Определение № 3341 от 30.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3341 гр. София, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Частната жалба е подадена от Р. М. И. от гр. Монтана, чрез пълномощника адвокат Д. С., срещу определение № 386 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 9/ 2024 г. на Окръжен съд- Монтана, с което производството по делото е прекратено.

Твърденията са, че определението е постановено при неправилно и незаконосъобразно тълкуване и даване на вяра на гласните доказателства. От показанията на свидетелите съдът се убедил лично и непосредствено, че искът е предявен преди да е изтекъл преклузивния срок, и назначил ДНК експертизата, чието изпълнение било възпрепятствано от ответницата. При противоположни гласни доказателства на двете групи свидетели съдът следвало да кредитира показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел, а не на тези от най - близкия роднински и приятелски кръг на ответницата, които имали интерес от прекратяването на делото за да се запазят отношенията на ответницата с бащата на другите й деца, с когото тя живеела. Необосновано съдът приел показанията на незаинтересования свидетел за изолирани и малко нелогични.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по частната жалба В. В. Г. от гр. Монтана, чрез пълномощника адвокат Е. Х., я оспорва като неоснователна. Жалбоподателят изложил формални доводи и съображения, които навеждал и пред окръжния съд, и които били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към обжалваното определение.

1

Молбата към съда е определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Р. М. И. от гр. Монтана сезирал първоинстанционния съд с искова молба, в която твърдял, че с ответницата В. В. Г. имал интимна връзка от есента на 2019 г. до края на 2020 г., като знаел, че тя живее на съпружески начала с М. З. М. и има две деца от него. Прекратили връзката си след като към края на 2020 г. тя заявила, че трябва да се разделят. През пролетта на 2023 г. я срещнал с малко дете, момченце и след като се заговорили тя му казала, че детето е негово, от което той бил шокиран. Оттогава започнал да търси ответницата за да се вижда с детето, с което искал да може да общува постояннно и без да се притеснява.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че : М. З. М. не е биологичен баща на детето М. М. З. ; Р. М. И. е биологичен баща на детето М. М. З., като бъде постановено да бъде извършена промяна в акта за раждане на детето и в регистрите за гражданско състояние.

Ответниците В. В. Г. и М. З. М. оспорили допустимостта на иска, като предявен след изтичането на установения в закона преклузивен срок.

В съдебното заседание на 29.02.2024 г. бил проведен разпит на доведените от страните свидетели, като въз основа на техните показания съдът приел, че още преди раждането на детето ищецът е знаел, че е негов баща и прекратил производството поради пропускането на преклузивния срок.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Оплакването за неправилност намира за неоснователно, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Новелата на чл. 62, ал. 5 от СК регламентира правото на трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Установеният в закона срок е преклузивен и пряка последица от изтичането му е изгубването на самото материално право. Тежестта на доказването, че искът е предявен преди изтичането на срока, е на ищеца.

Единственото доказателство, което ищецът е ангажирал в подкрепа на поддържаната теза, са показанията на свидетеля Л. И., според които при случайна среща през пролетта на 2023 г. с В., която познавал от „може би година и половина“ и „момченцето на видима възраст около 2

2 години“, ищецът и ответницата разговаряли, смеели се и „в един момент тя му каза, че детенцето е негово“, а свидетелят решил, „че е шега, защото се усмихваше“. Освен, че казаното пред съда не звучи убедително, то и не внася никаква яснота относно момента на узнаването на релевантния факт.

Показанията на останалите свидетели са безпротиворечиви относно това, че всички те са знаели за връзката на ответницата с ищеца през 2020г., като категорично изтъкват, че той е знаел за раждането на детето още в деня на събитието. „Още преди да се роди детето е знаел за него. Януари месец на …2021 г. той беше й записал час за аборт при д-р Н.“ (св. С. И.) ;

„В. ми сподели, че е забременяла и 2021г. месец 01, той (Р.) я е карал да направи аборт при др Н., но тя не е поискала. Р. е знаел, че детето е родено. Той го е посещавал, виждал го е, купувал му е подаръци.“ (св. Л. В.) ; „Предполагахме, че Р. е баща на детето, защото тя имаше през този период връзка с него. В. ми е казвала, че бащата на детето е Р.. Като дойде първия път каза :„Ето, това сътворихме с В.“. След като той не го искаше, В. искаше много това дете да го задържи. М. е бил на 4 месеца, когато Р. в мое присъствие дойде да види детето в дома на В.“ (св. Н. В.) ; „Една вечер бях в тях, мисля, че беше 2020 – 2021 г. и тя (В.) се беше нещо така омърлушила. Говорихме с нея и тя каза, че е бременна от Р.. Тя каза, че ще оставя детето, а той е искал тя да направи аборт.“ (св. Н. К.).

При преценката на тези свидетелски показания в общата доказателствена съвкупност, съобразявайки и признанието на ответницата В. Г., че ищецът е баща на детето М., настоящият състав не намира основания да бъде поставена под съмнение тяхната достоверност - възприятията на всеки един от свидетелите са или лични или възпроизвеждат споделените им от ответницата факти, освен това няма никакви данни на волята им да кажат истината да противостоят насрещни стимули. В тази връзка не може да бъде преценяван като убедителен аргумент за обратното твърдението на въззивника за възможен техен интерес от прекратяването на делото, продиктуван от това „да се запазят отношенията на ответницата с бащата на другите й деца, с който тя живее“.

В съответствие с изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Р. М. И. от гр. Монтана срещу 3 определение № 386 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 9/ 2024 г. на Окръжен съд- Монтана.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4