Решение № 29 от 15.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900356 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „МЕДИСИ 2015“ ООД, ЕИК 203647751, чрез адв. М. М. К., с която е предявен частичен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД срещу „УМБАЛ - ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК 201537560, за заплащане на сумата от 30 000 лева, частично от 283 635,90 лева, представляваща неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава, формирана като сбор от неустойки за забавени плащания на 43 броя фактури за доставка на медицински изделия - коленни и тазобедрени стави по договор за доставка от 01.09.2015г., за период, считано от изтичане на 60 дни от датата на всяка една доставка до 25.01.2024 г. - датата на подаване на искова молба за заплащане на неизплатената част от цената на всяка една доставка, извършена на основание сключен между страните договор за доставка на медицински изделия с периодично изпълнение от 01.09.2015г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за доставка на медицински изделия с периодично изпълнение от 01.09.2015г., в изпълнение на задълженията си по който е доставил по заявка на ответника медицински изделия – коленни и тазобедрени стави, описани в приложените 43 бр. фактури, издадени при получаването им от купувача. Твърди също, че така издадените фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете страни, като за част от фактурите било налично и частично плащане, но въпреки положените усилия за доброволно уреждане на отношенията ответното дружество не заплатило в срок цената на доставените му 1 медицински изделия, поради което ищецът завел иск за заплащането на сумата от 231 205 лева, представляваща главница в общ размер, формирана като сбор на 54 бр. незаплатени изцяло и частично платени фактури за доставка на медицински изделия, подробно описани в искова молба, предявена пред съда на 25.01.2024 г., по която било образувано т.д. 61/24 г. по описа на ПОС, което приключило със споразумение между страните, като претенциите на ищеца били удовлетворени чрез плащане от ответното дружество.

Заявява, че договорът от 01.09.2015г. бил сключен за срок от 1 година от сключването му т.е. до 01.09.2016г., като е предвидено в чл.16, ал.1 от същия, че продължава действието си за неопределен срок от време до изричното му прекратяване, в случай, че страните не го прекратят изрично. Към настоящия момент сочи, че страните не са прекратили договора за доставка от 01.09.2015г. и същия е продължен за неопределен срок.

Срокът за заплащане на цената на доставените медицински изделия твърди да е бил уговорен на 60 календарни дни, считано от датата на доставката, както и, че в чл.

11 от договора била уговорена неустойка в случай на закъснение от страна на купувача за заплащане на издадената от продавача цена за доставка на стока с повече от 2 дни след датата на падежа, при което купувачът дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава, а продавачът може да се откаже от следващи доставки до заплащане на всички дължими от купувача суми. Поради това и с оглед забавата на плащането на цената на доставените медицински изделия, претендира заплащане на част от уговорената неустойка от 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава, считано от датата на падежа – 60 календарни дни от датата на доставката по всяка една от подробно описаните 43 фактури, до датата на подаване на искова молба за заплащането им – 25.01.2024 г., в размер на 30 000 лв., от цялата сума от 283 635,90 лв., подробно посочена като част от дължима сума по всяка една от фактурите в уточняващата молба от 21.06.2024 г.

Ответникът „УМБАЛ - ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, чрез процесуалните си представители адв.

К. и адв. Б., в който не се оспорва допустимостта на предявените искове, като се оспорват изцяло по основание и размер обективно съединените искови претенции, заявени частично от по 697,67 лв. от конкретно посочен в уточняващата молба на ищеца пълен размер на неустойка за забавено плащане, за всяка от описаните в исковата молба 43 броя фактури, или общо 30 000 лв. частично от общо 283 635,90 лв. мораторна неустойка. Не се оспорват цените за медицинските изделия по фактурите, съставянето им за доставки, в изпълнение на сключен между страните срочен договор от 01.09.2015г, превърнал се в безсрочен, както и факта, че суми по процесните фактури и по още 11 броя, на обща стойност 231 205 лв., са изплатени от ответника на 2 ищеца с платежни нареждания от 26.01.2024 г. и от 05.02.2024 г., както и че са били предмет на т.д. №61/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, приключило със съдебна спогодба между страните. Не се оспорва и обстоятелството, че последната издадена фактура за извършена доставка е от 31.10.2023 г., като цената й е включена и изплатена като част от посочената обща стойност, след което заявки за нови доставки не са правени.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба, на които ищецът основава правото си да получи неустойка за забава. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка в чл.11 от договора от 01.09.2015 г., на основание по чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, доколкото е уговорена без краен предел и без фиксиран краен срок, до който може да се начислява, явява се прекомерна и в противоречие с принципа на справедливост и равнопоставеност в гражданските и търговските отношения и е несъизмерима с очакваните от забавеното изпълнение вреди за кредитора. Счита, че преценката за свръхпрекомерност е очевидна при съпоставяне размера на главния дълг по всяка от предявените фактури с размера на претендираната неустойка за забавено плащане на дадената фактура.

Позовава се на постановките на ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/09 г. на ОСТК на ВКС, според което условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, които следва да бъдат преценени за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Възразява също, че вземането за неустойка, така, както е предявено с исковата молба, не съществува, тъй като страните са уредили изцяло отношенията си по повод процесния договор със сключеното споразумение по т.д. 61/24 г. на ПОС, след сключването на което няма главен дълг, поради което и акцесорно задължение за заплащане на неустойка, а и страните за заявили липса на други претенции, поради което искането се явява лишено от основание.

Твърди, че страните по добра воля и взаимно съгласие са установили по между си практика, с която са изменили уговорката за падежа на задължението за заплащане на цената на доставката, която прилагали безпроблемно в продължение на години, като цената се заплащала на два пъти – първият път се превеждала частта, която била заплащана от пациента, много преди изтичане на 60 дневния срок, а втория път се заплащала частта, която се превежда от НЗОК и това обичайно ставало след повече от два месеца. Така била заплатена и цената на доставките, за което било образувано т.д.

61/24 г. на ПОС, независимо от образуването му, с оглед взаимния разчет на счетоводствата на страните в края на годината.

Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло и да му бъдат присъдени разноски.

3

Становищата на страните в съдебно заседание и в хода по същество остават непроменени, като се развиват и в приложените към делото писмени защити.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните и доказано с представените към исковата молба писмени доказателства е сключване между страните на договор за доставка на медицински изделия с периодично изпълнение от 01.09.2015г., сключен за срок от една година и продължил действието си за неопределен срок от време, поради липса на изричното му прекратяване от някоя от страните, съгласно чл. 16, ал. 1 от същия. Не се спори, че приложените към исковата молба фактури са издадени за заплащане на доставени в изпълнение на същия този договор коленни и тазобедрени стави, по цени за медицинските изделия, уговорени между страните и посочени в приложенията към договора – ценоразпис медицински изделия за съответната година на доставката.

Безспорно по делото е освен изпълнението на договора от страна на ищеца и фактуриране на цените в съответствие с уговореното между страните е и заплащане на всички задължения от страна на ответника по процесните фактури с платежни нареждания от 26.01.2024 г. и от 05.02.2024 г. Безспорно, доказано с представените писмени доказателства към исковата молба и служебно известно на съда е, че задълженията по представените към исковата молба 43 фактури са били част от предмета на искова претенция, предявена от ищеца, по която е било образувано т.д.

61/2024 г. по описа на ПОС, ХХ с-в, като част от задълженията, предмет на производството, са били заплатени преди уведомяване на ответника за образуването му, с платежно нареждане от 26.01.2024 г., а останалите са изплатени изцяло в хода на производство, на 05.02.2024 г., при постигната между страните спогодба, включително за размера на обезщетението за забава, като последица от забавеното изпълнение на задълженията за заплащане на цената на доставените медицински изделия, считано от датата на предявяване на иска. Със сключената спогодба страните са заявили, че се удовлетворяват напълно претенциите им във връзка със спора по т.д. 61/24 г. на ПОС и нямат повече претенции една към друга във връзка с него. Извън предмета на производството по т.д. 61/24 г. е претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за забавено плащане, която е предмет на настоящото производство.

Приета без възражение на страните и изцяло възприета от съда като компетентно изготвена е ССЕ, според заключението на която размерът на неустойката за забавено плащане в размер на 0,5% от дължимата сума по посочените в исковата молба фактури за всеки ден забава за периода от падежа на фактурите до 25.01.2024 г. е в общ размер на 52 411,80 лв. Съгласно приетото заключение и видно от представените като доказателства фактури, във всяка една фактура е посочено като основание на сделката вида на ставата и отделните компоненти, включени в нея по 4 вид, посочена е единична цена и трите имена и ЕГН на пациента, за който е фактурирано медицинското изделие, използвано в болничната помощ. Всяка фактура е издавана на датата на самата операция, като НЗОК заплаща за медицинските изделия, използвани в болничната помощ, когато са включени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, съгласно действащата нормативна уредба, като част от средствата за заплащане на възникналите задължения по издадените фактури се заплаща от НЗОК на ответника, а останалата част от средствата се заплаща от пациента, съобразно вида на медицинското изделие, на здравното заведение – в настоящия случай на ответника.

При извършена проверка в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че през задълженията за доставка на медицински изделия от ищеца „Медиси – 2015“ ООД са заплащани от ответника по издадените фактури въз основа на Договор за доставка на медицински изделия от 01.09.2015 г., като при проверка на разчетните взаимоотношения между страните от 01.01.2019 г. до 31.10.2023 г. вещото лице е установило, че всички фактури, издадени от „Медиси 2015“ ООД са заплащани на два пъти. През разглеждания период била установена практика фактурите да се заплащат на два пъти, като първо е била превеждана частта, заплащана от пациента за операцията, а след постъпване на средствата от РЗОК в болницата, същата ги е превеждала на доставчика. Вещото лице в съдебно заседание, при изслушване на заключението, заявява, че с оглед технологичното време за обработка на документацията, подадена от болничните заведения, РЗОК плаща с около два месеца закъснение от подаване на информацията, съответно издаване на фактурата.