Решение № 179 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508983 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 149104/29.05.2023 г., подадена от Л. И. Г. – ответница по гр. дело № 70616/2021 г., Софийски районен съд, 67 състав срещу постановеното по делото Решение № 7660/15.05.2023 г. в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1, пр.първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/, предявен от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответницата, че същата му дължи сумата в размер на 3 433, 52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София, район „Връбница“,ж.к. „******* /аб.№ *******/, ведно със законна лихва от 13.07.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски за заповедното /122, 96 лв./ и исковото /154,26 лв./ производства съобразно уважената част от исковете.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ответницата била собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот, а съдът погрешно счел, че тя била собственик на целия. Следвало да намери приложение разпоредбата на чл.

30, ал. 3 ЗС. Погрешно съдът обосновал извода си за дължимост на цялата сума само от ответницата с подписаните само от нея отчетни документи.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му.

Претендира разноски.

1

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 70616/2021 г., Софийски районен съд, 67 състав е образувано по искова молба с вх. № 104663/09.12.2021 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, след проведено заповедно производство, по което е постъпило в срок възражение от соченото за длъжник лице, с твърдението, че Л. И. Г. в периода 01.08.2015 г. – 30.04.2020 г. е била собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Връбница“,ж.к. „******* /аб.№ *******/, до който в посочения период била доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Отчитането на потреблението й било извършено от „Бруната“ ООД, с което дружество ищецът имал сключен договор за извършване на тази услуга. За процесния период се прилагали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София в сила от 2016 г.

Въз основа на изложеното е поискано установяване, че ответницата дължи сума в общ размер на 3 937, 67 лв., от които 3 433, 52 лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2021 г. в размер на 421, 24 лв., сума в размер на 69, 44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 06.2018 г. до 04.2020 г., мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021 г. в размер на 13,47 лв.

Ответницата Л. И. Г. е оспорила иска по основание и размер. Оспорила е качеството си на собственик. Направила е възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.

Изрично е заявила, че не оспорва размер на начислените суми и доставянето на топлинна енергия до имота за процесния период. Това становище е препотвърдено от процесулания представител на ответницата – адв. Х. в открито съдебно заседание от 15.02.2023 г.

С Определение № 30979/16.11.2022 г. по делото е конституирано „Бруната“ ООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти с дата 27.04.1990 г., сключен между ИК на ОбНС „Връбница“ /продавач/ и Л. И. Г. и Р.М.Г. /купувачи/ с предмет покупко-продажбата на имот с адрес: гр. София, район „Връбница“, ж.к. „*******.

Третото лице-помагач по делото „Бруната“ ООД е представило два броя формуляри за отчет от 27.06.2019 г. и 10.07.2020 г. за показателите на топлоизмервателните уреди за процесния имот, подписани от ответницата.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че по делото била доказана собствеността на отопленото жилище на ответницата, която според доказателствата по делото го е придобила по време съществуването на съпружеската имуществена общност с другото лице, но в отчетните документи за исковия период е посочено нейното име, поради което следвало да се приеме, че ответницата Л. Г. отговаряла за цялото задължение. Направено е позоваване на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения съдът е постановил своето решение.

От правна страна съдът намира следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо. Разгледано по същество е частично неправилно поради следните съображения.

По делото липсва спор относно размера на дължимата топлинна енергия. Спорният пред въззивната инстанция въпрос, съобразно съдържанието на въззивната жалба, е дали предвид представения от ищеца по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти с дата 27.04.1990 г. ответницата дължи цялата сума предвид приетото от съда, че тя е титуляр на партидата или само половината съобразно съдържанието на договора, в който е посочено, че имотът е придобит в съсобственост.

Приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В цитираното в мотивите на обжалвания съдебен акт Тълкувателно решение № 2/2017 Г на ОСГК на ВКС е обсъдена хипотезата, при която бивши съпрузи с а съсобственици на имот, който се ползва само от единия. След решението за развода между двамата възниква наемно правоотношение. Ако ползващият имота съпруг прехвърли партидата за парно на свое име, ще плаща само той, но ако не го направи, двамата, като съсобственици, ще дължат на „Топлофикация“.

По делото е доказано, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти с дата 27.04.1990 г., Л. И. Г. и Р.М.Г. са придобили собствеността на имот с адрес: гр. София, район „Връбница“,ж.к. „*******. Липсват доказателства купувачите да са съпрузи или да има влязло в сила решение за прекратяване на брака. Поради това цитираните от първоинстанционния съд изводи на тълкувателното решение са неприложими.

Предвид представените доказателства следва да се приеме, че приложение намира разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ЗЕ и задължени към „Топлофикация София“ ЕАД лица за топлоснабдения имот са неговите двама съсобственици. Искът е предявен срещу съсобственицита Л. Г., поради което същата следва да отговаря за половината от задълженията, които тя не оспорва по размер.

Поради това въззивната жалба се явява частично основателна, а първоинстанционното решение частично неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която е прието, че ответницата дължи на ищеца сумата над 1 716, 76 лв. до пълния уважен размер от 3 433 ,52 лв, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.07.2021 г. до окончателното плащане; за сумата над 210, 62 лв. до пълния уважен размер от 421, 24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2021 г. за сумата над 34, 72 лв. до пълния уважен размер от 69, 44 лв., представляваща дължимата главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 06.2018 г. – 04.2020 г., заедно със законна лихва от 13.07.2021 г. до окончателното плащане. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.

1 ГПК разноски за проведеното заповедно производство за сумата над 61, 48 лв. до пълния уважен размер от 122, 96 лв. и за разноските в първоинстанционното исково производство за сумата над 77, 13 лв. до пълния приет размер от 154, 26 лв.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Пред първоинстанционният съд ответницата Л. Г. е представила списък на разноски за заповедното и исковото производство, съответно 450 лв. и 550 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2022 г., в който се съдържа разписка за заплатените суми. В о.с.з. с дата 15.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на поисканите адвокатски възнаграждения. Като основателно следва да се прецени направеното от ищеца възражение. Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. Съобразно действителната правна и 3 фактическа сложност на делото пред първата инстанция и извършените от пълномощника на ответницата процесуални действия, а именно подаване на отговор на искова молба, в която размерът на иска е признат, поради което е лишено от необходимост изслушването на СТЕ и ССчЕ, проведени са две съдебни заседания и съобразно отхвърлената част от иска, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за исковото производство е в размер на 300 лв., а за заповедното, в което е попълнено и подадено бланкетно възражение – 50 лв.

За производството пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни.

Въззивницата – ответник Л. Г. претендира присъждане на заплатена държавна такса в размер на 61, 73 лв. и заплатено по Договор за правна помощ и съдействие от 36.05.2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. В отговора на въззивната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е направила възражение за прекомерност и е поискала присъждането на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност е основателно по изложените по-горе мотиви, поради което на въззвината страна – ответник следва да се присъди сумата от 200 лв. за процесуално представителство от адвокат и сумата от 30, 65 лв. – държавна такса съобразно уважената част от иска. На въззиваемата страна – ищец следва да се присъдят 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно подаден бланкетен отговор на въззивна жалба, без явяване в о.с.з. по делото, по което не са събрани доказателства.