Акт от 31.10.2019, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 612/2019
- Подписан
- 31.10.2019
- В сила
- 31.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.1, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.55, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№746 гр. Хасково, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 612 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Д.М., подадена чрез процесуален представител адв. А.Г., с посочен съдебен адрес:г***, срещу Решение № 76/08.04.2019 г., постановено по АНД № 452по описа на Харманлийския районен съд за 2018 година, с което е изменено Наказателно постановление №18-0271-001228 от 08.10.2018г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на оспореното решение като неправилно и необосновано, досежно направените от съда констатации за виновността на дееца и наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на административно наказателната му отговорност. Счита, че от данните по делото съдът е следвало да достигне до извода, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, тъй като останало недоказано визираното в него нарушение.
Събраните по делото доказателства убедително установили пред съда, че на посочената в постановлението дата жалбоподателя не е управлявал въпросното превозно средство, поради което не следва да носи отговорност. В тази връзка, съдът не отдал необходимото значение на събраните по делото по искане на жалбоподателя гласни доказателства и без причина не се е доверил на същите, а е приел за доказана посочената в постановлението фактическа обстановка. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление Харманли към ОДМВР – Хасково, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 76/08.04.2019 г., постановено по АНД № 452/2019г. на Районен съд - Харманли е изменено Наказателно постановление №18-0271-001228 от 08.10.2018г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, с което на М.Д.М. ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като е намален размера на наказанието „глоба“ от 200 лв. на 50 лв. и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 1 месец.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел е за установено, че М.Д.М. е извършила описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на посоченото в НП основание. Счел е, че в случая наложеното наказание е в максимален размер, без обаче в атакуваното НП да се съдържат мотиви за индивидуализация на наказанието в максималния му размер. Като при определянето му административно наказващият орган не е обсъдил материалното и имотно състояние на жалбоподателя, поради което налагането на санкцията в максимален размер не било оправдано. По тези съображения е изменил наказателното постановление.
Касационният състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.
В настоящия случай М.Д.М. е наказан за това, че на 26.07.2018г., в гр. Харманли, в 15.25 часа на бул.“България“ до паркинг „Г….“, в посока гр. Л.., като водач на МПС, управлява лек автомобил марка „О. А.“, с рег. №Х….ВТ, собственост на М.
Д. и не изпълнява разпореждане дадено му от служители на МВР, а именно при подаден сигнал със стоп палка – образец МВР не спира управляваното от него МПС за извършване на полицейска проверка, а продължава движението си.
С разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е предвидено задължение за водач на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място, и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на която е основано НП, предвижда административно наказание за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в това, че след подаден сигнал със стоп–палка от контролния орган, лицето не е спряло. Това поведение представлява неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл.55, ал.3 от ЗМВР, във вр. с чл.170, ал.3 от ЗДП и относима за извършеното административно нарушение е санкционната правна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Предвидените за горното нарушение наказания, съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП са глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца.
Установи се от доказателствата по делото, че полицейския служител М.Д. е подал ясен и недвусмислен сигнал за спиране със стоп-палка, на водача на МПС. Сигналът бил подаден в светлата част на деня, т.е. като участник в движението касаторът е следвало да е в състояние да възприеме подадения му сигнал и да изпълни указанията на полицейския орган. Няма спор, че М. не е изпълнил даденото му разпореждане и продължил в посока гр. Любимец. При тези факти, следва да се заключи, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд Харманли е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи, поради което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. Преценявайки фактите, Районен съд Харманли е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.
С оглед гореизложените съображения, касационният състав на съда счита, че не са налице твърдените касационни основания. Оспореното решение, като валидно, допустимо и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/08.04.2019г., постановено по АНД № 452 по описа за 2018 година на Районен съд – Харманли .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.