефонен номер във вестника. Свидетелят А. бил учуден защо му звъни от немски номер, но тя му обяснила, че преди е била там и още не си е сменила номера. Свидетелят А. ползвал телефонен № ***, на който именно получил обаждането и по който впоследствие продължила комуникацията чрез мобилните приложения “Whats Арр“ и “Virber“.

Впоследствие започнали основно да комуникират чрез приложенията. В последвалите комуникации тя му съобщила, че вече се е върнала в Скопие и го убедила, че е жена на 29 години /несемейна/, като му изпратила и снимка на млада жена. Внушила му също така, че го харесва и иска да отиде в Лондон, Великобритания, където би живяла съвместно с него, но няма пари за това. Изпратила му няколко снимки, наричала го “живот май, душичко, любими, аз много те обичам, ти си добър човек“.

Свидетелят А. и “Е.“ за кратко време прекъснали комуникацията, тъй като А. заминал за Турция на почивка, но след завръщането му през месец октомври същото година отново подновили комуникацията.

В средата на месец октомври 2016 год. “Е.“ му изпратила и преправено в частта за образа й копие на паспорта си с № ***, като тогава той видял, че се казва “Е. Х.“ и е на 28 години. Снимката на паспорта била същата снимка, която му изпратила и на него - на млада жена. Комуникациите между тях продължили и чрез приложението “Вайбър“, а след това започнали да се чуват и по телефона. Телефонният номер от който вече звъняла и дала “Е.“ на свидетеля А. бил македонски /+***/ и бил регистриран на името на Н. А..

Разказвала му, че всеки петък ходи на гроба на родителите си и единствената й близка е една леля, която иска да я омъжи за мъж, който тя не обича.

Казвала на свидетеля А., че ще бъде негова робиня, ако отиде и я спаси. От своя страна, във връзка с тези разговори, той е категоричен, че разговарял с млада жена и гласът е бил младежки, а не на по-възрастна жена.

Междувременно подсъдимата Х., заедно с дъщеря си Ш. Н. Х.а, фактическия й съжителник Н. А. и свидетелите Г. А. и С. А., на 12.10.2016 год. преминали през ГКПП- Калотина и напуснала границите на България, като след това се придвижили към Република Северна Македония. Видно от приложената справка същите са се завърнали в страната едва на 18.11.2016 год. отново през ГКПП-Калотина, пътувайки с лек автомобил Форд с рег. № ***.

Убеден в истинността на казаното от “Е.“, на 21.10.2016 год. свидетелят А. й купил билет, за да пътува тя от Скопие до Лондон през Истанбул. Преди да тръгне обаче, на 20.10.2016 год. жената, представяща се за “Е.“ му поискала първо джобни пари, а след това му казала и че на митницата няма да я пуснат, т.к. не е гражданин на ЕС и трябва да има в себе си 3500 паунда, които той трябва да й изпрати.

В тази връзка, на 20.10.2016 год. .А. изпратил на името на “Е. Х. С.“ 4 последователно 2 парични превода: с MTCN № 712-200-8921 в размер на 1457,52 евро /2 850,66 лева/ и с MTCN № 532-830-7173 в размер на 628,01 евро /1228,28 лева/, които били получени лично от подсъдимата Е. Х. С. съответно на 20.10.2016 год. и на 21.10.2016 год. в офис на “Дружество за туризъм, ресторантьорство и търговия Сласс ДООЕЛ експорт-импорт“, находящ се в гр. Скопие ул.***, офис 3. При получаване на парите, подсъдимата Х. представила истинския си паспорт, който бил пресниман от служителката.

На 24.10.2016 год. свидетелят А. изпратил и съответно подсъдимата Х. получила още един паричен превод с MTCN № 827-269-4551 в размер на 1248,23 евро /2441,33 лева/, в офис на “Дружество за туризъм, ресторантьорство и услуги Сара Компани - УП ДООЕЛ внос- износ-Дебър“, находящ се в гр. Скопие, ул. “***.

Паричните преводи А. нареждал като предоставял известните му данни за подсъдимата: трите й имена и номера на документа й за самоличност.

Генерираният уникА. 10-цифров код /MTCN/, без който не можела да получи парите, й изпращал чрез приложението, в което комуникирал с “Е.“.

Подсъдимата Х. получавала преводите, представяйки паспорта си като документ за самоличност и съобщавайки 10-цифрения контролен код.

За периода 21.10.2016 год. до 24.10.2016 год. свидетелят А. и жената, представяща се като “Е. Х.“ провели множество разговори, в които поддържала заблудата на свидетеля, че ще пътува със самолет и ще пристигне при него в Лондон, за да заживеят заедно.

На 24.10.2016 год., след като бил взет поредния паричен превод от подсъдимата Х., жената, с която свидетелят А. комуникирал, му казала, че е тръгнала да пътува за Лондон, но е станала грешка и се намира в Румъния.

Плачела, твърдяла, че се страхува, т.к. я оглеждат различни лоши хора и искала ако я обича да й изпрати още пари. Наричала го “любими“ и “живот мой“. Свидетелят А. й изпратил 300 паунда в Румъния. За тях жената му казала, че докато ги вземала от пощата са я ударили и сега цялата е окървавена. Пострадалият си купил билет за Румъния, за да отиде при нея, но “Е.“ му казала да не ходи, иначе тя ще се върне в Македония. Свидетелят А. започнал да се съмнява в думите й и поискал да му изпрати снимка, каквато така и не получил. Заплашил я, че ще я даде на съд, а жената му отговорила “да изчезва“ и че тя ще го съди. След което преустановила всякаква комуникация с него.

Разпечатката съдържа 48 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dc82d84-24dc-4713-b82f-42757b1cee3e